Решение № 17024 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2013 г.

Решение № 17024 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9144/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от ДКЕВР и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД против решение № 5297 от 16.04.2013 г., постановено от ВАС, тричленен състав на IV отд. по адм. д. № 13100/2012 г., с което по жалби на "Ямбол Солар " ЕООД, "ГН Солар " ЕООД, "Датцсолар " ЕООД, "Макс Солвест " ЕООД и "Мигсолар " ЕООД е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 10 и 12. Със същото решение ДКЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателите разноски в размер на 50 лева на всеки един от тях. В касационните жалби се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците в касационното производството - "Ямбол Солар " ЕООД, "ГН Солар " ЕООД, "Датцсолар " ЕООД, "Макс Солвест " ЕООД и "Мигсолар " ЕООД оспорват касационните жалби по съображения, развити в писмени бележки и поддържани от процесуалния им представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на съдебното производство, тъй като са налице влезли в сила решения на ВАС, с които решението на ДКЕВР в обжалваните части е отменено. Изразява се и евентуално становище за частична основателност на жалбите. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че са налице предпоставките за обезсилване на обжалваното решение, по следните съображения: Във връзка със становището на участващия по делото прокурор, съдът извърши проверка на цитираните от прокурора дела. В резултат на проверката се установи, че спорът за законосъобразността на решението на ДКЕВР в обжалваните части е вече разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което е отменено решението на ДКЕВР в оспорените му части, макар и по жалби от други жалбоподатели, а именно: решение № 4083/2013 г. по адм. д. № 12494/2012 г. и решение № 4659/2013 г. по адм. д. № 13239/2012 г. Приложима е разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК - оспореният акт е отменен с влязло в сила съдебно решение, което има действие по отношение на всички, а не само за страните по делото. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, влязлото в законна сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, което означава, че е задължително и за настоящия касационен състав. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, а според чл. 235, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска (в случая жалбата), които са от значение за спорното право. Поради това, обжалваното съдебно решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, се явява процесуално недопустимо и при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед изхода на делото, разноските следва да се останат, както са направени. Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия