Решение № 4811 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2019 г.

Решение № 4811 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Т. Тодоров чрез процесуален представител, срещу решение № 745 от 10.04.2019 г., постановено по адм. д. № 938 от 2018 г. от Административен съд – В., с което са отхвърлени предявените от Т. Тодоров срещу Националния осигурителен институт искове за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от действия или бездействия по отпускане на месечна наследствена пенсия от починал родител за периода 08.11.12 г. - 28.04.2015 г., съответно от постановения отказ, обективиран в Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 10 от 12.02.2010 г. на Районно управление "Социално осигуряване" гр. В. да бъде отпусната месечна наследствена пенсия, с цена в размер на 3353. 09 лв. и обезщетение за забава за периода 08.11.2014 г. до 07.11.17 г. в размер на 1011. 70 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение по подробно мотивирани в жалбата и допълнително развити в съдебно заседание доводи. Претендират се и сторените по делото разноски. О. Н. осигурителен институт, чрез процесуалния представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил предявените от Т. Тодоров срещу Националния осигурителен институт искове за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от действия или бездействия по отпускане на месечна наследствена пенсия от починал родител за периода от 08.11.12 г. - 28.04.2015 г., съответно от постановения отказ, обективиран в Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 10 от 12.02.2010 г. на Районно управление "Социално осигуряване" гр. В. да бъде отпусната месечна наследствена пенсия, с цена в размер на 3353. 09 лв. и обезщетение за забава за периода 08.11.2014 г. до 07.11.17 г. в размер на 1011. 70 лв. За да стигне до този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Т. Тодоров, роден [дата], като наследник е на починалия си през 2008 г. баща К. Ганчев, със заявление вх. № 7987 от 25.02.2009 г. е поискал от ТП на НОИ- РУСО, Дирекция "Пенсионно осигуряване", гр. В. за отпускане на наследствена пенсия по КСО за инвалидност. С влязъл в сила административен акт е отказано отпускането на наследствена пенсия за инвалидност и общо заболяване по подаденото заявление, с мотиви, че молителят няма право на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като наследодателят не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 1 КСО- няма осигурителен стаж, придобит до смъртта- 5 г., а има 4 г. 4 м. и 21 дни, в това число военна служба. Във връзка с възникналия спор за осигурителния стаж на наследодателя съдът е приел писмени доказателства и е назначил съдебно-икономическата експертиза. Въз основа заключението на последната е установено, че определеният размер на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към 18.11.2009 г. би бил 102. 06 лв.; общата сума, на която възлиза размерът на пропуснатите доходи от нереализираните и неотпуснати наследствени пенсии от ищеца, които би получил за периода от 08.11.2012 г. до 27.04.15 г. е 3353. 09 лв.; размерът на паричното обезщетение, съизмеримо със законната лихва за забавено плащане върху изчислената обща сума от нереализирани, неотпуснати и неполучени от ищеца наследствени пенсии – 3353. 09 лв. за периода от 08.11.14 г. до 07.11.2017 г. е 1011. 70 лв. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че ищецът не твърди нарушена от служители/органи на ответника норма от правото на ЕС, а отпускането на пенсии се извършва от пенсионния орган и съгласно реда по КСО. При твърдението, че вредите произтичат от незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ответника относно отпускане на наследствена пенсия от починал родител, тези действия са част от производството по издаване на индивидуален административен акт- разпореждане, с което се отпуска или отказва да бъде отпусната исканата с подадените заявления пенсия и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на административното правосъдие. От съдебен контрол са изключени волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от издаване на друг окончателен акт, подлежащ на съдебен контрол, в случая – разпорежданията на РУСО, с които е отказано отпускане на исканата пенсия. Издадените индивидуални административни актове- разпореждания, с които е отказано отпускането на исканата пенсия не са обжалвани и са влезли в сила. По тези съображения, съдът е приел, че исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са изцяло неоснователни. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените касационни основания – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Първоначално делото е образувано пред Районен съд В., по искова молба на Т. Тодоров срещу ТП на НОИ - районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), дирекция "Пенсионно осигуряване" - гр. В., за вреди причинени от администрацията на ответника при постановяване на Разпореждане № [ЕГН], по Протокол № 17 от 20.03.2009 г. и Разпореждане № [ЕГН], по Протокол № 10 от 12.02.2010 г. на Районно управление "Социално осигуряване" гр. В., както и от "непочтените и незаконни действия" на осигурителния орган, изразяващи се в имуществени вреди "... от неотпуснати месечни наследствени пенсии... " от 2009 година до навършване на пълнолетие, както и пропуснати ползи от получаване на наследствена пенсия от наследодателя на ищеца за времето през което ищецът е бил непълнолетен, ведно със законната лихва върху главницата от 3 300 лева. След уточняване на исковете, районният съд е приел, че вредите се претендират от изпълнение на административната дейност на ответника, т. е. че е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка, PC В. е изложил доводи, че не е компетентен да разгледа иска и с Определение № 368 от 10.01.2017 г. постановено по гр. дело № 17054/2017 г., потвърдено с Определение № 679 от 16.03.2018 г. по в. ч. гр. дело № 409/2018 г. по описа на Окръжен съд В., производството пред гражданския съд е прекратено, а делото - изпратено по подведомственост на Административен съд В.. В производството по адм. д. № 938/2018 г., Административният съд В. е установил, че твърдените вреди в исковата молба произтичат от постановен отказ на административния орган, обективиран в Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 10 от 12.02.2010 г. на Районно управление "Социално осигуряване" гр. В. да бъде отпусната на ищеца месечна наследствена пенсия, както и че този акт не е бил оспорен по административен или съдебен ред, т. е. налице е влязъл в сила, като необжалван, административен акт. С определение № 6793 от 23.05.2018 г. на Върховния административен съд, Трето отделение е отменил прекратително определение на Варненски административен съд, като е приел, че исковете са допустими, а въпросът дали твърдените вреди произтичат от административна дейност е въпрос по съществото на спора и касае неговата основателност, по който съдът следва да се произнесе с решение. Ищецът е посочил в исковата молба и уточненията към нея множество правни основания, но те не обвързват съда. Предметът на делото се определя от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а от тях е видно, че се претендира обезщетение за вреди от актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица на НОИ по повод отказа за отпускане на наследствена инвалидна пенсия. Уреждането на спора изисква прилагането на правото на Р. Б. и не попада в приложното поле на правото на Европейския съюз. Поради това изцяло неприложими и неотносими са цитираните норми на последното и практиката на ЕС, която, впрочем, е цитирана изцяло извън контекста на конкретните казуси, във връзка с които е създадена, а и на конкретния правен спор. Неподкрепените с доказателства твърдения, че ищецът не е могъл да се защити ефективно срещу влезлите в сила индивидуални административни актове по повод искането му за отпускане на пенсия, тъй като е бил непълнолетен /и въпреки че е бил представляван в административните производства от законния си представител/ не обуславят приложение на правото на ЕС. Т. твърдения биха били относими във връзка с искане за възобновяване на административното производство, но преклузивните срокове за това са отдавна изтекли. Европейската конвенция за защита правата на човека и Конституцията на Р. Б. биха могли да съставляват приложимо право при уреждане на спор за имуществени права, но в конкретния случай не са налице конкретни твърдения за нарушаване на конкретни правни норми от тези актове от страна на държавата. Касаторът се позовава на известни решения на ЕСПЧ и Конституционния съд, които обаче нямат отношение към спора по същество. В случая касаторът е пропуснал сроковете за административно и съдебно обжалване на влезлите в сила административни актове. Въвеждането на преклузивни срокове за оспорване не е в противоречие с чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Искът за обезщетение на вреди е разгледан по същество, във връзка с което се развива и настоящото касационно производство, поради което на касатора е осигурен достъп до съд. Искът по чл. 1 ЗОДОВ е именно ефективно правно средство за защита по смисъла на Конвенцията, но за неговата основателност следва да бъдат доказани предвидените в закона предпоставки. По същество твърденията на ищеца са, че РУСО гр. В. е разполагало с достатъчно официални удостоверителни документи за трудовия и осигурителен стаж на наследодателя, поради което издадените индивидуални административни актове за отказ за отпускане на наследствена пенсия са били незаконосъобразни. Те обаче не са били оспорени по предвидения в закона ред. Правилно административният съд е приел, че незаконосъобразността на административните актове се установява по предвидения в АПК ред, посредством тяхното оспорване. Ищецът не твърди конкретни увреждащи действия и бездействия, извън тези извършени в административните производства, завършили с процесните индивидуални административни актове. Тези действия и бездействия също имат отношение към законосъобразността на административните актове, която не може да бъде проверявана инцидентно в производството по ЗОДОВ. Доколкото вредите, които се претендират в рамките на настоящото производство, съставляват вземане за пенсия, то законовият механизъм, по който следва да бъдат уредени отношенията между страните е този по КСО, както всъщност те са и били уредени, и както правилно е констатирал административният съд. Кодексът за социално осигуряване е специален закон и предвижда специален ред и срокове, по който следва да се търсят регламентираните в него вземания. Незаконосъобразността на актовете, с които е приключило производството по КСО, респективно на действията и бездействията, извършени в рамките на административното производство, и по конкретно преценката дали наследодателят е имал необходимия трудов и осигурителен стаж, се установява посредством обжалване на индивидуалните административни актове, каквото не е осъществено и сроковете за което са изтекли. След като не е установена незаконосъобразна административна дейност, правилно исковете са отхвърлени. Искът по ЗОДОВ не представлява извънреден способ за защита срещу влезли в сила индивидуални административни актове. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, предвид действащите към момента на предявяване на иска норми на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,