Решение № 15741 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2014 г.

Решение № 15741 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Веселин Лунгов моли да бъде отменено решение № 3153/12.12.2013 г. по адм. д. № 1702/2013 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 081203908/27.12.2012 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Веселин Лунгов против РА № 081203908/27.12.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с който за 2007 г. и 2010 г. на основание чл. 48 ЗДДФЛ е определен данък върху доходите общо 58 313,44 лв с лихви, след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК за 2007 г. и 2010 г., тъй като ревизираното лице не е подало декларация за доходите през 2007 г. от посредническа дейност при покупко-продажби на земеделски земи и не е декларирал част от произведена земеделска продукция през 2010 г. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на данъчната основа за облагане в РА след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя и в съотвествие с процесуалните правила е приел показанията им за недостоверни предвид тяхната свързаност с ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че експертизата не установява пазарна комисионна за продажби като процесните, при които земеделски имоти са продадени на купувачи на една цена, а ревизираното лице като пълномощник на продавачите им е превел значително по-ниски суми от получените при покупко-продажбата на имотите. Правилен е изводът на съда за липса на доказателства за извършени дарения от продавачите - роднини на жалбоподателя в негова полза по правилата на чл. 225 ЗЗД. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал да обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъде повтарян. Правилно съдът е отхвърлил довода, че ревизираното лице не е действало като посредник предвид обясненията на Лунгов, че е получил възнаграждение за посредничество. От факта, че не е превеждал всичко получено по продажбите на продавачите, които представлява следва същият извод, че с действията си Лунгов не е изпълнил задълженията си като пълномощник, а е извършвал работа в свой интерес, щом е теглил от преведените му суми за продажна цена за свои нужди. В касационното производство касаторът представя невлязла в сила присъда на Добричкия окръжен съд, с която е осъден по чл. 255, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 НК и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба от 1000 лв. За да се приеме приложимост на чл. 300 ГПК в случая следва да има идентичност между изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 4 във връзка с ал. 3 и 1 НК и действията, съставляващи основание по чл. 48 ЗДДФЛ и чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 ДОПК за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Неподаването на данъчна декларация за получени доходи е основание за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. АПК и определяне на данъчната основа за облагане от органите по приходите по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК. По § 2 ДОПК ГПК е приложим за неуредените в този кодекс случаи. По чл. 1 ДОПК с този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Установяването на дължимите данъци от лицата по чл. 1 ДОПК е възложено на органите по приходите по реда на уредените в ДОПК производства, поради което не е налице неуреден случай по § 2 ДОПК за приложимост на чл. 300 ГПК. В този смисъл е решение № 2945/5.03.2009 г. по адм. д. № № 10157/2008 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав. В този смисъл е и т. 1 от мотивите на тълкувателно решение № 1/7.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСНК на Върховния касационен съд. Внесените суми от Лунгов по време на наказателното дело могат да бъдат доказани пред публичния изпълнител в производството по събирането на определените с РА данъчни задължения с лихви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,