Решение № 4624 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2016 г.

Решение № 4624 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. К. - контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност " ЕАД гр. С., против Решение № 3244/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 65/2016 г., по описа на Административен съд С.-град, с което по жалба на Т. В. Р. от гр. С., е отменена като незаконосъобразна принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата - поставяне на техническо средства за принудително задържане на пътно превозно средство, приложена на 22.12.2015 г., в гр. С., спрямо автомобил с рег. № СВ 7735 АК. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Т. В. Р. с писмено възражение оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Радзгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил по жалба на Т. В. Р. от гр. С., принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата - поставяне на техническо средства за принудително задържане на пътно превозно средство, приложена на 22.12.2015 г., в гр. С., спрямо автомобил с рег. № СВ 7735 АК, от О. К. - контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД гр. С., като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че местата, на които по закон е забранено паркирането, макар и да попадат териториално в зоните за платено почасово паркиране, са извън обхвата на режима за платено почасово паркиране. Установено е по делото, че автомобилът с посочения ДК № СВ 7735 АК е паркиран пред вход на жилищна сграда и гаражи. При тези данни съдът е направил извод, че в случая не са били налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, поради което същата е незаконосъобразна. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ - поставяне на техническо средство тип "скоба". Установено е, че водачът е паркирал пред гараж - на място, което е забранено за паркиране съобразно чл. 65, т. 5 от ППЗДвП. Правилен е изводът на съда, че местата, в които е забранено паркирането са изключени от обхвата на режима на зоните за платено почасово паркиране. Ако се приеме обратното, би се стигнало до възможност за паркиране на тези места, за които да се заплаща по установена такса. Приложимата мярка в такива случаи би следвало да е принудително преместване на пътно превозно средство. Наложената ПАМ е незаконосъобразна и поради несъответствие с целта на закона по чл. 22 от ЗАНН, както е приел съда. Принудителното задържане на процесния лек автомобил е създало предпоставки за продължаване на закононарушението, свързано с неправилното паркиране и накърнява допълнително правата на ползвателите на гаража, вместо да отстрани вредните последици за тях. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С.-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение