Решение № 7187 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2020 г.

Решение № 7187 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" срещу решение № 6424/31.10.2019 г., постановено по адм. д. № 1871/2019 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като незаконосъобразно и неправилно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за спазване на законовите изисквания за изготвяне и съдържание на индивидуалния работен план, въпреки "твърденията на съда", несъгласие относно преценката на свидетелските показания и заключението на съдебната експертиза. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна М. Павлова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6424/31.10.2019 г., постановено по адм. д. № 1871/2019 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № ЧР-П-3/01.02.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", с която е прекратено служебното правоотношение на М. Павлова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена най-ниска оценка "неприемливо изпълнение" за 2018 г. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на М. Павлова. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до прекратяване на служебното правоотношение в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е подробна, но в нея са изложени доводи и съображения относно законосъобразността на оспорената пред АССГ заповед, които подробно и задълбочено са обсъдени от решаващият съд. Фактическата обстановка е правилно установена от първата инстанция. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства, включително при правилна оценка на свидетелските показания и заключението на вещото лице. Установените от АССГ нарушения при атестирането на М. Павлова са изключително съществени и са допуснати на всеки от етапите при оценяването. Работният план не е изготвен в съответствие с чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата доколкото съдържа общи задължения, припокриващи се с тези по длъжностната характеристика без да са формулирани конкретни, постижими и изпълними цели за съответния период. Участието на държавния служител при изработването на индивидуалния работен план не санира допуснатите нарушения, които имат за последица невъзможност за обективно оценяване според изискванията на Наредбата. При съставяне на работния план са допуснати нарушения и на изискванията относно начина на формулиране на целите (чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата), което се установява от съдържанието на приетия като доказателство формуляр. Междинна среща на 25.07.2019 г. е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за изпълнение и подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата на М. Павлова. В коментара на оценяващия ръководител от тази среща се съдържа отразяване, че експертът се справя добре и изпълнява в срок всички административни задачи, което не кореспондира с окончателната годишна оценка за неприемливо изпълнение. Окончателната оценка следва да отразява изпълнението на дейността от служителя за целия период на атестирането, а в случая част от коментари от 25.07.2018 г. изключват съобразяване с това правило. При отразяването на проведената заключителната среща, поставянето на най-ниската възможна оценка не е обусловено от конкретни проверими факти и обстоятелства, а само на общи констатации за неудовлетвореност у оценяващия ръководител от изпълнението на дейността от оценявания служител. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на АССГ за допуснати множество съществени нарушения Наредбата, които се отразяват върху достоверността на поставената оценка "неприемливо изпълнение". Процедура за атестация на държавния служител не е спазена, от което следва правилност на изводите на АССГ за незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДС от страна на органа по назначаването. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Неспазването на установените правила за оценяване на държавния служител в конкретния случай правилно е определено от АССГ като водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на М. Павлова поради това, че не е установено по категоричен начин наличието на посоченото в нея основание "получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността". Независимо от това като допълнение към изводите си за допуснати нарушения в процедурата АССГ е обсъдил и доказателства относно начина на изпълнение на дейността от държавния служител и обективността на оценяването. При този анализ не са допуснати процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствата по делото. Обосновано съдът е кредитирал едни свидетелски показания за сметка на други като е мотивирал направените фактически установявания. Правилно АССГ е възприел и заключението на вещото лице като го е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства и е формирал фактическите си констатации при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съображенията относно липсата на дисциплинарни производства срещу оценяваната служителка не съставляват решаващи мотиви на обжалваното съдебно решение, а само допълнителни косвени аргументи за необоснованост на абстрактната оценка за неизпълнение на служебните задължения от М. Павлова. Предвид изложеното решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция М. Павлова е направила разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на касационния жалбоподател на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение