Решение № 9492 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2014 г.

Решение № 9492 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Басри Байрям Хафуз от гр. Асеновград, чрез пълномощника си, против решение № 2779 от 6.12.2013 г., постановено по адм. д. № 870/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ПТР-03-104 от 28.02.2013 г. на директора на Областно пътно управление - Пловдив. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил промяната на собствеността върху обекта на разрешителното, като не е обсъдил и фактите, сочещи на извод за отсъствие на специалното ползване на републиканския път II-86 Пловдив - Асеновград при експлоатацията на крайпътния обект. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакувания индивидуален административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на Областно пътно управление - Пловдив оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че Басри Байрям Хафуз е адресат на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на крайпътни търговски обекти и пътни връзки към тях № 13-О-Е от 28.07.2004 г., издадено на основание чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 11 от Наредбата за специално ползване на пътищата, за "Крайпътен комплекс - бензиностанция с кафе, АГСС" в обхвата на републикански път II-86 Пловдив - Асеновград, км 24 + 450 дясно. За строежа е издадено разрешение за ползване № 307/13.12.2004 г. С нот. акт № 140, н. д. 879 от 13.09.2004 г. собствеността върху недвижим имот № 018051 с площ от 3,109 дка, с начин на трайно ползване бензиностанция, находящ се в м. "Павлитатка", собственост на Нериман Хафуз и Басри Хафуз, е прехвърлена чрез покупко-продажба на "Оргаз-2003" ЕООД със собственик и едноличен управител Басри Байрям Хафуз. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ПТР-03-104 от 28.02.2013 г. на директора на Областно пътно управление - Пловдив, е отнето разрешението № 13-О-Е от 28.07.2004 г., издадено на Басри Хафуз, поради забавяне на плащането на дължимите годишни такси по чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, събирани от Агенция "ПИ" и продължаващото извършване на разрешеното специално ползване на републиканския път. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 26, ал. 9, вр. с ал. 3 от Закона за пътищата, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при точно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 26, ал. 9 от ЗП разрешенията за специално ползване на пътищата се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. В конкретния казус са изпълнени предпоставките, визирани в хипотезата на цитираната правна норма. Като титуляр на разрешение за специално ползване на път чрез експлоатация на търговски крайпътен обект, касаторът следва да изпълнява условията, предвидени в него и дължи заплащане на такси за ползването, съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗП. Това задължение Хафуз не е изпълнявал за периода 1.04.2009 г. - 26.02.2012 г., което предпоставя отнемане на разрешението при условията на т. 6 от него. Т. е. неизпълнението на задължението за плащане на определените такси само по себе си представлява основание за отнемане на издаденото разрешение. Приложеното към касационната жалба платежно нареждане не обосновава обратен извод, тъй като е еднократно, а не за визирания период, от друг платец. Легалното определение на понятието крайпътен търговски обект е дадено в чл. 8, ал. 1 от НС. Съгласно тази норма търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. В примерното изброяване законодателят изрично е включил бензиностанции и газстанции. В обекта на касатора се извършва търговска дейност, чиято цел е да обслужва пътуващите и пътните превозни средства, поради което той отговаря на легалното определение за търговски крайпътен обект. Според касатора обектът попада в обхвата и обслужващата зона на път - общинска собственост, тъй като граничи с този път и подходът му е към него, не към републиканския. Тези твърдения са неоснователни, тъй като обстоятелството с кого граничи имотът, в който е разположен търговския крайпътен обект, е ирелевантно за разрешителния режим за експлоатация на този обект, т. е. за специалното ползване на пътя. Именно разположението в обхвата на обслужващата зона и свързаността с пътя предопределя специалния разрешителен режим и дължимите такси за специално ползване. Безспорно е, че разрешителното за експлоатация е издадено за обект, находящ се в обслужващата зона на републиканския път. Това означава, че за обекта е имало разрешение за изграждане и условията в него са били изпълнени - чл. 11, ал. 1 НСПП. По делото е приложено писмо изх. № 630/9.06.2003 г. на ОПУ - Пловдив за съгласуване на представения от Хафуз проект на обекта. А Изпълнителна агенция "Пътна инфраструктура" не би съгласувала проект за обект, който не е свързан с републиканския път. В самото писмо изрично е посочено местоположението на обекта - републикански път II-86 Пловдив - Асеновград, км 16 + 540 дясно. За да бъде издадено разрешението за изграждане, Хафуз е следвало да представи копие от скицата (визата) за проектиране, с която се определя местоположението на обекта и пътната връзка към него, включително спрямо съседните поземлени имоти; както и подробен комуникационно-транспортен план - чл. 9, т. 3 и 4 НСПП. Именно по искане на Басри Хафуз е съгласувано и получено от компетентния орган разрешение за специално ползване на републиканския път. Това означава, че той е изградил свързване с републиканския, не с общинския път и разрешението е издадено именно за републикански път II-86. Следователно от доказателствата по делото е безспорно, че разрешението за специално ползване чрез експлоатация е издадено за обект, находящ се в обслужващата зона на републикански път. Дали касаторът реално е изградил обекта и връзката с републиканския път по разрешения му начин е въпрос, свързан със законосъобразното извършване на разрешената му дейност, но не е факт, от който може да се прави извод, че така, както е разрешен, обектът не е свързан с републикански път. Ако касаторът не е изградил подход от републиканския път, а от общинския, касаторът е бил длъжен да информира управляващия републиканския път орган. Доказателствената тежест да установи факта на изграждане на подхода по начина, по който твърди, е на жалбоподателя. Като не е доказал факт, от който иска да черпи права, той не може да се позове на неговите последици. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза също установява, че достъпът до обекта на касатора се извършва чрез изградени забавителни шлюзове и подстъпи към локалното платно и селския път с вход и изход към републиканския път Пловдив - Асеновград. Касаторът твърди, че границата на имота му с общински път изисква заплащане на специална такса на общината, не на държавата. Съгласно чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗП само републиканските пътища имат обслужваща зона. В случая не става въпрос за обект, който попада в обхвата на общинския път, а в обслужващата зона на републиканския. Т. е. ясно са разграничени компетентността на държавата и на общината. Оплакванията на касатора относно промяна собствеността на обекта са ирелевантни за законосъобразността на акта, както правилно е заключил и първоинстанционният съд. Адресатът на разрешителното е бил длъжен да уведоми пътната администрация за промяната в обстоятелствата на издаденото разрешение. Неизпълнението на това задължение е предпоставка за начисляване на таксата в тежест на касатора. Заплащането на такса за специалното ползване на път е задължение за титуляра, регламентирано с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗП и в този смисъл е част от условията на разрешението, с чието неизпълнение законът свързва отнемането на издаденото разрешение. Отделно от това, неплащането на дължимата такса изрично е въведено като основание за отмяна на разрешението в текста на т. 6 от същото, което обоснова и прилагането на чл. 26, ал. 9 от ЗП. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Басри Байрям Хафуз, Административният съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд