Решение № 8972 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2018 г.

Решение № 8972 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Колева, срещу решение № 5468 от 25.09.2018 г., постановено по адм. д. № 10987/2017 г. от Административен съд София-град. С него съдът е отменил заповед на касатора в настоящото производство в частта, в която е отказано финансиране на разходи относно имот № 023014 в землището на с. Лозеница, община Сандански и е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Осъдил го е да заплати разноските, направени от жалбоподателя. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване касторът твърди, че при извършената проверка на място е било констатирано, че част от мероприятието от единия етап от дейностите било изпълнено, а съдът неправилно се бил позовал на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. Нямало значение, че при извършената проверка не било констатирано изграждането на подпорна конструкция на вече засадените площи. Поради това площта, за която било констатирано, че дейността е изпълнена, правилно била изключена на основание чл. 13, ал. 9 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. Касаторът твърди освен това, че ДФЗ нямало как да приеме за допустими площи, заявени за извършване на различни етапи от дейност "Преструктуриране и конверсия на лозя" след като при проверката на място бил констатирано изпълнение на цял един етап от изпълнението на дейността. По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното съдебно решение и прави искане за присъждане на разноски. В допълнителна молба от 3.06.2019 г. касаторът отново поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От ответната страна по касация Д. Петров е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат М. Бояджиева, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него и тези в представените писмени бележки моли съда, касационната жалба да не се уважава. Прави искане за присъждане на разноските, направени в касационното производство, по представеният договор за правна защита и съдействие. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че обжалваната заповед е немотивирана, тъй като в нея не се съдържа никакво становище относно изграждането на подпорна конструкция, която не е отбелязана за налична при извършената проверка на място, а финансовото подпомагане за нея е отказано. Счита съдебното решение за правилно и обосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Д. Петров срещу заповед № 03-РД/3132 от 4.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта й, в която било отказано предоставяне на финансова помощ за имот № 023014 с площ 0, 4601 ха за дейност "Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята" и етап втори – изграждане на подпорна конструкция. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което е отменил заповедта в обжалваната й част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора относно издаденото удостоверение № 437 от 15.12.2016 г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛЗ) на жалбоподателя Д. Петров, заповед № РД 12-793 от 19.12.2016 г. на изпълнителния директор на ИАЛВ за одобрения план за преструктуриране и конверсия (ППК), стойностите на дейностите, заявени за извършване по ППК, контролния лист за извършената проверка на място от териториалното звено на ИАЛВ, в който е констатирано, че за двата имота, за които е разрешена мярката "Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята", са отстранени напълно всички надземни вегетативни части на лозята, корените им и площта е почистена от растителни остатъци. Съдът е установил и даденото разрешение за презасаждане № 55 от 31.03.2017 г. за площ от 0, 7099 ха със срок до 31.03.2010 г. от изпълнителния директор на ИАЛВ, с посочване на площите на имотите с идентификационните им номера в табличен вид, включително и видовете сортове лозя, които ще се засаждат върху тях. Установил е, че на 16.05.2017 г. Д. Петров е подал заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г., към която е приложил необходимите документи и инвестиционен проект. В него посочил два етапа за дейност, както следва: Първи етап "Засаждане на лозово насаждение с посочване на площта от 0, 7099 ха, с брой на лозите за 1 ха – 5050 на стойност 20 785, 17 лв. и Втори етап "Изграждане на подпорна конструкция" на същата площ на стойност 8 253, 30 лв. или обща стойност на инвестицията от 29 038, 47 лв. Съдът посочил, че преди сключването на договор с ДФЗ е била извършена проверка на имотите на 21.07.2017 г. от териториалната структура на ДФЗ, за която е съставен контролен лист. В него са отбелязани следните констатации: имот с идентификационен номер 44121-025006 с площ от 0, 2498 ха е изоран, с тревостой и няма засадена култура, а парцел № 44121-023014 с площ от 0, 4601 ха към момента на проверката има млади лозови насаждения, чиито леторасли са на височина 25-30 см, като при измерването е установена засадена площ от 0, 4461 ха, която е определена като недопустима за подпомагане, защото е засадена. Въз основа на това изпълнителният директор на ДФЗ издал заповед № 03-РД/3132 от 4.09.2017 г., с която на посочените в нея констатации от извършената проверка на място и на основание, чл. 13, ал. 9, т. 1 и чл. 13а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 4.04.2015 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. ", наричана в изложението само "Наредба № 2" е одобрил заявлението с инвестиция от 9 549, 61 лв., финансова помощ от 7 162, 21 лв. (представляваща 80% от заявения размер на инвестицията) за дейността "Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята" на площ 0, 2498 ха и същевременно е наложил корекция на финансова помощ от 14 616, 64 лв. Тази заповед е била обжалвана в частта й за наложената корекция на финансовата помощ, като съдът е приел, че заповедта е била издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но тя била немотивирана, поради което я е отменил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Между