Решение № 5622 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2013 г.

Решение № 5622 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Юбекс България" ЕООД - гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител адв. Иван Иванов срещу решение № 379/11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 981/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 4422/0301/10 от 27.07.2012 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 454/24.08.2012 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. София за определяне на нов размер на, както следва: за стока № 1 мито в размер на 1 408,60 лв. и ДДС в размер на 7 895,79 лв. и за стока № 2 мито в размер на 373,26 лв. и ДДС в размер на 2 092,27 лв. и е определена разликата, която е дължима от дружеството в размер на мито 1 781,86 лв. и ДДС - 356,37 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, изопачаване на събраните по делото доказателства и необсъждане на наведените от него доводи по съществото на спора. Касаторът твърди, че съдът е тълкувал само разпоредбата на чл. 97у от Регламент № 1063/2010 г. на Комисията, без да съобрази цялостната уредба на същия регламент. Касаторът се оплаква, че съдът се е задоволил да коментира единствено и само писмото от митническите органи на Индия, приемайки че тези органи са извършили разследване във връзка с последваща проверка, без за това да са представени доказателства, както и не са обсъждани от съда представените от касатора писмени доказателства и особено писмото-потвърждение от 16.10.2012 г., издадено от "Юнивърсъл пресижън Скрюс". Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата на "Юбекс България" ЕООД и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Свищов, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Велико Търново, редовно призована също не е изпратила представител и не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният административен съд е приел, че не е доказан произхода на стока № 1 и стока № 2 - болтове и винтове, който в подаденото от "Юбекс България" ЕООД ЕАД 10 BG004302Н0027098/15.11.2010 г. е посочено, че стоките са с произход Индия. Предвид представения от жалбоподателя сертификат за произход, съдът е установил, че в него е отразено, че стоките са изпратени от "Юнивърсъл пресижън Скрюс". от "Ви ПиО Каравар Ротак Хариана" - Индия. Според съда в декларация от 08.11.2010 г. от "Юнивърсъл пресижън Скрюс" съдържа изявления, че процесните стоки са произведени в Индия и съответстват на изискванията на произход. Съдът е възприел установеното от митническите органи, предвид извършената от тях проверка, включително и чрез сезирани на индийските митнически власти за проверка произхода на процесните стоки. От отговорът на индийските митнически власти, съдът е приел че правилно административният орган е приел, че стоките не са с произход Индия. В съдебното решение подробно е изяснена регламентацията за установяване произхода на стоките, като съдът се е позовал на относимите разпоредби от Регламент № 1063/2010 г. на Комисията - чл. 95 и чл. 97у, като е изяснил, че проверката се извършва в следните насоки: при съмнение автентичността на сертификата за произход; в статута на стоките и в изпълнението на другите изисквания по Регламента. Въз основа на отговорът на индийските митнически власти съдът е приел, че процесните стоки нямат произход Индия. Според съда жалбоподателят не е представил доказателства, подкрепящи тези му твърдения. Писмото от 16.10.2012 г. от "Юнивърсъл пресижън Скрюс" е преценено от съда като частен удостоверителен документ, който няма материална доказателствена сила и не може да опровергае официалния документ от последващата проверка от Агенция за експортен контрол - Индия, която не потвърждава произхода на стоките - че производството им е било в Индия. Обжалваното решение е правилно постановено. В правомощията на митническите органи при съмнение е да извършат проверка на представените частни удостоверителни документи, представени при вноса на процесните стоки - болтове и винтове, включително и по линията на международното сътрудничество. Именно поради възникнали съмнения в митническите органи е предприета проверка на тези частни документи чрез запитване до индийските митнически власти съгласно разпоредбите на посочения Регламент. Съдът подробно е изследвал процедурата за проверката за произхода на стоката и правилно е дал вяра на официалния документ от Агенция за експортен контрол - Индия, че не може да се установи произхода на стоките. Неправилно касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е игнорирал доказателствата, представени от него. Съдът правилно е преценил всички доказателства и правилно е кредитирал официалния отговор на индийските митнически власти. В тежест на касатора е било да докаже твърдения от него положителен факт - че процесните стоки са с произход Индия. В тази връзка износителят е следвало да има всички необходими документи, установяващ по един категоричен начин, че стоките са произведени в Индия. След като касаторът при вноса на стоките е декларирал, че те са с произход Индия, негова е била доказателствената тежест да установи това обстоятелство с необходимите писмени документи, които да не се компрометират с официалните такива при проверка на индийските митнически органи. Обстоятелството, че официалното писмо от Индия е след указания в регламента срок по чл. 97, не прави този документ невалиден или без удостоверителната му материална доказателствена стойност. Правилно съдът е приел, че е без значение е поведението на вносителя, тъй като след като същия е декларирал произход на стоките, той е следвало да го установи. В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е следвало да оспори по надлежния процесуален ред официалния документ от Индия, но това не е сторено. Посоченото в писмото на индийските митнически власти, че износителят не е предоставил достъп до необходимите документи и информация за установяване произхода на стоките не може да се тълкува в полза на вносителя, тъй като след като той твърди този произход, е длъжен да го докаже по категоричен начин. Оплакванията за неприлагане на чл. 69 от Регламента, са неоснователни, тъй като извън базата данни на регистрираните износители, както вече беше посочено в тежест на вносителя е да докаже твърденията си за произход на стоката и които доказателства е бил длъжен да изиска от своя износител, предвид намерението му да ползва митнически преференции относно тарифно класиране, предоставяно от Общността на стоки с произход. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,