Решение № 1223 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8162/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано e по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Великова, против Решение 1314/28.06.2024 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. дело 338 по описа за 2023 г. на този съд, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р - 03000821007124 - 091 - 001/30.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение 5/02.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, и в частта, с която данъчната администрация е осъдена за разноски. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага съображения, че неправилно съдът е приел за доказани твърденията за получени плащания по изпълнителни листи. Мотивира се с това, че от жалбоподателя не са установени твърдените от него факти при условията на пълно доказване, които да опровергаят констатациите в РА, издаден при ревизия, проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Излага, че заключението по назначената ССчЕ е оспорено и по подробни съображения в касационната жалба моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде потвърден процесният РА, с присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 559.44 лева. Ответникът по КЖ С. Н. И., притежаващ [ЕГН], чрез пълномощник адв. Станчев, оспорва касационната жалба в писмен отговор с доводи по съществото на спора и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната му част с присъждане на разноски. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната част на предявеното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Предмет на настоящото касационно производство е решението в частта, в която е отменен РА в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2020 г. и изменен за 2019 г., като на практика е отменен : за разликата от 303 лв. до 7369 лв. и лихви от 79,45 лв. до 1 932,47 лв. и в частта на разноските, като в останалата си част решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на касационен контрол. Съдът е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: С. И. е местно физическо лице и през ревизирания период е извършвал търговия на стоки чрез поръчки по интернет, доставяни до клиенти чрез Еконт Експрес ООД. И. е самоосигуряващо се лице, като управляващ и представляващ ЕС-1 ЕООД, което стопанисва магазин за спортни стоки в гр. Добрич. Не е водил счетоводна отчетност за извършваната от него търговска дейност. Посочил, че стоките, които е продавал като физическо лице е съхранявал в дома си, като плащанията за продаваните стоки е получавал чрез наложен платеж от Еконт Експрес ООД. След извършване на анализ на събраните в хода на ревизията данни е прието, че през периода 2015 г. 2019 г. И. е извършвал търговска дейност, като са установени задължения по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ и задължения за ДОО по КСО, ДЗПО в УПФ и вноски по ЗЗО. От органите по приходите било прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 и т. 4 ДОПК. За да измени РА решаващият административен орган е изложил мотиви, че правилно органите по приходите са установили превишения на разходите над получените доходи на лицето. Не е признато за доказано твърдението, че РЛ е получил 10 000 лева през 2019 г. от И. М. по изпълнителен лист. За недоказано е прието и че от Автокъща Лас Вегас STI Remarketing Corporation му е върната сумата в размер на 31 000 щатски долара. Не са приети за достоверни представените с жалбата договори за заем между С. И. и майка му Н. Д. Н. поради липса на финансова възможност Н. да върне на сина си сумата от 22 000 лева. РА е обжалван пред съда по отношение на установения данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017, 2019 и 2020 година. По делото било допуснато извършването на ССчЕ, която съдът е приел за компетентно изготвена и обоснована, като същата е оспорена от страна на ответника в първоинстанционното съдебно производство. Административният съд е преценил РА, като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда обаче, необосновано органите по приходите са приели, че РЛ не разполага с парични средства в началото на 2017, 2019 и 2020 г., като се е позовал на изготвената ССчЕ. Стигнал е до извод, че неправилно в хода на ревизията не били кредитирани представените разписки за върнати на РЛ парични заеми. Като краен резултат административният съд е отменил оспорения и незаконосъобразен РА в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2020 г. и за 2019 г. : за разликата от 303 лв. до 7369 лв. и лихви от 79,45 лв. до 1 932,47 лева. Първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като същото трябва да бъде отменено в обжалваната част, след което да се отхвърли жалбата на лицето против РА в същата част. На първо място С. И. не е представил доказателства за налични към 01.01. на ревизираните периоди парични средства в брой. Съдът неправилно е приел, че е следвало да бъдат кредитирани представените доказателства за получено от лицето плащане на 15.06.2015 г. от К. Ч.. В хода на ревизията са били изискани документи от ЧСИ Л. Т. относно събрани суми от К. Ч. по изпълнителни листи, като такива не са били представени. РЛ е представило нотариално заверена декларация от трето лице свидетел, съставена през 2022 г., за събитие, което се твърди, че се е случило през 2015 година. Декларацията възпроизвежда свидетелски показания, които е следвало да бъдат събрани непосредствено от решаващият съд. Налага се изводът също така, че тя е съставена за целите на ревизионното производство, а други доказателства, че са извършени плащания, не са били представени. На следващо място, необосновано съдът е кредитирал представените с жалбата срещу РА договори за заем, сключени между С. И. и майка му Н. Н.. При преглед на банковите извлечения се установява, че през 2015 г. от банковата сметка на И. са преведени 22 000 лв. по банковата сметка на майка му с основание прехвърляне на средства , а не заем . При проверка в информационната система на НАП се установило, че Н. е пенсионер от м.11.2001 г., същата не е подавала декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за получени доходи за периода 2015 2020 година. Обосновано органите по приходите са констатирали, че Н. не е разполагала с финансова възможност да предостави на сина си сумата от 22 000 лева. Също така, едва към възражението срещу РД са били приложени разписки за върнати заеми от Естреа ГП ЕООД, П. Н., М. С. А.. Разписките са частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК и не са подкрепени с други доказателства по делото. Неправилно съдът е преценил, че РЛ е получило от Н. Л. сумата от 5000 щатски долара. При преглед на движението на парични средства през 2019 г. е установен извършен превод в размер на 31 000 щатски долара от банкова сметка на И. по банкова сметка на Автокъща Лас Вегас STI Remarketing Corporation. Не са снети обяснения какво е налагало сумата да бъде преведена по банков път, а след това да бъде възстановена в брой. Не са ангажирани доказателства Автокъща Лас Вегас STI Remarketing Corporation да е упълномощила трети лица да върнат сумата от нейно име. По отношение на твърдените за получени 45 000 лв. в гр. Добрич от А. С. от информация на ОД на МВР-Варна се е установило, че лицето А. С. няма влизания и излизания в и от Р България за периода от 01.01.2016 г. 31.12.2020 г., поради което изводът на съда за получени средства от РЛ в този размер са неправилни. Вещото лице е констатирало, че сумите по разписки от 20.12.2015 г. и 08.11.2016 г., удостоверяващи, че Д. И. е предоставила на С. И. 9 900 щ.д. и 9 500 щ.д. не са участвали в разходната част на извършената съпоставка на доходите и имуществото на И. съгласно издадения ѝ РА, съответно не са били дублирани. С оглед на гореизложеното решението като неправилно трябва да бъде отменено в обжалваната част, след което да се отхвърли жалбата на лицето против РА в същата част. Разноски: Решението се отменя и в частта на разноските. За касационното производство в полза на НАП - гр. София се дължат предявените от страната разноски в размер на 2 559.44 лева за юрисконсултско възнаграждение и 191,95 лева за държавна такса или общо разноски по делото в размер на 2 751,39 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение