Решение № 182 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2015 г.

Решение № 182 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Министерство на правосъдието /МП/, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния им представител и от Х. А. Х., изтърпяващ наказание в З. Л. срещу Решение № 344/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 537/2014 г. по описа на Административен съд П. В жалбите се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт в съответните неблагоприятни за касаторите части на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна в така посочените части и решаване на спора по същество със съответно отхвърляне на иска изцяло по жалбата на МП и ГД "ИН" и уважаване на исковете изцяло - по жалбата на Х. Касаторът ГД "ИН" е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Административен съд П. е осъдил Министерство на правосъдието и ГД "ИН" да заплатят на Х. А. Х. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 и 1400 лева, за периода 19.02.2009 г. до 31.05.2009 г. от първия ответник и за периода 01.06.2009 г. до 28.12.2012 г. от втория ответник по т. 5 от исковата претенция, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите и е отхвърлил предявеният иск в останалата му част до претендирания размер от 50 000 лева, като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено бездействие на длъжностни лица при ответниците, изразяващо се в непредоставянето на обувки и дрехи в периода, предмет на исковата молба, следващи се безплатно на ищеца съгласно Таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, от което бездействие произтичат твърдяните вреди, подлежащи на обезщетение във възприетия размер, при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. За периода 17.01.2000 г. до 19.02.2009 г. е приел основателност на иска, но погасяване на вземането по давност. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правото на безплатно облекло и обувки на лишените от свобода в периода 17.01.2000 г. до 28.12.2012 г., за който период се претендира обезщетяване на причинени неимуществени вреди е изрично регламентирано с чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗИН /отм. ДВ бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г./ и чл. 84, ал. 2, т. 3 (ред. ДВ бр. 25 от 2009 г.) от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. При установената по делото фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение неизпълнение на законовото задължение от страна на администрацията на затворите в Л. и В., където ищецът е изтърпявал наказание доживотен затвор без право на замяна, като през целия период не са му предоставяни безплатни обувки и дрехи, съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието. Правото на изтърпяващите наказание да ги получават в посочения период кореспондира на задължението на затворническата администрация да ги предоставя безусловно. Неизвършването на фактическите действия според описаните количества и срокове представлява незаконосъобразно бездействие, т. к. е извършено в нарушение на признати права на лишените от свобода и е безспорно основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая неизпълнението на задължения, пряко свързани с ежедневието на лишения от свобода в един значителен период от време следва да се приеме за такова, пораждащо чувство на малоценност, в състояние да го унизи. Претърпени са вреди, като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на вмененото от закона задължение. Предвид изложеното основателността на исковата претенция за целия визиран от ищеца период е доказана. Налице са кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана. Като юридически лица Министерство на правосъдието до 31.05.2009 г. и ГД "Изпълнение на наказанията" след тази дата носят отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ те дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Неправилно е приета от първоинстанционният съд неоснователност на исковата претенция, поради погасено по давност вземане, за периода преди 19.02.2009 г., поради прекратяване на бездействието на тази дата при преместването на ищеца от един затвор в друг. Безспорно е установено по делото, че ищеца на 19.02.2009 г. е преместен от З. Л. в З. В. Преустановяване на бездействието би имало при следващо това преместване изпълнение, каквото изпълнение не е налице. Ищецът ангажира безвиновната отговорност на Държавата, чието законово задължение е да осигури безплатни дрехи и обувки в процесния период на лишените от свобода, което задължение тя не е изпълнила. Конкретното място на неизпълнение е ирелевантно в случая. Когато искането за обезщетение за вреди произтича от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, като незаконосъобразността на бездействието се установява от съда пред който е предявен иска за обезщетение - чл. 204, ал. 4 от АПК. От установеното по делото незаконосъобразно бездействие следва и дължимостта на претендираното вземане. Относно размера на дължимото се обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Несъмнено бездействието на администрацията да осигури дължимото вещево доволство се е отразило на ищеца. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо не само от конкретното бездействие на администрацията на ответниците и при неустановяване на всички изведени в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявеният иск, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 1840 лева за целия исков период. С оглед гореизложеното решението в частта, с която са осъдени Министерство на правосъдието и ГД "ИН" да заплатят на Х. А. Х. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 40 и над 500 лева, до присъдените суми от 100 и 1400 лева за периодите 19.02.2009 г. до 31.05.2009 г. и 01.06.2009 г. до 28.12.2012 г., както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск против МП за обезщетяване на неимуществени вреди за периода 17.01.2000 г. до 19.02.2009 г. за сума в размер на 1300 лева следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което: се отхвърлят предявените искове в посочения размер за периодите 19.02.2009 г. до 31.05.2009 г. и 01.06.2009 г. до 28.12.2012 г. и се осъди Министерство на правосъдието да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1300 лева за периода 17.01.2000 г. до 19.02.2009 г. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ претенцията на касатора ГД "ИН", се явява неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение