Решение № 4319 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16638/2013 г.

Решение № 4319 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16638/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митко Минчев Кацаров от гр. Смолян, подадена от неговия процесуален представител адвокат Димитър Кисьов от същия град (назначен по Закона за правната помощ), срещу решение № 158 от 5.11.2013 г. по адм. дело № 146/2013 г. на Административен съд - гр. Смолян. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу решение № 14 от 31.05.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 5806076022 от 1.04.2013 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО, с което това длъжностно лице е отказало да отпусне исканата от касационния жалбоподател пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО (ПЗР на КСО). За да постанови този резултат съдът е приел за законосъобразно становището, изразено от пенсионния орган (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО) и от административния орган (директора на РУСО), че, макар и навършил минимално необходимата възраст за този вид пенсия, жалбоподателят Митко Кацаров няма минимално изискуемия сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, защото трудовият (сега осигурителен) стаж от първа категория, придобит от него за времето от 4.08.1980 г. до 23.09.1994 г. (14 г. 01 м. и 19 дни) като шофьор на товарен автомобил и строителен работник - кофражист на руднична площадка в "Редки метали" ЕООД - МДП "Възход", гр. Смолян, следва да бъде превърнат в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 КСО, а не по правилото на чл. 104, ал. 3 КСО, тъй като не е бил зает на работа под земята. С касационната жалба са инвокирани всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обосновани с аргумента, че касационният жалбоподател е работил в преработката и транспортирането на силикозоопасни вещества, поради трудовият му стаж (сега осигурителен стаж) за процесния период се обхваща от чл. 104, ал. 3 КСО в редакцията й преди изменението, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 64 от 2000 г., според която за работещите в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества, определени с акт на Министерския съвет, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя това становище. Цитираното правило на чл. 104, ал. 3 КСО е било приложимо за всички случаи на възникнало при действието му право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят, обаче, не е имал възникнало вече право на пенсия при действието на това правило (а и очевидно все още не е придобил право на пенсия - нито при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, нито по чл. 68 КСО). В този смисъл са и цитираните в касационната жалба и в писмената защита на касационния жалбоподател решения на различни състави на Върховния административен съд. Така например: а) в реш. № 9082 от 5.11.2004 г. по адм. д. № 5205/2004 г. на ВАС-III отд. е посочено, че: "Правото на пенсия е придобито при действието на отменения Закон за пенсиите. Трансформирането на целия стаж на лицата в трудов стаж от трета категория е въведено за първи път с приемането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване (сега - Кодекс за социално осигуряване). При това положение настоящият съдебен състав намира, че превръщането на трудовия стаж на жалбоподателя от първа в трета категория е следвало да бъде осъществено при прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО в първоначалната му редакция, при действието на която същият е сред работниците, имащи право на преобразуване на трудов стаж при съотношение 1: 3. Този извод се налага с оглед това, че чл. 104, ал. 3 от КСО в редакцията му от бр. 64 от 2000 г. няма обратно действие, поради което не може да бъде основание за прилагането му към вече възникнали правоотношения и да послужи за издаване на административен акт за изменение на размера на отпуснатата пенсия." б) в реш. № 7413 от 26.07.2005 г. по адм. д. № 2328/2005 г. и в реш. № 7733 от 15.08.2005 г. по адм. д. № 10951/2004 г., двете на ВАС-VI отд., е посочено, че правилото на чл. 104, ал. 3 КСО в редакцията му до 4.08.2000 г. (когато е изменена ал. 3 на чл. 104 КСО с § 25 от Закона за изменение и допълнение на КСО, обн., ДВ, бр. 64 от 4.08.2000 г.) следва да бъде прилагано при служебното изменение на пенсиите от 1.07.2000 г., разпоредено с § 7, ал. 1 и 2 ПЗР на КСО; а това е така, защото се касае за вече отпуснати пенсии, т. е. в този случай е било налице не само възникнало, но и вече упражнено право на пенсия; Останалите посочени в касационната жалба и в писмената защита на касационния жалбоподател съдебни решения касаят различни от процесния случаи - реш. № 3474 от 31.03.2006 г. по адм. д. № 10341/2005 г. на ВАС-VI отд. се отнася за труд, полаган под земята, а реш. № 1938 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 10990/2009 г. на ВАС-VI отд. разглежда приложимостта на обсъжданото правило по отношение на ръководни длъжности в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества и то пак по повод служебното изменение от 1.07.2000 г. на отпусната вече пенсия. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че правилата на чл. 104 КСО се прилагат при възникването на правото на пенсия, поради което намира за неоснователен доводът в касационната жалба, че "разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО (ред., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), в сила до изменението с ДВ, бр. 64/2000 г., следва да се прилага във всички случаи на превръщане на осигурителен стаж от първа в трета категория за работещите в добива на радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни вещества, определени с ПМС № 40/1968 г. (отм.)". Все поради това свое становище настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,