Решение № 13266 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2016 г.

Решение № 13266 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областната дирекция на МВР В. срещу решение № 566/15.03.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 133/2016 г. Излага съображения за неправилност на съдебния акт при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. М. К. срещу заповед № 365з-1455 от 27.05.2015 г. на директора на ОД на МВР В. Ответната страна, Г. М. К., чрез адв. Свинаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения от правна страна: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд В. е заповед № 365з-1455 от 27.05.2015 г. на директора на ОД на МВР В., с която на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ на Г. М. К. е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е изследвал и обсъдил предпоставките по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ и неправилно е приложил материалния закон, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, без да са налице предпоставките за издаване на заповед на това основание. В подкрепа на последното си изложение се е позовал на решение на ВАС по адм. д. № 9245/2014 г. между същите страни по повод предходна заповед по отношение на Г. М. К., издадена на същото правно основание. Решението е правилно. Няма спор по делото, че жалбоподателят е имал право на дългосрочно пребиваване, което му е отнето със заповед № З-468/14.04.2006 г. на директора на РДВР- В., като в разпоредителната част на същата заповед е определен 14-дневен срок за напускане територията на РБългария, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е обжалвана по реда на ЗАП (отм.) пред Варненския окръжен съд. Изрично в решение № 14654/05.12.2014 г. ВАС по адм. д. № 9245/2014 г. приема, че жалбата срещу горепосочената заповед има суспензивен ефект, поради което указаният срок за доброволното й изпълнение е изтекъл отдавна и е без правно значение. Със съдебно решение по адм. д. № 1133/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд жалбата на Г. К. е отхвърлена като неоснователна, а с решение по адм. д. № 2257/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, решението е оставено в сила. В периода до 01.10.2013 г. спрямо чужденеца не са предприети принудителни действия. На 01.10.2013 г. с молба вх. № 46058/01.10.2013 г. Г. К., гр. В., е поискал от ОД на МВР гр. В. да му бъде определен срок от 60 дни за доброволно напускане на страната, тъй като пребивава в България от 1994 г. и му е необходимо време за уреждане на брачните отношения със съпругата. По молбата няма произнасяне. Вместо това е изготвено предложение рег. № 46816/31.10.2013 г. на началник сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. В., утвърдено от ВНД директор на ОД на МВР гр. В., за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ с мотиви, че чужденецът пребивава незаконно в страната. Със заповед № 1877/31.10.2013 г. на ВНД директор ОД на МВР В. на основание чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б." на Г. К., като на основание чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ му е определен срок от 30 дни за доброволно напускане. Заповедта е мотивирана с ненапускане на страната "до изтичане на разрешения му срок, а именно до влизане в сила на 27.07.2007 г. на заповед № 468/14.04.2006 г. на директора на РДВР В. за отнемане на право на дългосрочно пребиваване". Съдържанието на мотивите сочат за прилагане на хипотезата на принудително отвеждане на основание чл. 41, т. 2, предл. 1 от ЗЧРБ. С решение № 14654/05.12.2014 г. ВАС по адм. д. № 9245/2014 г. е отменил заповед № 1877/31.10.2013 г. на ВНД директор ОД на МВР В., като е обосновал, че същата е материално незаконосъобразна. Приел е, че не е налице основанието по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, посочено като правно основание за издаване на заповедта. Изрично в това решение на ВАС се посочва, че нов срок за доброволно изпълнение на задължение за напускане на страната не е определян по чл. 39б от ЗЧРБ, въпреки подадената от жалбоподателя молба с дата 01.10.2013 г., а мотивите на административния орган за изтекъл срок, считано от датата на влизане в сила на заповед № 468/14.04.2006 г. не съответстват на нито една от хипотезите на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. С последващата заповед № 365з-1455 от 27.05.2015 г. на директора на ОД на МВР В., предмет на контрол за законосъобразност пред АС В. по адм. д. № 133/2016 г. органът отново разпорежда налагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата на РБългария" на Г. К., като посочва същото правно основание за издаване на заповедта, като предходно отмяната с решението на ВАС по адм. д. № 9245/2014 г., без да съобрази задължителната сила на мотивите между страните в насока, че липсват предпоставките за издаване на заповедта на посоченото правно основание, без органът да даде нов срок за доброволно напускане на страна преди издаване на заповедта. В тази насока правилен е изводът на АС В. за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Решението на АС В. е валидно, допустимо и правно на изложеното основание за материална незаконосъобразност. За пълнота съдът посочва, че не споделя извода на съда за допуснати от органа съществени процесуални нарушение предвид несъобразяване на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ във връзка с факта на раждане на дете на жалбоподателя. Предвид датата на издаване на обжалваната заповед и датата на настъпване на събитието - раждане, органът обективно не е имал възможност да съобрази това обстоятелство. Предвид материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед, решението на АС В. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, VII отделение