Решение № 12041 от 23.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2022 г.

Решение № 12041 от 23.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане от В. З., Г. З. и К. З. всички от гр. Варна, чрез адв. И. Ралчев с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила решение № 1820 от 24.02.2022 г., постановено по адм. д. № 8075/2021 г. по описа на Върховен административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила решение № 950 от 07.07.2021 г. по адм. дело № 2755/2020 г. на Административен съд - Варна. В молбата са изложени аргументи, свързани с наличието на нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Представени са два броя декларации от физически лица от дата 14.07.1995 г. за дадено съгласие за извършване на строителство, без спазване на изискуемите отстояния на ЕТ "Лъки - К. Даскалов". Молителите считат, че новите доказателства са от съществено значение за решаване на правния спор, тъй като касаят факти, които са спорни, и за които са ползвани само свидетелски показания, а новите доказателства - декларации за съгласие за строителство на границата на имота са доказателство, че строежа не е незаконен. Ответникът по молбата - кмета на район "Приморски" - община Варна, чрез процесуален представител юрк. Ц. Цанков, в представено писмено възражение, намира молбата за неоснователна с доводи, че представените декларации не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и счита, че не са налице изискуемите предпоставки за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди посочените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 от АПК приема, че молбата за отмяна на посоченото в нея основание е подадена от надлежни страни и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно посочената в молбата разпоредба на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като нови доказателства се сочат: два броя декларации от физически лица, собственици в поземлен имот, представляващ ПИ № ХIII -13 в кв. 686, 2-ри м. р. на гр. Варна, в които лицата декларират, че дават съгласието си ЕТ "Лъки - К. Даскалов" да построи две стаи в двора от към тяхната граница, без да се спазват изискуемите отстояния. Декларациите са с дата 14.07.1995 г. Представените декларации не са писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По своя характер те представляват свидетелски показания в писмена форма и са недопустими доказателствени средства за установяване на правнорелевантните факти, както във фазите на редовното съдебно производство, така и в настоящия процес. Според изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на свидетели за потвърждаване на твърдените обстоятелства. Освен това законът не допуска отмяна на влязло в сила решение въз основа на свидетелски показания. В случая не се касае за писмени доказателства за новооткрити факти, които да не са могли да бъдат доказани, поради липсата на документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Следва да се посочи също така, че едно от лицата, подписало представената декларация е било разпитано в качеството му на свидетел в рамките на първоинстанционното производство, чиито показания съдът не е кредитирал, поради противоречието им с представените по делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите СТЕ, като тези изводи са подкрепени от касационната инстанция като правилни. Освен, че не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, настоящият съдебен състав, намира, че представените декларации нямат никакво отношение към изхода на спора. Те сочат единствено на дадено съгласие от собственици в имот ПИ № ХIII -13 в кв. 686, 2-ри м. р. на гр. Варна, трето лице да построи две стаи в двора от към тяхната граница, без да се спазват изискуемите отстояния. Декларираните обстоятелства са неотносими към правния спор, който касае законосъобразността на заповед за премахване на незаконен строеж "Масивна стена, изградена по продължение на югоизточната страна на постройка с идентификатор № 10135.2557.122. 2 по КККР на гр. Варна, находящ се в ПИ № 10135.2557.122 по КККР на гр. Варна, [улица]", за който е установено, че е извършен след издаване на разрешение за ползване на строеж от 2000 г., без издадено разрешение за строеж или подадено заявление за узаконяване по § 183 и § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и непопадащ в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради липсата на договор за прехвърляне на собственост, сключен в нотариална форма от всички съсобственици в етажната собственост на [улица]. Предвид изложеното, не са налице "нови доказателства" от съществено значение за спора и не е налице соченото в молбата основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,