Решение № 5342 от 2.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Гражданска регистрация на населението при Община Бургас, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Тошева-Ганева, срещу решение 3971/17.06.2021 г. по адм. дело 3313/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу процесния акт на директора на Дирекция Гражданска регистрация на населението при Община Бургас. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Хира, не се представлява и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на К. Хира от гр. София е отменен отказ на директора на Дирекция Гражданска регистрация на населението при Община Бургас, обективиран в писмо изх. 94-01-8642/11.03.2021 г. за издаване на удостоверение за наследници на лицето Г. Паскалева по подадено искане от 10.03.2021 г. и преписката е върната на органа за продължаване на административнопроизводствените действия, чрез издаване на исканото удостоверение в законовия срок. Съдът е установил, че в оспорения акт е посочено, че лицето за което се иска удостоверение за наследници не е български гражданин, а е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България, поради което не отговаря на условията за вписване в регистрите на населението. Посочено е също, че съгласно Наредба РД-02-20-6/2012 г. удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има издаден акт за смърт. Въз основа на това органът е приел, че не са налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение за наследници. При тези констатации административният съд е заключил, че изложените в акта мотиви са противоречиви - от една страна се сочи, че за починалата е отпаднало основанието за вписване в регистъра на населението, а от друга се обективират данни от този регистър, по отношение данните ѝ от НБД. От представените по делото доказателства съдът приел за безспорно установено, че Г. Паскалева е била вписана в регистрите на населението. Съдът е обосновал извод, че за лицето се дължи издаване на исканото удостоверение, тъй като нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/2012 г. предвижда като изискване за издаване на процесното удостоверение лицето да е отговаряло на условията за вписване. С тези мотиви съдът е уважил подадената жалба и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в съдебния акт. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя фактическите и правни изводи на административния съд. С процесния отказ на директора на Дирекция Гражданска регистрация на населението при Община Бургас, обективиран в писмо изх. 94-01-8642/11.03.2021 г., е било отказано да издаде удостоверение за наследници на Г. Паскалева, гражданка на Швеция. По делото е установено, че Г. Паскалева е имала разрешение за постоянно пребиваване, видно от приложено удостоверение за постоянно пребиваване на територията на Република България. Безспорно по делото е също, че лицето вече е било вписано в регистрите на населението на Република България. За да постанови отказа си, директора на Дирекция Гражданска регистрация на населението при Община Бургас е приел, че лицето не отговаря на условията по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. Безспорно, лицето е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България. Съгласно общото правило на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "А" от ЗГР в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Безспорно е, че починалата Г. Паскалева е имала разрешение за постоянно пребиваване, за което е приложен официален документ, издаден от МВР. Същата, като гражданка на Швеция, е била със статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на ЕС. Лицето е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България. Съгласно общото правило на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. а от ЗГР в регистъра на населението, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/24.02.2012 г., е посочено, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си, са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруга и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. След като е установено по делото, че починалата е имала статут на постоянно пребиваване в Република България и по отношение на нея има издаден акт за смърт, съгласно чл. 10, ал. 1 от посочената по-горе наредба, по отношение на нея са налице законовите предпоставки за издаване на удостоверение за наследници, поради което правилно съдът е отменил оспорения отказ. Правилен е изводът на съда за отмяна на оспорения пред него отказ за издаване на исканото удостоверение. Не са налице касационни предпоставки за отмяна на решението на Административен съд София-град. При този изход на спора на касатора разноски не се следват. Такива се следват на ответника, но по делото доказателства за тяхното извършване не са представени, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,