Решение № 6496 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания Надежда АД с ЕИК 131282730 със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Витоша, ВЕЦ-Симеоново 999, чрез представител по пълномощие адв. Т. Тодоров от Софийска адвокатска колегия против Решение 1018/07.08.2023 год., постановено по административно дело 130/2022 год. по описа на Административен съд София-област. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение незаконосъобразността на първоинстанционното съдебно решение, касаторът е посочил, че съдът е изложил мотиви по някои отделни спорни въпроси, които обаче противоречат на доказателствата по делото или пряко се оборват от цитирани от съда актове на българското право и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 и Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ). В съответствие с този довод е прието, че съдебното решение се явява необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По мнение на оспорващия, решението се явява неправилно и доколкото съдът не е направил анализ на приложимото национално и европейско материално право по ключови въпроси по спора. Развити са и аргументи за допуснати нарушения на Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), както и нарушаване на съдопроизводствените правила, относно установяване на компетентността на административния орган КФН. Оспорен е и извода на първоинстанционния административен съд, относно мотивираността на административния акт, като са развити аргументи за нарушаване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото се твърди, че в решението на Комисията за финансов надзор (КФН) липсват надлежно обосновани мотиви, рефериращи към разпоредените последици. В касационната жалба е заявена и неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради позоваване на преглед, извършен при режим Платежоспособност ІІ. По мнение на оспорващия, първоинстанционният съд се е позовал на доклада на външния оценител, депозиран на 30.01.2017 год. и изготвен при прилагането на режим Платежоспособност ІІ. В тази връзка се твърди, че това пряко противоречи на указанията на петчленния състав на ВАС, който поставя под съмнение изцяло легитимността на втория доклад. В подкрепа на тези твърдения са развити подробни доводи, съгласно които, застрахователната компания попада в обхвата на чл. 4 от Директивата за Платежоспособност ІІ (т.е. изключените от обхвата на Платежоспособност ІІ), поради което следва да се прилагат параметрите на Платежоспособност І относно изчисляването на границата на платежоспособност и на държавните допустими активи за покриване на техническите параметри. Заявени са конкретни и обстойни възражения по отношение доводите на първоинстанционния административен съд, с които не кредитира заключението по назначената тройна съдебно-счетоводна експертиза, като е формиран извод, че по същество, съдът игнорира всички изслушани експертизи, за да възприеме като определящи изчисленията, представени в решението на КФН.

В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт решение на КФН. Заявено е искане за присъждане на сторените съдебни разноски пред всички съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Тодоров поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на оспореното съдебно решение. В допълнение представя писмена молба и заявява искане за спиране на съдебното производство на основание чл. 629, ал. 3, във вр. с чл. 631, ал. 1 и чл. 628 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз с конкретно поставени два въпроса.

Ответникът Комисия за финансов надзор, чрез представител по пълномощие М. Василева служител с юридическо образование и правоспособност оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че същата е неоснователна. Формулира искане за отхвърляне на оспорването и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че първоначално производството е образувано пред ВАС (адм. дело 4644/2017 год. по описа на ВАС) по повод жалба на Застрахователна компания Надежда АД против Решение 408-ОЗ/10.03.2017 год. на Комисия за финансов надзор. С оспореният административен акт, на основание чл. 18, ал. 2 от ЗКФН, във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 11 от ЗКФН е разпоредено на Застрахователна компания Надежда АД в 30-дневен срок от датата на получаване на решението за издаване на индивидуалния административен акт, да извърши следното:

1. Да отрази във финансовите си отчети към 30.06.2016 год. резултатите от прегледа, посочени в доклада, изготвен като резултат от прегледа на баланса на застрахователя от независимия външен експерт MAZARS SA, Франция, назначен с Решение 521-ОЗ от 14.07.2016 год. на Комисията за финансов надзор. Отразяването на резултатите да е в съответствие с представените от независимия външен експерт, след извършване на прегледа, образци за количествено отчитане (по Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 година) към 30.06.2016 год.;

1. Да представи в КФН отново като корекция образците за количествено отчитане по Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 с информация към 30.06.2016 год., като бъдат отразени констатациите по доклада по т. 1.

В резултат на проведеното съдебно производство, в хода на което са извършени множество процесуални действия, в т.ч. и назначаване на съдебно-счетоводни експертизи (първата с вещо лице актюер и вещо лице оценител на недвижими имоти и втората с вещо лице икономист) е постановено Решение 17139/13.12.2019 год. по адм. дело 4644/2017 год., с което състав на седмо отделение на ВАС е отхвърлил жалбата на Застрахователна компания Надежда АД и е присъдил разноски в полза на административния орган.

Така постановеното съдебно решение е било оспорено пред петчленен състав на ВАС, който с Решение 994/03.02.2022 год., постановено по адм. дело 1456/2020 год. е отменил Решение 17139/13.12.2019 год. по адм. дело 4644/2017 год. на ВАС, седмо отделение и предвид настъпилата законодателна промяна в чл. 13, ал. 3 от ЗКФН е върнал делото за ново разглеждане от състав на Административен съд София-област. В мотивите на отменителното решение на петчленния състав на ВАС са развити доводи за наличие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 200, ал. 3, изр. 2 и на чл. 201, пр. 2 от ГПК, а именно на липсата на подробно изложени от съда мотиви защо е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза.

Във връзка с горното, в Административен съд София-област е образувано административно дело 130/2022 год. по описа на съда. В хода на съдебното производство и в изпълнение на задължителните указания на петчленния състав на ВАС е допуснато изготвяне на тройна съдебно-счетоводна експертиза. С Решение 1018/07.08.2023 год., постановено по адм. дело 130/2022 год., състав на Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на Застрахователна компания Надежда АД срещу Решение 408-ОЗ/10.03.2017 год. на Комисията за финансов надзор. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорения акт е постановен от компетентен административен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е формирал изводи за съответствие на оспореното решение с относимите материалноправни норми от националното и общностното право. В мотивите си, съдът е акцентирал върху съществения за спора въпрос дали дружеството следва да се оценява по Платежоспособност І или по Платежоспособност ІІ, като в съответствие с установените фактически обстоятелства е формирал извод, че по отношение на жалбоподателя, режим Платежоспособност І е неприложим. Развити са и подробни доводи по отношение на активите на Застрахователна компания Надежда АД, в т.ч. в графа Инвестиционни имоти, в графа Участие в свързани предприятия, както и по отношение на останалите активи на дружеството. Анализирани са и данните относно пасивите в баланса на дружеството.

В съответствие с развитите доводи и аргументи, първоинстанционният административен съд е обосновал мотиви, съгласно които, оспореният административен акт е правилен и съответен на нормативните изисквания, поради което подадената жалба се явява неоснователна и като такава е отхвърлена. В полза на административния орган са присъдени и разноски в размер на 500,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, с оглед депозираното пред настоящата инстанция искане с правно основание чл. 629, ал. 3, във вр. с чл. 631, ал. 1 и чл. 628 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за спиране на производството по делото и отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) с конкретно поставени два въпроса, съда намира за нужно да отбележи следното:

В хода на производството пред петчленния състав на ВАС по адм. дело 1456/2020 год., касационният жалбоподател Застрахователна компания Надежда АД е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с конкретно поставени два въпроса. По повод така отправеното искане, с Определение 12964/20.10.2020 год., постановено по адм. дело 1456/2020 год., петчленният състав на ВАС е оставил без уважение същото.

В хода на настоящото производство, процесуалния представител на касационния жалбоподател отново е депозирал искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1. Следва ли разпоредбата на чл. 4, т. 1, б. г) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 год. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) да се тълкува в смисъл, че за да се счита стопанската дейност на едно застрахователно дружество за включваща дейност по покриване на рискове по застраховка Гаранция, е достатъчно дружеството да притежава разрешение за сключване на такива застраховки, или е необходимо също такива застраховки да са били реално сключени?;

1. Според правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 год. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), трябва ли да се приеме, че в случай като този в главното производство, когато застрахователно дружество отговаря на изискванията за изключения от приложното поле на директивата по смисъла на чл. 4, т. 1, букви а), б), в) и д) и не сключва застраховки по смисъла на буква г) от него, макар да има разрешение за това, за въпросното дружество може да се счита, че попада извън обхвата на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 год. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)?

Анализът на поставените пред петчленния състав на ВАС въпроси с тези, поставени в настоящото производство показва пълна идентичност. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че наличието на предходно постановен съдебен акт, с който е отхвърлено искане за отправяне на преюдициално запитва с поставени до СЕС идентични въпроси не преклудира възможността на лицето да постави същите въпроси при новото разглеждане на делото (в този смисъл Решение 630 от 14.01.2014 год. на ВАС по адм. дело 4761/2013 год.).

В разпоредбата на чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е указано, че Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на настоящия договор; б) и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. От друга страна, текстът на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК. Според посочените разпоредби, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

В настоящият случай, искането за отправяне на преюдициално запитване касае разпоредбите на чл. 4, т. 1, б. а), б), в), г) и д) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 год. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II). По мнение на настоящият съдебен състав, значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени в сезиращото искане не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване.

По изложените съображения, искането с правно основание чл. 629, ал. 3, във вр. с чл. 631, ал. 1 и чл. 628 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за спиране на производството по делото и отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз с конкретно поставените два въпроса се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

В сезиращата касационна жалба са заявени твърдения за нарушаване на разпоредбите на ЗКФН, както и на съдопроизводствените правила, по отношение на компетентността на административния орган, постановил оспореното решение. В подкрепа на това твърдение е заявено, че съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗКФН, комисията не разполага с правомощието да задължи поднадзорно лице да предостави коригирани количествени образци, нито има право да възлага на трети лица изчисляването на покритието на капиталови изисквания.

Настоящият касационен състав намира така заявените твърдения за неоснователни, като споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, съгласно които, оспореното решение е постановено от материално компетентен административен орган в кръга на предоставените му законови правомощия. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗКФН (в относимата редакция, действала към момента на постановяване на оспореното решение), указва, че за целите на осъществявания надзор, като разходите са за сметка на поднадзорното лице, комисията, съответно ресорният заместник-председател, може да назначи външен одитор или външни независими експерти за извършването на оценка на активи или пасиви на поднадзорното лице и да изисква от поднадзорното лице да отрази резултатите от оценката във финансовите отчети. В съответствие с така цитираната правна регламентация, неоснователни се явяват твърденията на касатора, че КФН не разполага с материална компетентност да разпореди мерките, обективирани в оспореното решение. Без опора в цитираната нормативна разпоредба е и твърдението, че Комисията няма правомощие да разпорежда промени във финансовите отчети на застрахователя. В този смисъл, следва да се посочи, че възможността да се изиска отразяване на резултатите от оценката е нормативно регламентирана. Възраженията на касатора, че в производството не е назначен регистриран одитор, който има правомощията да извършва независим финансов одит на отчетите на дружеството по смисъла на Закона за независимия финансов одит, също се явяват неоснователни, доколкото в случая не се извършва одит, а оценка на пасиви и активи, каквато възможност се предоставя от цитираната нормативна разпоредба и на външни независими експерти, какъвто в случая е MAZARS SA, Франция.

Касационният състав намира за неоснователни и възраженията на касатора относно формата на оспореното решение на КФН, като се твърди, че същото не съответства на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК по отношение излагане на фактическите основания. В мотивите на оспореното Решение 408-ОЗ/10.03.2017 год. е посочено, че съгласно § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП), КФН организира преглед на балансите на застрахователите при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация. Посочено е също, че прегледът се извършва в съответствие с утвърдената от КФН съобразно § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗВПКИИП на 13 май 2016 год. методология за преглед на балансите на застрахователите в България, обявена на интернет страницата на надзорния орган. В изпълнение на изискването на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗВПКИИП са определени и оповестени лицата, които извършват прегледа. В мотивите на административния акт се съдържа и информация, че с Решение 521-ОЗ/14.07.2016 год., КФН е назначила MAZARS SA, Франция в качеството му на независим външен експерт за извършване на преглед на балансите на Застрахователна компания Надежда АД. Актът е мотивиран и с фактическото обстоятелство, че с вх. 38-00-510/01.02.2017 год. в КФН е постъпил доклад от 20 януари 2017 год. за фактическите констатации, направени от MAZARS SA, Франция в резултат на прегледа на баланса на Застрахователна компания Надежда АД към 30.06.2016 год. В резултат на извършените процедури върху баланса на дружеството към 30.06.2016 год., изготвен в съответствие с Платежоспособност II, независимият външен експерт е предложил корекции, подробно отразени в таблица към мотивите на решението. Мотивите на административния акт съдържат и констатацията, че в резултат на извършените корекции на активите и пасивите на застрахователя, независимият външен експерт е преизчислил КИП (капиталово изискване за платежоспособност) на дружеството, като изпълнението на капиталовите изисквания към 30.06.2016 год. от Застрахователна компания Надежда АД е представено в приложена в мотивите на акта таблица. Административният орган е посочил също, че предвид това, че след отразяване на резултатите от оценката на независимия експерт, отчетената в КФН към 30.06.2016 год. чрез образците по Регламент 2015/2450 информация ще претърпи съществена промяна, образците следва да се представят в КФН по отношение на отчетния период, завършващ на 30.06.2016 год.

В оспореното Решение 408-ОЗ/10.03.2017 год. е посочено и обстоятелството, че в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, застрахователят е уведомен за откритото производство по издаване на индивидуален административен акт с конкретно описание на разпоредените мерки, като му е предоставена възможност за представяне на обяснения или възражение. Такива са постъпили, като административния орган е развил и подробни мотиви, относно тяхната неоснователност.

Анализът на горните фактически обстоятелства обосновава извод, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и по отношение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически и правни основания за издаване на акта. В хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на административния акт на собствено основание.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящият касационен състав приема, че същото е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

В съответствие със заявените от страните становища, първоинстанционният административен съд правилно е очертал спорния по делото въпрос, а именно дали прегледа на баланса на дружеството следва да се извърши по реда на Платежоспособност І или по реда на Платежоспособност ІІ. В резултат на извършения анализ, съдът законосъобразно е формулирал извод за приложимост именно на реда за преглед на баланса по Платежоспособност ІІ.

От приложените по делото доказателства се установява, че независимия външен експерт MAZARS SA, Франция, в изпълнение на възложения с Решение 521-ОЗ/14.07.2016 год. на КФН преглед на балансите на Застрахователна компания Надежда АД е представил два доклада - от 21.12.2016 год. и от 30.01.2017 год. Установява се, че докладът от 21.12.2016 год. е изготвен по реда на Платежоспособност I, докато докладът от 30.01.2017 год. е изготвен по реда на Платежоспособност II. Следва обаче да се отчете обстоятелството, че в доклада от 30.01.2017 год. е посочено, че стойността на активите, коригирани в баланса по Платежоспособност I (т.е. посочени в доклада от 21.12.2016 год.), се считат за съвместими с остойностяване по Платежоспособност II, като изключенията са изрично посочени в доклада от 30.01.2017 год. По същество, в доклада от 30.01.2017 год. се съдържат изчисленията и резултатите на независимия външен експерт, които са изготвени в съответствие с изискванията на Платежоспособност II, като са ползвани същите показатели и при изчисленията, направени в съответствие с изискванията по Приложение І. В този смисъл, неоснователни се явяват възраженията, обективирани в касационната жалба, че в случая е налице само един доклад този от 21.12.2016 год., изготвен в съответствие с изискванията по Платежоспособност І. В случая се касае за два доклада, издадени при условията на алтернативност - по Платежоспособност I и по Платежоспособност II.

В касационната жалба е заявено твърдение, че застрахователното дружество попада в изключенията по чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II). В подкрепа на това твърдение се сочи, че годишният приход от застрахователни премии не надвишава 5 000 000 евро, а също и че техническите резерви не надвишават 25 000 000 евро. Твърди се също, че предприятието не принадлежи към група, като към 30.06.2016 год. не извършва дейности по застраховане, покриващи риск, свързан с гаранции.

По отношение горните твърдения на касатора, следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) е указано, че директивата не се прилага спрямо общозастрахователно предприятие, което отговаря на всяко едно от следните условия: а) годишният брутен приход на предприятието от записани премии не надвишава 5 000 000 EUR; б) общата сума на техническите резерви на предприятието по смисъла на член 76, включваща брутната сума, възстановима от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск не надвишава 25 000 000 EUR; в) когато предприятието принадлежи към група - общата сума на техническите резерви на групата, включваща брутната сума, възстановима от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, не надвишава 25 000 000 EUR; г) стопанската дейност на предприятието не включва дейности по застраховане или презастраховане, покриващи застрахователни рискове, свързани с отговорност, кредити и гаранции, освен ако те не представляват допълнителни рискове по смисъла на член 16, параграф 1; д) дейността на предприятието не включва презастрахователни операции, надвишаващи 500 000 EUR от брутния му приход от записани премии или 2 500 000 EUR от неговите технически резерви, включващи брутната сума, възстановима от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, или повече от 10 % от брутния му приход от записани премии или повече от 10 % от неговите технически резерви, включващи брутната сума, възстановима от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск. Така въведените условия, които обосновават изключение от приложимостта на Платежоспособност ІІ (т.е. приложим е режима на Платежоспособност І) са кумулативни, т.е. липсата на което и да е от тях обосновава извод за неприложимост на изключението по чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО.

В случая, от страна на Застрахователна компания Надежда е заявено твърдение, че годишният приход от застрахователни премии не надвишава 5 000 000 евро, като в подкрепа на това твърдение, в хода на съдебното производство е представена извадка от заверения годишен финансов отчет на компанията за 2015 год., от който е видно, че нетните премийни приходи за 2015 год. са в размер на 233 000 лева. По отношение на второто условие на чл. 4 относно техническите резерви, компанията е оценила същите в размер на 634 645,50 лева, като независимия външен експерт е определил същите на 639 754,80 лева, като според вещото лице актюер, разликата между двете суми е под прага на същественост. В случая, доколкото техническите резерви на предприятието не надвишава 25 000 000 EUR е налице и условието по б. б от чл. 4. Установено е и наличието на условието по б. в на чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО, доколкото предприятието не принадлежи към група. По отношението на условието по б. г, жалбоподателят е развил доводи, че към 30.06.2016 год. не извършва дейност по застраховане, покриващи риск, свързан с гаранции, сред застрахователните продукти, включени в продуктовото портфолио не фигурира застраховка Гаранции, а първата издадена полица за тази застраховка е с дата 01.07.2016 год. Така заявените твърдения не обосновават наличието на условието по б. г на чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО. От доказателствата по делото се установява, че по повод подадено от застрахователната компания заявление за издаване на допълнителен лиценз за нови видове застраховки по Раздел II, б. А от Приложение 1 към Кодекс за застраховането (КЗ), с Решение 217-ОЗ/08.04.2016 год. от 08 април 2016 г. на КФН, на Застрахователна компания Надежда е разрешено извършването и на застраховки Обща гражданска отговорност, застраховка Кредити, застраховка Гаранции и застраховка Правни разноски. В този смисъл и доколкото с решението от 08.04.2016 год. на КФН, в стопанската дейност на предприятието е включена и дейност по застраховане или презастраховане, покриващи застрахователни рискове, свързани гаранции, то условието по б. г на чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО не е налице. В случая са ирелевантни твърденията на касатора, че към 30.06.2016 год. не е извършвал реално дейности по застраховане, покриващи риск, свързан с гаранции, като първата издадена полица за такъв вид застраховка е от 01.07.2016 год.

По изложените съображения и доколкото в случая не е налице едно от кумулативно изискуемите условия на чл. 4 от Директива 2009/138/ЕО, то по отношение на Застрахователна компания Надежда не е налице изключението от приложимостта на Платежоспособност ІІ, поради което законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че режим на Платежоспособност І е неприложим.

Неоснователно е твърдението, обективирано в касационната жалба, че така формирания от първоинстанционния съд извод пряко противоречи на указанията на петчленния състав на ВАС. В този смисъл следва да се има предвид, че в мотивите на Решение 994/03.02.2022 год., постановено по адм. дело 1456/2020 год., петчленният състав на ВАС безпротиворечиво е посочил, че: Доколкото основният въпрос по делото се явява дали ЗК Надежда АД попада в обхвата на Платежоспособност I или Платежоспособност II, то настоящата касационна инстанция споделя изводите на тричленния състав на ВАС.

От приложения по делото доклад от 30.01.2017 год. се установява, че независимият външен експерт MAZARS SA, Франция е изготвил коригиран баланс на Застрахователна компания Надежда АД към 30.06.2016 год. със стойности на активите и пасивите, преизчислени при режим Платежоспособност II със следните стойности: справедлива стойност на активите - 4 676 861 лв.; справедлива стойност на пасивите - 970 284 лв.; превишение на активите над пасивите - 3 706 577 лв.; допустими основни собствени средства - 3 706 577 лв.; минимално капиталово изискване (МКИ) - 7 400 000 лв.; размер на покритието на МКИ - недостиг от 3 693 423 лв.; капиталово изискване за платежоспособност (КИП) - 10 133 443 лв.; размер на покритието на КИП - недостиг от 6 426 866 лв.

Съпоставката на баланса, изготвен от Застрахователна компания Надежда и баланса, изготвен от независимия външен експерт MAZARS SA, Франция обосновава извод за наличие на различия в актива на баланса основно в графите Инвестиционни имоти и Участия в свързани предприятия.

По отношение на активите в графа Инвестиционни имоти се установява, че в графата фигурират два имота Право на строеж Горна баня гр. София и Етаж от сграда Зона Б-19 гр. София. По отношение на първия имот, от страна на касатора са заявени твърдения, че на този имот неправилно е направена корекция в размер на 1 011 980 лева до стойността му на придобиване. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния административен съд, че корекцията, направена в доклада на MAZARS SA, Франция по отношение на този актив е законосъобразна и съответна на установените фактически обстоятелства. В случая, MAZARS SA, Франция е класифицирал имота, като нематериален актив, доколкото не отговаря на изискванията на Международните счетоводни стандарти 40.5. за Инвестиционен имот или 16.6. за Имоти, машини и съоръжения. В този смисъл са развити доводи, съгласно които, правото на строеж следва да се оцени спрямо историческата си стойност към 30.06.2016 год., в съответствие на заданията, посочени в методологията, като цената на придобиване на правото на строеж е 539 692 лева. Несъстоятелни се явяват възраженията на касатора, че по отношение на този имот не е отчетено обстоятелството, че същия е продаден в хода на извършената проверка. От доклада на MAZARS SA, Франция е видно, че това обстоятелство е анализирано, като е установено, че имота е продаден на свързано със застрахователя лице Перла АД (акционер на Застрахователна компания Надежда), като в замяна, застрахователят не е получил парични средства, а миноритарен дял от акции в трето дружество. С оглед така установеното е прието, че стойността на тази продажба не следва да се взема предвид при оценката на имота.

По отношение на имота Етаж от сграда Зона Б-19 гр. София се установява, че стойността на този актив, посочен в отчета на застрахователното дружество касае нейния завършен вид, докато от доклада на независимия външен експерт MAZARS SA, Франция се установява, че имота съставлява сграда в процес на изграждане Протокол обр. 14 по ЗУТ. За оценката на този актив, външният експерт е ползвал български независим сертифициран оценител, който е определил етапа на завършеност на сградата на 40%, за който стойността на имота е 385 300 лева. Първоинстанционният административен съд е приел, че именно това е обективната оценка за имота, като не е кредитирал цената на този актив определена от вещото лице в първото производство пред ВАС (653 400 лева), изцяло възприета и възпроизведена и от тройната експертиза. Изводът на първоинстанционния съд е правилен и обоснован, доколкото се установява, че вещото лице при първото разглеждане на делото пред ВАС е посочило, че за нуждите на оценката е ползвало доклад от Консултантска къща Амрита ООД, който доклад касае друг етаж от същата сграда, който е с различно предназначение. С оглед на това, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд, че следва да се възприеме стойността, посочена в доклада на независимия външен експерт като по-обоснована и определена за конкретния недвижим имот. В допълнение, съдът е посочил, че дори и да се възприемат заключенията по съдебно-оценителните експертизи, това не променя крайния извод за правилността на направената корекция на стойността на недвижимите имоти, доколкото според MAZARS SA, Франция стойността на двата имота е 1 077 680 лева, а според заключението на вещите лица, тази стойност възлиза на 958 390 лева.

Относно активите в графа Участия в свързани предприятия са посочени участия в две предприятия ВЕСТ ТВ АД и МЦ НАДЕЖДА АД, общата стойност на които активи в баланса на застрахователя са определени на 2 245 000 лева. От доклада на MAZARS SA, Франция се установява, че по отношение на тези активи са изискани от застрахователя актуализирани отчети за оценка на МЦ НАДЕЖДА АД към 30.06.2016 год. След анализ на тези отчети, независимият външен експерт е идентифицирал множество проблемни области липса на цялостна документация, грешки в изчисленията, необяснени корекции, активни и пасивни елементи, които не са оценени по пазарна стойност и други. С оглед на така констатираното е прието, че не би могло да се разчита на отчетите за счетоводна оценка, предоставени от застрахователя. С оглед на това, MAZARS SA, Франция е оценил участията на Застрахователна компания Надежда в посочените две свързани дружества по метода на собствения капитал въз основа на данните, отчетени към 30.06.2016 год. При това, участието в МЦ НАДЕЖДА АД е оценено на 811 430 лева, а участието в ВЕСТ ТВ АД е оценено на 56 105 лева.

Настоящият касационен състав приема за обосновани мотивите на първоинстанционния административен съд, с които не са кредитирани първоначалното заключение на вещото лице в производството пред ВАС, както и заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, допусната при повторното разглеждане на спора. В случая, безспорно се установява, че при изготвяне на заключението си, вещите лица са ползвали стойността на актива съобразно предоставения от Застрахователна компания Надежда на MAZARS SA, Франция Актуализиран доклад за оценка на Медицински център Надежда и ВЕСТ ТВ, в който са оценени дяловите участия в тези дружества. Именно в този доклад, независимия външен експерт е идентифицирал множество проблемни области - липса на цялостна документация, грешки в изчисленията, необяснени корекции, активни и пасивни елементи, които не са оценени по пазарна стойност и други, поради което този доклад не е бил приет. Както правилно е посочил и съда, вещите лица не са коментирали установените от MAZARS SA, Франция пропуски и неточности в доклада, като липсват и аргументи, защо са приели оценката, обективирана в този доклад, а не оценката, изготвена от независимия външен експерт.

По отношение на останалите активи в баланса на Застрахователна компания Надежда, както обосновано е посочил и първоинстанционния административен съд, направените корекции от MAZARS SA, Франция са на стойности, които не могат да променят формираните изводи за размера на покритието на КИП и МКИ, поради което, настоящият касационен състав намира за безпредметно тяхното анализиране.

По отношение пасивите в баланса на Застрахователна компания Надежда, относимо към същността на настоящия правен спор е обстоятелството, че съгласно баланса, изготвен от застрахователя, пасивите са в размер на 967 999 лева, а съгласно доклада на MAZARS SA, Франция, както и заключенията на вещите лица в двете предхождащи съдебни производства, пасивите са в размер на 970 284 лева. В този смисъл, споделяем е извода на първоинстанционния административен съд, че по отношение на пасивите не е налице съществена разлика между оценките на застрахователното дружество, независимия външен експерт и вещите лица.

В съответствие с горните доводи и аргументи, обоснован и съответен на относимите разпоредби на националното и общностното право е извода на първоинстанционния административен съд, че Минималното капиталово изискване (МКИ), определено от закона за покриване на изискванията по Платежоспособност ІІ е 7 400 00 лв., поради което, Застрахователна компания Надежда не покрива изискванията за платежоспособност, както съобразно изчисленията на MAZARS SA, Франция, така и съобразно изчисленията на вещите лица. Установява се, че касаторът не покрива Капиталовото изискване за платежоспособност (КИП), като независимия външен експерт MAZARS SA, Франция е определил недостиг от 3 693 423 лева. Вещите лица в съдебните производства също са установили недостиг на средствата, като според вещото лице в производството пред ВАС, недостигът е в размер на 3 730 491 лева, а според тройната съдебно-икономическа експертиза, недостигът е в размер на 1 610 455 лева. От друга страна, в оспореното Решение 408-ОЗ/10.03.2017 год., административният орган е посочил, че собствените средства на компанията към 30.06.2016 год. възлизат на 3 706 577 лв., което означава, че при изискване за КИП (капиталово изискване за платежоспособност) от 10 133 443 лв. и за МКИ (минимално капиталово изискване) от 7 400 000 лв., се осигурява покритие съответно от 36.6 % и 50.1 % на двете посочени капиталови изисквания.

По изложените съображения следва, че оспорения административен акт, обоснован с констатациите на независимия външен експерт MAZARS SA, Франция се явява обоснован и законосъобразен, като при постановяването му не са допуснати твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби.

Като е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,