Решение № 10371 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-производствения кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, подадена чрез юрк. Гавраилова, срещу Решение 3789 от 10.06.2021 г., постановено по а.д. 1935/2020 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 564 от 09.12.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който е установено публично държавно вземане в размер на 31 881,59 лв. и лихва за забава в размер на 11 939,71 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че таксата е изчислена правилно, тъй като водата е използвана за други цели, а не за лечебни, както е посочено в разрешителното. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което АУПДВ да се потвърди като правилен и законосъобразен. Ответникът - Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД, чрез адв. Кръстев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че в хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че минералната вода се използва единствено и само за лечебни цели. Прилага писмени бележки. Претендира сторените в производството разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното: С обжалваното решение административният съд е отменил АУПДВ 564 от 09.12.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който на Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД е установено публично държавно вземане за периода 01.01.2015 г. 31.12.2015 г. в размер на 31 881,59 лв. и лихва за забава в размер на 11 939,71 лв. съставляващо такса за водовземане по Разрешително за водовземане от минерални води 31610027/31.08.2001 г., изменено с разрешително 0062/01.06.2004 г., продължено с решение РР-73/03.07.2007 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, продължено с решение РР-1313/16.08.2011 г., изменено с решение РР-2612/20.10.2015 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив, с което на Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД е предоставено правото да водовзема минерална вода с цел ползване за лечебни и хигиенни цели с място на водоползването Санатариум База 3 и Балнеолечебница Вельова баня. С решение РР-2612/20.10.2015 г. целите на разрешителното се изменят като вместо за лечебни и хигиенни цели стават лечебни цели в специализирани болници за лечение, лечение и рехабилитация. В решението изрично е записано целите на използване на водите да бъдат приведени в съответствие с посочените цели в тарифата. В хода на съдебното производство е установено, че ежегодно ответникът е изпълнявал надлежно задълженията си да представя информация до Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив за изчисляване на дължимата такса за двата обекта в съответствие с целите на използване на минерална вода за лечебни цели. Редовно са представяни декларации по чл.194б от Закона за водите/ЗВ/ за дължимата такса по филиали и обекти, както и доклади за изпълнение на условията в издадените разрешителни съгласно чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ. Причината с АУПДВ на дружеството да бъдат начислени публични държавни вземания в по-голям размер от заплатения е, че административният орган е приел, че минералната вода се ползва с друга цел, поради което таксата следва да е в размер на 0,35 лв./м.куб. на основание чл. 10, ал. 3, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване/отм./ в сила от 01.12.2012 г. до 01.01.2017 г., а не в размер на 0,045 лв./м.куб. на основание чл. 10, ал. 3, т. 2 от Тарифата при цел на ползването лечебни цели, която такса дружеството е заплащало за двата горецитирани обекта за целия процесен период. За да отмени оспорения АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че не се доказва използването на водата за други цели и ставката, при която следва да бъде изчислена таксата е 0,045 лв./м.куб. на основание чл. 10, ал. 3, т. 2 от Тарифата, поради което определените с АУПДВ задължения са недължими и следва да се отменят. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ, съгласно което дължимите на основание чл. 10, ал. 3, т. 2 от Тарифата задължения са заплатени от дружеството в законоустановения срок. Въз основа на така установеното, административният съд е приел, че задълженията са незаконосъобразно установени с оспорения АУПДВ, поради недоказано използване на минералната вода за други цели и въз основа на този извод е отменил акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора, като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ. Разпоредбата на чл.194 от Закона за водите установява заплащането на такси за водовземане, когато то се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водовземане по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.); в сила от 01.12.2012 г. до 01.01.2017 г. В случая съгласно чл.10, ал. 3, т. 2 от приложимата за процесния период тарифа, при цел на използване на минералната вода с температура 30 °С < t 50 °С за "лечебни цели в специализирани болници за лечение и рехабилитация", размерът на таксата е 0,045 лв./куб. м., а за всички други цели е в размер на 0,35 лв./м.куб. Видно от събраните гласни доказателства по делото във всички обекти на болницата минералната вода се използва за лечение, след като минералната вода постъпи от сондажа в резервоари за съхранение, същата се подава към съответния обект за ползване и се захранват съществуващите басейни, бани, вани и други балнеолечебни съоръжения. Този извод се потвърждава и от другите писмени доказателства по делото, като видно от констативни протоколи от извършени проверки и доклади за изпълнение на условията по издаденото разрешително, минералната вода се ползва за лечебни цели, като за нейното отчитане ежегодно са представяни годишни отчети, декларации, справки за дължими такси и др. от страна на ответника, в т.ч. декларации по реда на чл. 194б ЗВ от дружеството до Директора на Басейнова Дирекция гр.Пловдив за изчисляване на дължимата такса за двата обекта, в съответствие с целите от разрешителното, а именно за лечебни цели и ежегодни доклади за изпълнение на условията на разрешителните по чл.48, ал.1, т.12 ЗВ, видно от които водата е използвана за лечебни цели. Касаторът не е доказал, нито е конкретизирал, за какви други цели лечебното заведение е ползвало минералната вода, поради което незаконосъобразно е начислило задължения със ставка 0,35 лв./м.куб. на основание чл.10, ал. 3, т. 3 от Тарифата. Неподкрепено от доказателствата по делото е и изложеното в жалбата твърдение, че от проверките на контролните органи следва, че водата е използвана за други цели, а не за лечебни, както е посочено в разрешителното. В нито едно съдържащо се по делото доказателство няма отразена подобна констатация, а от събраните гласни и писмени доказателства, както и от констатациите на вещото лице безпротиворечиво се доказва, че водата е използвана единствено за лечебни цели, поради което дължимата такса следва да се определя по реда на чл.10, ал. 3, т. 3 от Тарифата със ставка 0,045 лв./м.куб. и същата редовно е заплащана от ответника в законоустановените срокове. С оглед изложеното, настоящият състав намира решението за правилно, като липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. При този изход на спора на ответника следва да се заплатят претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за които са представени доказателства за надлежното им плащане по банков път. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,