Решение № 5018 от 11.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Инвестпродукт" ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, подадена чрез адв.П. Иванов против решение 8/03.01.2022 г., постановено по адм. дело 3000/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на РДНСК Пловдив,чрез юрк. Стойнов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно,обосновано и съобразено с безспорно изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против заповед ДК-09-01/ 15.09.2021г. на началника на РДНСК Пловдив, с която на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с чл.222, ал.1,т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването на невъведен в експлоатация по установения ред строеж от трета категория, съставляващ Хотелски комплекс хотел Клепсидра Резидънс, изградена в УПИ ХI-415,417,кв.65а-нов /16-дтар/ по плана на ЦГЧ,гр.Пловдив. Решението е подробно мотивирано от фактическа и правна страна , като след обсъждане на приетите по делото без оспорване първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи е прието, че се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 и т.39 от ДР ЗУТ- функционално свързани четири отделни постройки /блокове А,Б,В и Г/, които частично /блокове А,Б и В/ функционират като хотел без надлежно въвеждане в експлоатация. Изложени са мотиви с оглед въведеното възражение досежно категорията на строежа ,като е прието, че той попада в приложното поле на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ във връзка с чл. 6,ал.3, т.4 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи - трета категория. Прието е в тази връзка, че заповедта е издадена от компетентния орган и отговаря на изискванията на чл.59 АПК, тъй като фактически е обосновано наличието на предпоставките на чл.178 ЗУТ за забрана ползването на строежа, чието комплексно изграждане не е приключило и не е въведена в експлоатация, а ползването й е безспорно установено. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно. Мотивите на административният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2,предл.последно от АПК. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, предвид категорията на строежа, която правилно е определена в административното производство / трета категория/ с оглед описанието на процесния строеж в заповедта, което изцяло се потвърждава от съдебно техническата експертиза. Доводът на касатора, че се касае за четири отделни строежа, два от които само са преустроени със самостоятелни разрешения за строеж , е в противоречие с доказателствата по делото. Безспорно е установено от приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи и приложената по административната преписка документация , че две от сградите са разрешени за преустройство , а останалите две са ново строителство, като тези четири сгради /блокове А,Б , В и Г/ съставляват един комплекс, тъй като са функционално свързани с общи коридори на всеки етаж и общи обслужващи хотелския комплекс помещения рецепция,ресторант,винарна, кафе-аператив, подземен паркинг и др. Обоснован е и изводът на административния съд, че към момента на издаване на процесната заповед, а също и в хода на съдебното производство, не се представят доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация. Правилен и съответен на доказателствата по делото е и решаващият правен извод на съда за законосъобразност на процесната заповед, поради липса на допуснати нарушения на процедурата от категорията на съществените. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършването на строежа, невъвеждането му в експлоатация по установения ред и неговото фактическо ползване като хотел, като тези констатации не са оборени в съдебното производство.Както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, не се представя доказателство за въвеждане в експлоатация на процесния строеж по чл.177 ЗУТ, а цитираните в касационната жалба висящи съдебни производства потвърждават обстоятелството, че хотелския комплекс не е въведен в експлоатация. Следователно са налице кумулативните условия по чл. 178, ал.5 ЗУТ за издаване на процесната заповед. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, касаторът дължи своевременно заявените от ответника в настоящата инстанция разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ ,в размер на 100лв. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,