страните няма спор по фактите. Безспорно е, че Д. Петров е подал заявление за предоставяне на финансова помощ по посочената мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Според Наредба № 2 това е мярката по чл. 1, т. 1. За подаване на заявлението е необходимо преди това издаване на удостоверение от ИАЛВ за участие на кандидата за финансова помощ по тази мярка, като с него се констатира съответствието на кандидата с изискванията на Наредба № 9 от 26.05.2016 г. за условията и реда за издаване на разрешения за засаждане на лозя. Едва след неговото издаване може да се кандидатства по Наредба № 2, като в чл. 3, ал. 2 е посочено, че финансовата помощ на одобрените кандидати се предоставя от ДФЗ, след сключването на договор. Дейностите по мярка "Преструктуриране и засаждане на лоза" са посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2. Безспорно е, че Д. Петров е кандидатствал по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а" и по т. 3, б. "б" "Подобряване на техниките за управление на лозята чрез изграждане на подпорна конструкция на съществуващи лозови насаждения, включително новосъздадени". Тези два вида дейности, наречени "етапи" са одобрени в ППК от изпълнителния директор на ИАЛВ и са преповторени в инвестиционния проект, към заявлението за финансово подпомагане. В чл. 5, ал. 3 е визирано, че максималният срок за изпълнение на дейностите по ал. 1 е до края на втората винарска година, следваща годината на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Няма въведено изискване дейностите да се изпълняват едновременно. При извършената проверка на място от регионалния технически инспекторат на ДФЗ на 21.07.2017 г. е било констатирано, че в единия от двата парцела е осъществено засаждането с лози, поради което правилно тази дейност е изключена от финансово подпомагане, според разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 2, въпреки, че в обжалваната заповед тя не е спомената. Според е въпросът за втория етап от дейностите – изграждане на подпорната конструкция. По делото липсват доказателства, че има изградена подпорна конструкция на площта, върху която е констатирано засаждането. Не е твърдяно от страна жалбоподателя, нито от ответната страна, че тази дейност, този етап е осъществен върху засадената площ, от което следва, че няма изградена подпорна конструкция. Въпреки това, по необясним начин в обжалваната заповед е посочено, че е наложена корекция на финансовата помощ в размер на 14 616, 64 лв. Размерът на корекцията не е уточнен от какво произлиза дали само за първия етап на дейността по презасаждането за втория парцел с № 44121025006 с площ от 0, 2498 ха, който не е бил засаден, включително и втория етап за същия или в тази финансова корекция влиза и стойността на втория етап от дейността за парцел 44121 023014 с площ от 0, 4601 ха, който е бил вече засаден с лози. В тази връзка не може да се сподели становището в касационната жалба, че няма как ДФЗ да приеме за допустими площи, заявени за извършване на различни етапи от дейността по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 3, б. "б" от Наредба № 2. Дори и в касационната жалба не е направено позоваване на нормативна разпоредба за този довод. Логично е първо да се засадят лозовите насаждения, а след тяхното израстване, вероятно до определена височина, да се постави подпорната конструкция. Този извод следва и от § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2, където е посочено, че "Изграждане на подпорна конструкция" – включва изграждане на всички носещи (опорни) и крайни колове, на носещите и спомагателните телове, на блокажните системи на всеки ред, на елементите по закрепване и опъване на теловете на вече съществуващи лозя. Следователно лозята трябва да са съществуващи. Липсата на фактически основания, послужили на административния орган да упражни правомощието си за налагане на финансова корекция, води до невъзможност за упражняване на съдебен контрол. Дори и двете заключения на вещото лице сочат на вероятни предположения относно волята на административния орган. Несъмнено е и нарушено правото на защита на адресата на заповедта, защото за него е напълно неясно от какво произлиза наложения размер на финансовата корекция. Дори и да се възприеме посочените правни основания при издаването на заповедта – чл. 13, ал. 9, т. 1 и чл. 13а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2, които са с идентично съдържание, отново не могат да бъдат установени каквито и да било фактически констатации относно това: коя от целите на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за посочения период е нарушена, както и кои дейност/и и изискване/ия, посочени в Наредба № 2 и в правото на Европейския съюз не са спазени, не са им съответни, за да се постанови частичния отказ от финансиране. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Необоснована и лишена от фактически констатации е обжалваната заповед. При издаването на индивидуален административен акт, какъвто безспорно е обжалваната част от заповедта, той трябва да отговаря на изискването за форма, едно от които е това по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически и правни основания за издаването на акта. При липсата на фактически основания и бланкетно посочени правни, защото чл. 13, ал. 9, т. 1 и чл. 13а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 са точно такива, обжалваната заповед е незаконосъобразна, до какъвто правилен правен извод е достигнал и първоинстанционният съд. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като обосновано и съответно на материалния закон следва да бъде потвърдено. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора, следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноските следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. ДФЗ ще следва да заплати на Д. Петров своевременно поисканите и доказани разноски, които са в минимален размер според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение