Решение № 7013 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2854/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на К. Й. И. от град София, против решение №602 от 29.08.2025г. на Министерски съвет на Република България /РМС/, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение за отчуждените му наследствени поземлени имоти, находящи се в гр. Кресна, местността „Дебелата земя“, както следва: поземлен имот с идентификатор 14492.14.161 с площ от 2725 кв.м. с определено обезщетение в размер на 23 139 лева и поземлен имот с идентификатор 14492.14.165 с площ от 2.784 кв.м. с определено обезщетение в размер на 23 640 лева Жалбата е изпратена по подсъдност на Върховния административен съд с протоколно определение № 880/10.03.2026 г., постановено по административно дело № 2158/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение на Министерски съвет на Република България е постановено в противоречие на материалноправните разпоредби на закона. Счита, че размерът на определените обезщетения за отчуждените недвижими имоти са значително по – ниски от действително дължимите и не отговарят на пазарните стойности, както и че размерът не отговаря на изискването по чл. 32 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ за равностойност на обезщетението. Поради това се претендира решението на Министерския съвет в тази му част да бъде изменено като съдът увеличи размера на обезщетението в съответствие с приложимите разпоредби на ЗДС и при съблюдаване на законовия критерий за „равностойност“. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Драчев е заявил, че поддържа жалбата, прави искане решението на Министерският съвет на Република България в обжалваната му част да бъде увеличен размера на обезщетението на 65815 лева или 33 650.68 евро, съобразно заключението на вещото лице. Представя писмени бележки. Ответникът - Министерски съвет на Република България, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - правен съветник Демирев, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмено бележки. Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Василева, в писмена молба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли съда да я отхвърли, като присъди в негова полза и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна - Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветанова, в писмено становище заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което не са налице основания за изменение. С оглед на това моли съда да отхвърли жалбата изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител прави искане административният акт да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова, в писмено становище счита, че жалбата е неоснователна. При подробно изложени съображения прави искане жалбата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание процесуалния представител прави искане административният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на жалбоподателите и становищата на страните, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, е основателна. С Решение № 250 от 25 април 2013 година на Министерския съвет на Република България е обявена автомагистрала "Струма" за обект с национално значение и за национален обект на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост (ЗДС). Със Заповед № РД-02-15-36/09.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен устройствен план – парцеларен план за обект: Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 – обходен път на гр. Кресна – част от дясно платно, от км 396+137 до км 400+340 и етапна връзка, засягащ земеделски и горски територии в землищата на гр. Кресна и с. Горна Брезница, община Кресна. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 32/15.04.2025 г., а с писмо изх. № АУ14-7 от 05.05.2025 г., МРРБ е уведомило Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, че в законоустановения срок няма постъпили възражения срещу обнародваната заповед. Агенция "Пътна инфраструктура" в качеството си на инвеститор и на заинтересовано ведомство е инициирала процедура за отчуждаване на засегнати имоти и части от имоти – частна собственост за задоволяване на държавна нужда, за реализацията на посочения по-горе обект: АМ "Струма" Лот 3.2.2. С писмо изх. № 24-00-1174/09.05.2025 г. е изискала от Агенция по вписванията в електронен вид официална справка от система ИКАР, в която да се съдържа информация за всички вписани сделки с поземлени имоти – земеделски и горски територии, находящи се в землището на гр. Кресна и с. Горна Брезница. С писмо вх. №24-001271 от 16.05.2025г. е предоставена на АПИ изисканата информация. С писмо №24-00-1314 от 20.05.2025г. АПИ е изискала от Службата по вписванията- град Сандански информация за всички вписани сделки с имоти – земеделски и горски посочени в приложена таблица. С договор № РД-37-39/08.05.2025 г., сключен по Рамково споразумение № 53-00-13993/22.11.2022 г., АПИ е възложила на "Сървей груп" ЕООД да изготви оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, за засягащите се имоти посочени във възлагателното писмо по чл. 8, ал.1 от договора. С писмо №53-00-6369/09.05.2025г. АПИ е възложила на дружеството изготвянето на оценителен доклад, определящ равностойните парични обезщетения полагащи се при отчуждаване за държавна нужда на имоти, находящи се в землището на гр. Кресна и с. Горна Брезница. В представения оценителски доклад със съответните приложения се съдържа експертна оценка на засегнатите имоти, изготвена при съобразяване на сделките, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. В доклада са описани използваните като аналози за определяне на пазарната стойност на земеделската земя четири пазарни сделки, информация за които е предоставена от Службата по вписванията в град Сандански). Въз основа на тези сделки е изчислена осреднена цена в размер на 4306,24 лева/дка по отношение на земеделската територия. В доклада е посочено, че стойността на обезщетенията в земеделска територия, насадена с трайни насаждения, включва стойност на земята и стойност за подобренията /насажденията/. Оценката на трайните насаждения се състои в определяне на базисните цени на трайните насаждения, съгласно Наредба за базисни цени на трайните насаждения. Състоянието на засегнатите трайни насаждения по трасето на обекта е определено след извършен оглед на място и чрез преки измервания. В конкретния случай поземлените имоти с идентификатори: 14492.14.161 и 14492.14.165 попадат в категорията засегнати терени с наличие на трайни насаждения. По отношение на двата имота е направено отбелязване в графа вид на трайното насаждение – лозе. С писмо изх. № 04-16-2201/27.06.2025 г. председателят на УС на АПИ е отправил мотивирано искане до МРРБ и МФ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за задоволяване на държавна нужда, за изграждане на обект АМ "Струма", Лот 3.2.2. Към искането са приложени Решение № 250 от 25.04.2013 г. на МС; заповед № РД-02-15-36/09.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, писмо изх. № АУ14-7 от 05.05.25 г. на МРРБ; актуални скици, данни и документи за собственост на засегнатите имоти, финансови обосновки и оценителски доклад. Посочен е и интернет-адресът, на който е достъпен одобреният проект на ПУП- Парцеларен план. Със съвместен доклад до МС (вх. № 104-13-03/25.08.2025 г.) министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за изграждане на националния обект. Видно от представената административна преписка, направеното предложение е придружено от финансова обосновка и е съгласувано от останалите министерства и ведомства без бележки и предложения. При така описаните факти е взето РМС № 602 от 29 август 2025 година, с което за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала "Струма" Лот 3.2.2 - обходен път на гр. Кресна - част от дясно платно, от км 396+137 до км 400+340 и етапна връзка", засягащ земеделски и горски територии в землищата на гр. Кресна и с. Горна Брезница, община Кресна, област Благоевград, съгласно одобрения ПУП – ПП, Министерският съвет е отчуждил имоти и части от имоти – частна собственост, подробно описани в приложението към него по вид, площ, местонахождение и собственици, като е определил и размера на паричното обезщетение за тях. Отчуждаването засяга изцяло поземлени имоти с идентификатори 14492.14.161 (т. 47 от приложението) и 14492.14.165 (т. 49 от приложението) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Кресна, обл. Благоевград. Посочените два поземлени имота в землището на град Кресна, местността "Дебелата земя“ са собственост на К. Й. И. в качеството му на наследник на Й. К. И.. Същите са закупени от Й. К. И. съгласно нотариален акт №15, том I, рег. №489, дело №11 от 2002г. на помощник нотариус С.Бабалев, при нотариус Р.Бабалева, вписана в регистъра на НК под №198, с район на действие РС-Сандански, а именно: Нива, с площ от 3 011 дка., шеста категория, в местността „Дебелата земя“, в землището на гр. Кресна, област Благоевград, ЕКАТТЕ 14492, съставляващ поземлен имот №014085 по плана за земеразделяне и нотариален акт №167, том I, рег. №2745, дело №938 от 1999г. на нотариус Р.Бабалева, вписана в регистъра на НК под №198, с район на действие РС-Сандански,а именно: Нива, с площ от 2,994 дка., шеста категория, в местността „Дебела земя“, в землището на гр. Кресна, представляващ поземлен имот №014087 по картата на землището. По делото е представено удостоверение за наследници №СОА25-УГ-51-1004 от 02.10.2025г. на Столична община, от което е видно, че Й. К. И. е починал на 05.01.2019г. и като негов наследник е посочен К. Й. И.. Също така по делото са представени скици на поземлените имоти. Първоначално с протоколно определение от 04.11.2025г. по адм. дело №2158/2025г., Административен съд – Благоевград е назначил съдебно-оценителна експертиза. Същата е депозирана в Административен съд – Благоевград на 02.03.2026г. С протоколно определение №880/10.03.2026г. по същото дело е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на ВАС. Видно от протокол от проведено публично заседание на 06.04.2026г. по адм. дело №2854/2026 г. по описа на ВАС, е докладвана постъпилата в Административен съд – Благоевград съдебно - оценителна експертиза, съдът е пристъпил към изслушване на вещото лице, но същото изрично е заявило, че не поддържа заключението си поради допуснат съществен пропуск. Въз основа на което съдът е дал възможност на вещото лице да изготви ново, коригирано заключение на съдебно-оценителната експертиза, като е поставен и допълнителен въпрос - да даде варианти на оценка без и с включена стойност на бетонови колове и оградна мрежа на имота. Вещото лице е представило коригирано заключение – Вариант №1 /без включена стойност на бетонни колове и оградна мрежа на имотите/ и Вариант №2 /с включена стойност на бетонни колове и оградна мрежа на имотите/ на съдебна –оценителна експертиза. От Вариант №1 на коригираното заключение е видно, че на поставения първи въпрос вещото лице е отговорило, че изискването за крайна дата на 12 – месечния период, в който трябва да бъде съобразено евентуалното наличие на сделки, посочени в §1а, т.2 от ДР на ЗДС е спазено. Експертът е установил, че изискването експертната оценка, възложена с възлагателно писмо на председателя на УС на АПИ да не е изготвена по – рано от три месеца преди датата на подаване на искането за отчуждаване, направено от председателя на УС на АПИ е спазено. По третият въпрос поставен от съда, експертът е посочил, че в оценителският доклад за определените процесни имоти пазарната стойност е следната: За ПИ 14492.14.161 с площ от 2 725 кв.м. – 23 139 лева и за ПИ 4492.14.165 с площ от 2784 кв.м. – 23640 лева, като в посочените цени е включена пазарната стойност на земята и пазарната стойност на лозовите насаждение. Оценката не включва овощни дръвчета. В заключението вещото лице в частта пазарна оценка на оценителя, относно равностойно парично обезщетение за отчуждените процесни имоти е определил пазарна стойност на имотите, предмет на иска към 29.08.2025г. в следния размер: за ПИ 14492.14.165 в местност „Дебелата земя“, с площ 2 784 кв.м. – 27 495.00 лева или 14 058 евро и за ПИ 14492.14.161 – местност „Дебелата земя“, с площ 2 725 кв.м. – 25 421 лева или 12 998 евро или общо за двата имота 52 916 лева или 27 055,52 евро. В така посочените суми е включена пазарна стойност на земята, пазарна стойност на насажденията и овощните дръвчета. От Вариант №2 на коригираната съдебно-оценителна експертиза е видно, че същата се различава от вариант №1 в частта в отговора по т.3 експертът е посочил, че е включена стойност на бетонни колове и оградна мрежа за имотите като за ПИ 14492.14.161 с площ 2725 кв.м.- 31 750 лева или 16 235 евро и за ПИ 14492.14.165 с площ 2784 кв.м. – 34 065лева или 17 417 евро. В експертното заключение, в частта по „Заключение за II част на СОЕ“, експертът е определил пазарна стойност на имотите, предмет на експертизата,а именно: За ПИ 14492.14.165, местност „Дебелата земя“ с площ 2 784 кв.м. – 34065 лева или 17417 евро и за ПИ 14492.14.161, местност „Дебелата земя“, с площ от 2 725 кв.м. – 31750 лева или 16235 евро или общо 65815 лева. В така посочените суми е включена пазарната стойност на земята, пазарната стойност на лозовите насаждения, овощните дръвчета, бетонни колове в лозята и оградата и оградната мрежа. Това заключение съдът възприема изцяло като обективно и компетентно, съответно и на другите доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Върховният административен съд намира следното: Оспореното РМС е валиден административен акт, който е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му по чл. 34а, ал. 1 ЗДС правомощия. Спазени са и установените от чл. 34б, ал. 1 ЗДС изисквания за форма и съдържание. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми. Оспореното решение, в частта му, с която е определена оценката на отчуждените поземлени имоти с идентификатори: 14492.14.161 и 14492.14.165, е постановено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед разрешаването на основния спорен въпрос между страните - дали определеното обезщетение се явява равностойно и справедливо, следва да се очертае правната рамка, при която законодателството допуска принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди. В чл. 17 от Конституцията на Република България е установен принципа на защита на правото на собственост от закона и предвижда, че частната собственост е неприкосновена. А чл.17, ал. 5 от Конституцията на Република България, предвижда принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. В Закона за държавната собственост /ЗДС/ е уредена възможността за отчуждаване на имоти, частна собственост, поради възникнала държавна нужда. Според чл. 32, ал. 1 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Посочените понятия "равностойно парично обезщетение", "пазарни цени", "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са дефинирани с разпоредбите на § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Според тях "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон (§ 1а, т. 1 ДР ЗДС). "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки (§ 1а, т. 2 ДР ЗДС). "Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии (§ 1а, т. 4, б. "в" ДР ЗДС). Смисълът на понятието "равностойно парично обезщетение" е изяснен подробно и в Решение № 6 от 04.07.2006 г., постановено по к. д. № 5/2006 г., в което Конституционният съд приема, че адекватно би било това обезщетение, съответстващо на пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Във връзка с изясняването на това понятие следва да се съобрази и тълкуването на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във връзка с проведени процедури по отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди. В решенията си съдът трайно и непротиворечиво приема, че балансът между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни права, ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата "пазарна" стойност, определена по време на отчуждаването. В този смисъл е решението от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото "Костов и други срещу България". При така очертаната правна рамка следва да се приеме, че в случая отчуждените поземлени имоти с идентификатори: 14492.14.161 и 14492.14.165, находящи се в гр. Кресна, м. „Дебелата земя“ преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект са били имоти с трайно предназначение – земеделска територия, с начин на трайно ползване – лозе. Настоящият съдебен състав намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, административният орган неправилно е определил размера на дължащото се обезщетението, единствено по отношение на определената стойност на обезщетението за трайните насаждения, по отношение на определената стойност на обезщетението на засегната площ е правилно определена от административния орган. По отношение на имот с идентификатор 14492.14.161 с площ от 2725 кв.м. от КККР в местност „Дебелата земя“ на гр. Кресна с начин за трайно ползване – лозе, категория на земята – 6. Определената от Министерски съвет цена – обезщетение е 23139 лв., като определената стойност на обезщетението за засегнатата площ е 11 735 лева. Съгласно изискванията на Закона за държавната собственост от всички сделки само четирите, които са използвани в административната оценка отговарят на критериите за аналог. Осреднената стойност на 1 дка земеделска земя в землището е 4306,24 лв. за периода 9.5.2024г.-9.5.2025г. Цената, който определя вещото лице по приетата коригирана съдебно-оценителна експертиза Вариант №1 e 25 421 лева или 12 998 евро, която включва стойността на обезщетението на засегната площ и на насажденията лози. Настоящият съдебен състав приема, че определената от Министерски съвет цена на обезщетение за засегнатата площ е правилна, но същия неправилно е определил стойността на обезщетението за лозовите насаждения. В тази връзка съдът кредитира приетата коригирана съдебна експертиза Вариант №1 по отношение на определената стойност на обезщетение за трайните насаждения лози в размер на 13 850 лева. Така приетата експертиза е оспорена от процесуалните представители на ответната и заинтересованите страни, но съдът приема тази част от същата като обективно дадена и професионално изготвена. Заключението на вещото лице в тази част е пълно. При така изложеното, настоящият състав намира, че обезщетението в конкретния случай следва да се формира на база приетата стойност на обезщетението за земята определена от Министерски съвет и стойността на обезщетението за насажденията – лозя изчислени от вещото лице по приетата експертиза Вариант №1 като се формира общата стойност на обезщетението в размер на 25 585 лева или 13 081.40 евро /Тринадесет хиляди и осемдесет и едно евро и четиридесет евроцента/. По отношение на имот с идентификатор 14492.14.165 с площ от 2784 кв.м. от КККР в местност „Дебелата земя“ на гр. Кресна с начин за трайно ползване – лозе, категория на земята – 6. Определената от Министерски съвет цена – обезщетение е 23640 лв., като определената стойност на обезщетението за засегнатата площ е 11 989 лева. Съгласно изискванията на Закона за държавната собственост от всички сделки само четирите, които са използвани в административната оценка отговарят на критериите за аналог. Осреднената стойност на 1 дка земеделска земя в землището е 4306,24 лв. за периода 9.5.2024г.-9.5.2025г. Цената, който определя вещото лице по приетата коригирана съдебно-оценителна експертиза Вариант №1 e 27 495 лева или 14 058 евро, която включва стойността на обезщетението на засегната площ и на насажденията, в това число лози и овощни дървета. Настоящият съдебен състав приема, че определената от Министерски съвет цена на обезщетение за засегнатата площ е правилна, но същия неправилно е определил стойността на обезщетението за лозовите насаждения, както и че не е определено обезщетение за овощните дървета. В тази връзка съдът кредитира приетата коригирана съдебна експертиза Вариант №1 по отношение на определената стойност на обезщетение за трайните насаждения лози в размер на 14 150 лева и трайните насаждения – овощни дървета в размер на 3043 лева. Така приетата експертиза е оспорена от процесуалните представители на ответната и заинтересованите страни, но съдът приема тази част от същата като обективно дадена и професионално изготвена. Заключението на вещото лице в тази част е пълно. При така изложеното, настоящият състав намира, че обезщетението в конкретния случай следва да се формира на база приетата стойност на обезщетението за земята определена от Министерски съвет и стойността на обезщетението за насажденията – лозя и овощни дървета изчислени от вещото лице по приетата експертиза Вариант №1, като се формира общата стойност на обезщетението в размер на 29 182 лева или 14 920, 52 евро четиринадесет хиляди деветстотин и двадесет евро и петдесет и две евроцента/. Настоящият съдебен състав не приема вторият вариант на съдебната експертиза, предложен от вещото лице, тъй като в този вариант към стойността на обезщетението освен пазарната стойност на земята, лозовите насаждения, овощните такива са включени и бетонови колове и оградата на имотите. В настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 35 от ЗДС, тъй като вида и естеството на оградата и бетоновите колове не дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че тя е трайно прикрепена към имота по начин, който не позволява демонтажа й. Тоест, в конкретния случай, видът на оградата не дава основание на съдебния състав да я прецени като подобрените в имота. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че размерът на обезщетението следва да отразява стойността на отчуждения имот към момента на отчуждаването, ведно с всички насаждения. На тези условия отговаря определената от Министерски съвет цена на обезщетение за засегнатата площ, а по отношение на наличните насаждения и тяхната стойност на обезщетението отговаря първият вариант от заключението на вещото лице. Стойността на отчуждените имоти е както следва: имот с идентификатор 14492.14.165 обезщетение в размер на 29182 лева и за имот с идентификатор №14492.14.161 обезщетение в размер на 25 585 лева. Така определената оценка по същността си представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на закона и гарантира съразмерност между отнетото право и присъденото обезщетение. Този извод е в съответствие и с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика, както изискват разпоредбите на чл. 32, ал. 1 от ЗДС и чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Противното би довело до непропорционална намеса и липсата на справедлив баланс между изискванията на обществения интерес и изискването за защита правата на собственост на жалбоподателя. По така изложените фактически и правни съображения депозираната жалба се явява основателна. Оспореното РМС следва да се измени, като размерът на паричното обезщетение, определено за имот с идентификатор 14492.14.161, се увеличи от 23 139 лева на 25 585 лева, равняващи се на 13 081,40 евро и за имот идентификатор 14492.14.165 се увеличи от 23 640 лева на 29 182 лева, равняващи се на 14 920,52 евро. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, както следва: заплатено възнагарждение на вещо лице в размер общо на 751,75 евро, същото е заплатено и доказано, така също и заплатено адвокатски възнаграждение общо в размер на 507 евро, изчислено както следва: съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025г., в което е договорена сума в размер на 1200 лева, но е доказана сумата в размер на 600 лева и договор за правна защита и съдействие от 17.04.2026г. с договорено и доказано възнагарждение в размер на 200 евро, а разликата от претендираните със списъка по чл. 80 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение са недоказани, поради което не следва да се присъжда. С оглед направеното от ответната страна възражение за прекомерност при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, а също и поради фактическата и правната сложност на делото, преценена при отчитане на първоинстанционния характер на производството, започнало пред Административен съд – Благоевград и прекратено и изпратено по подсъдност на Върховния административен съд, където същото е приключило в две съдебни заседания със събиране на доказателства по съществото на спора. По тези съображения настоящата инстанция намира, че разноските, не са прекомерни с оглед адвокатско възнаграждение за дела с такъв характер, предвиден в чл. 8, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа а и кореспондират с фактическата и правната сложност на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд