Решение № 7851 от 13.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Панайотис Дженерал Трейд ЕООД гр. София, представлявано от П. Дзоанос чрез процесуалния си представител адв. З. Наумов срещу решение 5826/14.10.2022 г., постановено по адм. дело 613/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р 22221020008348 091 001/19.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1843/06.12.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, с който при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер 27 014,45 лв. е определен ДДС за довнасяне в общ размер от 5 370,88 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 14 920 лв. и начислен ДДС в размер на 14 129,58 лв., вследствие непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) и лихви за забава в размер на 3 335,77 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът се е позовал на справка от Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), от която ставало ясно, че транспортните средства, с които доставките са осъществени, се движили на територията на страната във времето, в което следвало да бъдат извън нея, поради което жалбоподателят бил осъществил неправомерно поведение, като е целял една от страна да не начислява ДДС и едновременно с това да реализира правото на данъчен кредит. За ВОД към гръцките получатели в касационната жалба се излагат оплаквания, че посочените изводи на съда са неправилни и не отговарят на обективната истина. В тази връзка се твърди от касатора, че съдът е пропуснал да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, а някои въобще не е съобразил, като потвържденията на получателите, информацията за преминаване на държавната граница от транспортните средства, предоставена от СДВР, митнически декларации, международни товарителници с вписани регистрационни номера на транспортните средства и посочен разтоварителен пункт гр. Солун. Позовава се на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС и представените транспортни документи ЧМР, а и в хода на ревизията били получена официална информация от АПИ за движението на транспортните средства към Гърция. Неправилно според касатора съдът е приел, че има разминаване между данните на АПИ и СДВР. По отношение на транспортните средства в касационната жалба е налице позоваване на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки чл.1, чл. 4 и чл. 9, както и се твърди, че ЧМР към всяка от фактурите съдържат подписи и печат, положени от изпращача и превозвача, печат на превозвача с посочен номер на превозното средство, както и подписи и на получателя по фактурите. В касационната жалба се сочи и съдебна практика на СЕС по дела С 492/13 и въз основа на чл. 7, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС и на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО и е направен извод, че неправилно съдът не е признал за осъществени ВОД за Гърция. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по доставки от Тенакс 2011 ЕООД в касационната жалба са налице оплаквания, че неправилно съдът не е взел предвид, че стоката по процесната фактура е била обект на последваща доставка в Република Сърбия и това обстоятелство не е оспорено нито от ревизиращия екип, нито от ответника. В тази връзка в касационната жалба е налице позоваване на съдебно - счетоводната експертиза. Относно правото на данъчен кредит по фактурите за транспорт, издадени от "Александрова Лоджистикс" ЕООД касаторът твърди, че при доказани ВОД логично е и би следвало да се признае и правото на данъчен кредит по доставките от посочения доставчик, а приходните органи и съдът неправилно не са признали това право. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. М. Соколова, я оспорва и моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, тъй като съдът е обосновал изводите си за констатирани несъответствия в попълнените международни товарителници, в справките на АПИ и СДВР и липсата на заплащане в пълен размер. Излагат се и доводи, че ревизираното дружество, транспортното дружество и гръцкото дружество са в отношение на свързаност по смисъла на § 1 от ДР на ДОПК, което предпоставя знание за участие в данъчна измама. Претендира се и присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Панайотис Дженерал Трейд ЕООД срещу ревизионния акт, посочен по горе, с който вместо деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 27 014,45 лв., е установен ДДС за довнасяне в общ размер от 5 370,88 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 14 920 лв. и начислен ДДС в размер на 14 129,58 лв. поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) и начислени лихви за забава в размер на 3 335,77 лв., първоинстанционният съд е приел, че относно начисления ДДС поради непризнати ВОД за Гърция не е доказано осъществяването на тези доставки. В тази връзка съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 7 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б.б ППЗДДС, както и на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО и с оглед и практиката на СЕС по дело С 430/2009 т. 29, 33 и 44, е приел, че е налице неправомерно поведение от страна на жалбоподателя, който декларирайки ВОД на стоки, каквито реално не са извършени, цели да не начислява данък, като едновременно с това е ползвал приспадане на данъчен кредит. Фактите, които водят до този извод решаващият съд е обосновал с писмото на АПИ и приложената към него справка, както и липсата на данни за името и длъжността на предалото стоките лице, нито конкретизацията на вида и количеството им. Според съда липсват и данни за склад на гръцкото дружество и не е установено къде стоките са съхранявани и разтоварени в гр. Солун. В тази връзка е посочено от съда, че упълномощеното лице има сключени договори с дружествата на жалбоподателя Панайотис Фуудс ЕООД и Панайотис Дженерал Трейд ЕООД, както и с дружествата на С. Дзаонос, баща на П. Дзаонос, а именно Стефанос Трейд ЕООД и Стефанос Фуудс ЕООД, които са регистрирани на един адрес. Прието е от съда, че Г. Димитров служител и упълномощен представител на жалбоподателя е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. а от ДР на ДОПК с представляващата Александрова Лоджистикс ЕООД. В обжалваното решение се сочи и, че липсват доказателства за плащане на фактурираните от жалбоподателя ВОД в пълен размер, както и, че тези изводи не се променят от съдебно счетоводната експертиза, която е установила осчетоводяване на суми без да е необходимо реалното постъпване. По тези съображения първоинстанционният съд е приел за законосъобразно начисляването на ДДС поради недоказаност на ВОД за периоди на 2020 г. в размер на 14 129,58 лв. по всички издадени фактури. По отношение на правото на данъчен кредит по фактурите от Александрова Лоджистикс ЕООД съдът е приел, че не е доказано транспортирането на стоките общо за 740 лв. По фактура 1000001035/03.02.2020 г., издадена от Тенакс 2011 ЕООД с предмет по договор за покупко продажба от 02.02.2020 г. на машини и техническо оборудване съдът е приел, че в представения приемателно предавателен протокол липсват данни за доставката няма точен адрес и обект на получаване, няма вписани данни за длъжностните лица, приели и предали стоката. Според съда липсвали и спецификации, технически характеристики и др. на въпросните машини и техническо оборудване, както и данни за гаранционна поддръжка. Направен е извод от съда, че след като от доставчика не са представени данни за осчетоводяване на придобиването и изписването на компресора за шприц машина и агрегата за ток по вид и количество, не е доказано придобиването му от страна на доставчика, а това правело невъзможно прехвърлянето на собствеността им на жалбоподателя. С тези мотиви съдът е приел, че и в тази част ревизионният акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна, е отхвърлена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Ревизираният период обхваща от месец февруари 2020 г. до месец април 2020 г., както и месец ноември 2020 г., касателно ВОД и непризнато право на данъчен кредит. За ВОД към гръцки получатели AUTOMOTIVE HELLAS LTD и AUTO VOLOS LTD. Законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2 ППЗДДС, че за да се приеме, че е осъществен ВОД на доставка на стока следва да се установи по безспорен начин, че правото на разпореждане със съответната стока е прехвърлено от доставчика на получателя, като се установи надлежното транспортиране на стоките от или за сметка на доставчика регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка. В този смисъл само при такова установяване с безспорни доказателства може доставчикът да се възползва от нулева ставка на ДДС съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Това доказване е винаги успешно, когато събраните по делото доказателства сочат, че стоките фактически са напуснали територията на страната и са достигнали до друга територия в рамките на Европейския съюз. В този смисъл е и чл. 138 от Директива. В процесния случай към AUTOMOTIVE HELLAS LTD и към AUTO VOLOS LTD касационният жалбоподател е издал 15 бр. фактури към първия получател и 5 бр. фактури към втория получател за авточасти. Жалбоподателят твърди, че транспортирането към гръцките получатели на процесните стоки е извършено от Александрова Лоджистикс ЕООД, поради което е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС, т.е. превозът е за сметка на доставчика Панайотис Дженерал Трейд ЕООД. При така установеното, че касаторът е организирал транспорта на стоките към посочените гръцки получатели, превозвач е Александрова Лоджистикс ЕООД със следните МПС - товарни Пежо Боксер с рег. [рег. номер] и [рег. номер] и "Мерцедес" с рег. [рег. номер]. Установено е по делото, че процесните авточасти, предмет на ВОД са закупени от Ел Би Комерс ЕООД, за което са представени и съответните фактури. Приходните органи не са оспорили реалността на доставките от Ел Би Комерс ЕООД, а че не са осъществени реални ВОД за гръцките дружества. Няма спор по делото, че по тези ВОД са налични международни товарителници ЧМР, а спорът се свежда до липсата на такива реквизити от тях, без които този документ не може да се приеме за достоверен и установяващ извършени ВОД. При преглед на тези ЧМР се установява, че същите притежават следните реквизити: попълнени са клетки 22 изпращач, 23 превозвач и 24 получател. Липсата на имената на длъжностните лица в ЧМР не е основание да не се приеме достоверността на товарителницата. Относно приетото от приходните органи, възприето и от първостепенния съд, че липсва място на натоварване и на разтоварване на стоките следва да се изтъкне, че съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията) товарителницата удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката до доказване на противното. Изложените от приходните органи констатации по скоро представляват предположения, че превозът не е извършен, но не е оборена посочената презумпция. Правилно касационният жалбоподател сочи, че съгласно чл. 4 от цитираната Конвенция нередовността на товарителницата не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Пак от разпоредбите на Конвенцията може да се направи извод, че при попълнени реквизити - име и адрес на получателя и печат, подпис на съответното длъжностно лице, печат и адрес на превозвача и на получателя, като в кл. 24 е налице и печат и подпис на получателя, макар, че съгласно чл. 9 от Конвенцията подписът не е задължителен реквизит. При тези данни неправилно в обжалваното решение е прието, че не са доказани ВОД с посочените по - горе гръцки получатели. От превозвача "Александрова Лоджистикс" ЕООД са представени доказателства за наемане на транспортните средства, а и са налице данни, че са напуснали територията на страната през ГПП Кулата, което се установява от информацията от СДВР и Агенция "Митници". По отношение на събраните данни от АПИ, СДВР и Агенция Митници и наличното в тях несъответствие неправилно съдът изцяло е възприел констатациите на ревизиращите органи, че то е довело до неустановяване от ревизиращото дружество на реалността процесните ВОД. При наличие на доказателства, които установяват напускането на превозните средства на територията на страната и пристигането на стоката в Гърция, гр. Солун, липсата на означение на мястото, където са натоварени, респ. разтоварени спорните стоки, не води до извод за нереалност на тези доставки. Представени са и доказателства за платени пътни такси в Гърция и за закупено гориво. Възражението на касатора, че са платени пътни такси в по - малък размер не е доказано, а и плащането на тези такси е само индиция за осъществените ВОД, а не доказателство, което да обоснове реалното осъществяване на процесните ВОД. Решението в тази обжалвана част е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт, посочен - горе за начисления ДДС поради непризнати ВОД за Гърция. Наличието на свързаност между упълномощеният Г. Димитров на дружеството - касатор и "Александрова Лоджистикс" ЕООД не водят до други изводи предвид наличните доказателства, установявяащи ВОД, а и приходните органи не са доказали наличието на данъчна измама със знанието или участието на касационния жалбоподател, поради което посоченото обстоятелство е ирелевантно за случая. За правото на данъчен кредит по доставки от Тенакс 2011 ЕООД и от "Александрова Лоджистикс" ЕООД. За законосъобразното упражняване на материалното право на приспадане на ДДС, получателят е длъжен да докаже, че доставките на стоки са реално извършени. Това означава, че съгласно чл. 6, ал.1 ЗДДС във връзка и с чл. 14, § 1 от Директива 2006/1128ЕО е необходимо по безспорен начин да се установи прехвърляне правото на собственост върху родово определена или индивидуално определена вещ или друго вещно право върху съответната стока. За доставка на стока се счита и посоченото в цитираните разпоредби на всяко право на разпореждане със стоката като собственик. В процесния случай предметът на доставката от Тенакс 2011 ЕООД по фактура 10 1035/03.02.2020 г. са машини и техническо оборудване". В представения по делото приемателно предавателен протокол е посочено, че се касае за компресор за шприц машина и агрегат за ток. Тези стоки не са родово определени, а са индивидуални вещи макар, че тяхната индивидуализация не е конкретизирана. В същото време в ревизионния акт приходните органи са установили, че същите машини са изнесени в Сърбия с получател "DREAM GOLDIS" LTD. Това означава, че "Панайотис Дженералис Трейд" ЕООД е разполагал с посочените стоки, за да може да осъществи износа към Сърбия и този износ не е оспорен от ревизиращия екип. Нещо повече, в ревизионния доклад изрично е посочено, че стоките са закупени от ревизиращото дружество от "Тенакс 2011" ЕООД, което представлява признание на приходните органи за реалността на процесната доставка. При така установеното неправилно първоинстанционният съд е възприел констатациите за нереалност на доставката и за непризнаване на правото на данъчен кредит. Изпълнени са предпоставките на чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, поради което и в тази обжалвана част решението на първостепенния съд е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт относно отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Тенакс 2011" ЕООД следва да бъде отменен като незаконосъобразен. За прецизност следва да се отбележи, че и относно ВОД и по отношение на правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Тенакс 2011" ЕООД съдебно - счетоводната експертиза подробно е изследвала и проверила счетоводните документи на участващите в процесните доставки страни, като за получената доставка от "Танакс 2011" ЕООД е посочено, че стоката е заприходена, а впоследствие е и начислено вземане от клиент със сумата от 72 072,34 лв. и същата сума е закрита с три банкови превода предвид осъществения износ за Сърбия. Относно ВОД вещото лице също е проследило документацията, обуславяща тези доставки, като изрично е посочено от експерта, че всички счетоводни операции са подкрепени с първични счетоводни документи и е наличен съответния документооборот. По отношение правото на данъчен кредит по фактурите от Александрова Лоджистикс ЕООД за транспортни услуги предвид приетото по- горе, че са доказани спорните ВОД за Гърция, то следва да се приеме, че транспортните услуги действително са осъществени, поради което правото на данъчен кредит законосъобразно е упражнено от касационния жалбоподател. В тази част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да бъде постановено друго, с което ревизионният акт бъде отменен като незаконосъобразен за сумата 740 лв. На отмяна подлежи и решението за разноски за сумата 1 357,49 лв., присъдена в обжалваното решение в полза на Националната агенция за приходите. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва да бъдат присъдени направените разноски за първата съдебна инстанция в размер на 1 050 лв. с оглед претенцията, изрично заявена от процесуалния представител на дружеството - адв. З. Наумов, включваща 50 лв. заплатената държавна такса за обжалване на ревизионния акт пред първоинстанционния съд и 1 000 лв. възнаграждение, заплатено за вещо лице. За касационната инстанция се претендират разноски, но такива са направени само за държавна такса за касационното обжалване в размер на 259 лв. и тази сума следва да бъде присъдена. Общо сумата, която следва да бъде присъдена на касационния жалбоподател за двете съдебни инстанции е в размер на 1 309 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение