Решение № 16562 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2012 г.

Решение № 16562 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на Костадин Тодоров Тодоров, представен от адв. Петко Тодоров, действащ и като съдебен адресат с адрес: гр. Пловдив, ул. "4-ти януари" № 36, ет. 4, ап. 6 срещу решение № 128/19.01.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2329 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 161001464/23.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 754/14.10.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен на Тодоров допълнително ДДС в размер на 20 134,47 лева и лихви в размер на 12 604,38 лева. Оплакванията на касатора са противоречие на решението с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Конкретни доводи се навеждат само за първото касационно основание. Твърди се, че неправилно при определяне на облагаемия оборот за достигане на регистрационния праг за регистрация по ЗДДС са взети предвид извършените от касатора доставки в качеството му на земеделски производител. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ДОУИ гр. Пловдив отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Обсъждайки доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт е начислен в тежест на Тодоров ДДС на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) за периода от 1.01.2005 г. до 30.09.2006 г. Фактическите установявания на приходната администрация са за реализиран от касатора облагаем оборот 98 383.50 лева към 31.10.2004 г. без в 14-дневния срок по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) да е подал заявление за регистрация по ЗДДС. Установено е и намаляване на облагаемия оборот под 50 000 лева към 30.09.2006 г. Начисленият ДДС е за облагаемите доставки в периода от възникването на задължението за регистрация до отпадането на основанията за регистрация. Административният съд е споделил фактическите и правните изводи на администрацията. Изследвал е значението на регистрацията на физическото лице като едноличен търговец за разширяване на неговата правосубектност без от това да възниква нов правен субект. Изключил е възможността за разграничаване на дейността на физическото лице в търговското му качество и като земеделски производител при формиране на облагаемия оборот по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Относно размера на начислените ДДС и лихви е ценил заключението на приетата по делото експертиза. Решението е правилно. Отнесеният пред АС Пловдив спор е по правото и по фактите. Различно е разбирането на данъчния субект и на приходната администрация относно елементите формиращи облагаемия оборот по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС. Производен на този е фактическият спор относно факта и момента на достигане на регистрационния праг за регистрация по ЗДДС и момента на отпадане на основанията за регистрация. Позицията на касатора, че полученото от него в качеството му на земеделски производител не се кумулира с данъчните основи на извършените от него облагаеми доставки в битието му на едноличен търговец не може да бъде споделена. Разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС (отм.) дефинира облагаемия оборот като сума от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки. Според чл. 32 от ЗДДС (отм.) облагаеми са всички доставки на стоки или услуги по чл. 7 - 10 от същия закон, когато са извършени от данъчнозадължено по този закон лице и са с място на изпълнение на територията на страната, както и износът извършен от ДЗЛ. По правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчнозадължени по закона са лицата извършващи независима икономическа дейност, като са без значение целите и резултатите от нея. По дефиницията на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.) независима икономическа дейност е всяка дейност, която се извършва редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия. Изрично чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.) включва в обхвата на независимата икономическа дейност тази свързана със селското стопанство. Към дейностите свързани със селското стопанство следва да се отнесе тази на земеделският производител, когото нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП определя като физическо или юридическо лица, което произвежда непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба. В контекста на горното продажбата на съответната растителна и/или животинска продукция представлява облагаема доставка на стоки по чл. 32 във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС (отм.), а данъчната основа на тези доставки правилно е включена в облагаемия оборот по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.). По отношение на касатора не е налице никое от изключенията от кръга на ДЗЛ по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. За целите на ДДС различните проявления на независимата икономическа дейност не могат да обосноват разделно определяне на облагаемия оборот. Такова разделно определяне не следва и от факта на регистрацията на ДЗЛ като едноличен търговец. Формалното придобиване чрез вписване в търговския регистър на търговското качество не е условие за приобщаване към категорията на ДЗЛ по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Разширяването на правосубектността с придобиването на качеството търговец от физическо лице няма за последица създаване на нов правен субект, поради което и правата и задълженията в обхвата на търговското предприятие и тези вън от него са равнопоставени за облагането с ДДС /естествено ако са част от независимата икономическа дейност/. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на експерта Иванова относно момента на достигане от жалбоподателя на регистрационния праг, времето на отпадане на предпоставките за регистрация и размера на неначисления данък за извършените в този период 1.01.2005 г. - 30.09.2006 г. облагаеми доставки. Източникът на специални знания потвърждава изводите на приходната администрация. Това определя като правомерно при действието на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) начисляването на ДДС за облагаемите доставки в обсъждания период. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,