Решение № 6237 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2011 г.

Решение № 6237 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Мавет" ЕООД със съдебен адрес в гр. София, ул. "Княз Борис I", № 96, ет. 1, ап. 3, представлявано от Петър Петров, чрез адв. Ангел Панайотов, против Решение № 2586 от 28.05.2011 г. на Софийски градски административен съд, по адм. д. № 6213 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2300-900673/20.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София-област, потвърден с Решение № 888/18.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди 01.04.-31.07.2009 г., на осн. чл. 84 вр. чл. 53, ал. 3 ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 125 017,58 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за недоказаност на извършените вътреобщностни доставки /ВОД/. Съдът неправилно счел за приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б"а" ППЗДДС-нормата на правилника изброява алтернативно документи, представянето на които доказва ВОД, съдът се е позовал на по-късна редакция /в сила от 01.02.2011 г./ на разпоредбата, неприложима за случая, относно реквизитите на писменото потвърждение за получаване на стоката. Представени били достатъчно убедителни доказателства за лицата предали и получили процесните стоки. Нередовността на транспортните документи е без правно значение при наличието на писмено потвърждение за получаването на стоката. Представеният Формуляр "SCAC 2004" по Регламент 2003/1798/ЕС не бил оригинален, не съдържал данни от кого е издаден, нито било ясно кой е извършил превода. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на вътреобщностни доставки /ВОД/, осъществени от ревизираното лице към "Несебър Импекс" ООД Румъния, документирани с 24 бр. фактури, издадени в посочените данъчни периоди с предмет различни части за автомобили. В ревизионното производство като доказателство за реалността на доставките са представени доклади, на получателя, в които са посочени количествата стоки по фактурите. В докладите липсват данни къде са пристигнали стоките, както подписи и печат на фирмата-получател. В процедура по Регламент 2003/1798/ЕС е получен формуляр "SCAC 2004", удостоверяващ че фирмата-получател е "обявена за неактивен данъкоплатец"; ДДС номерът й, валиден от 03.12.2007 до 01.07.2009 г., е анулиран и е започнало наказателно производство. Фирмата няма валиден адрес в Румъния, не е подавала декларации за вътреобщностни придобивания /ВОП/ и се представлява от българско физическо лице с местожителство в България. При тези факти и доказателства органите по приходите са приели, че ВОД не са доказани, поради което РЛ дължи ДДС върху данъчната основа по фактурите на осн. чл. чл. 84 вр. чл. 53, ал. 3 ЗДДС, а евентуално - на осн. чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС дължи данъка и поради късното представяне на документите по чл. 45 от същия правилник. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд обосновано е приел, че отговорът на румънската данъчна администрация по реда на посочения Регламент, в качеството си на официален удостоверителен документ, има обвързваща съда и страните материална доказателствена сила, която не е опровергана с други доказателства, тъй като представените доклади за получаване на стоката не съдържат данни за лицата предали и получили стоката, датата и мястото на предаването й, както и вида на използваното превозно средство. Затова и неоснователно е главното касационно оплакване, че ревизираното лице е представило валидно писмено потвърждение от получателя на стоките като алтернативно доказателство за реалността на процесните ВОД. Оспорването на представения формуляр "SCAC 2004" е недопустимо да се прави едва в касационното производство, където има забрана за нови фактически установявания. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 950,35 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение