Решение № 9629 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2012 г.

Решение № 9629 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Чорбаджиев, в качеството му на процесуален представител на Марио Стоянчев Башев, управител на "Еовин" ЕООД, срещу решение № 3494 от 25.06.2012 г. по адм. дело № 888 по описа за 2012 г. на Административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1108078 от 26.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2293 от 19.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 09.2009 г. по фактура, издадена от "Карбон Файбър" ЕООД с предмет "СМР, съгласно договор и протокол" в размер на 24 664.32 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София) оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Валентин Шейретов. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 1108078 от 26.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2293 от 19.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 09.2009 г. по фактура, издадена от "Карбон Файбър" ЕООД с предмет "СМР, съгласно договор и протокол" в размер на 24 664.32 лв., на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, възраженията на дружеството - жалбоподател и приложените разпоредби, за да се откаже претендираното право. За да постанови решението си и обоснове извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е приел за установено, че между жалбоподателя и доставчика "Карбон Хайбър" ЕООД на 8.06.2009 г. е сключен договор за СМР, по силата на който доставчикът в качеството на изпълнител е приел да извърши земни работи във връзка с изравняване/подравняване на терени, конкретизирани подробно в договора при цена на договорената услуга 4.80 лв. метър кубичен, без ДДС. Плащането от страна на възложителя е съгласно двустранно подписани протоколи, обр. 19 за съответния период, и видове и обем дейности, като следва да бъде извършено в срок от 5 работни дни от приемането на протокол обр. 19. По повод на този договор е издадена фактура № 358 от 24.09.2009 г. В хода на ревизионното и съдебното производства доставчикът не е намерен на посочения адрес за кореспонденция. По делото не е бил спорен фактът, че доставчикът е включил процесната фактура в дневника за продажби и в справката-декларация за процесния данъчен период. По делото не се установяват твърденията на ревизираното лице - жалбоподател за реално осъществяване на доставката. Не са ангажирани доказателства за наличие на техническа, материална и кадрова обезпеченост при доставчика. Представеният протокол обр. 19 не съдържа детайлна разбивка на отделните видове СМР и обема на всяка една от извършените дейности по изравняване/подравняване на двата УПИ, като няма данни доставчика да има необходимото оборудван като багери или друга техника, с които да осъществени договорените изкопни и подравнителни работи, както и не са представени доказателства за тяхното превъзлагане на друг изпълнител. Правилно не е взето предвид от съда декларираното в ГДД на доставчика за 2009 г. обстоятелство за наличие на техническа и материална обезпеченост, поради отсъствието на входящ номер и дата от съответната ТД на НАП. Освен това, заключението на вещото лице също сочи, че към процесния период доставчикът не е разполагал с ДМА - собствени или наети. Не са представени и доказателства за изплащани възнаграждения на наетите по трудово правоотношение лица, поради което наведените доводи от касатора за кадрова обезпеченост не обуславят извод за реалност на извършената доставка. Не е проверена счетоводната документация на доставчика относно правилното определяне на дължимия ДДС, няма и доказателства за регистриран касов апарат, с оглед на извършеното от жалбоподателя заплащане в брой на сумата по спорната фактура с данъчна основа 123 321.60 лв. и начислен данък в размер на 24 664.32 лв. Обжалваното решение се явява правилно постановено. При този изход от спора на касатора не се следват съдебни разноски, а на ответната страна такива са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение