Решение № 4939 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6278/2019 г.

Решение № 4939 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6278/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Маврикова, чрез адв. Николаева като процесуален представител, срещу решение № 473 от 08.03.2019 г., постановено по адм. дело № 675/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № 01-18-50/26.06.2018 г. на кмета на община Банско и разрешение за строеж № 37/26.06.2018 г. на главния архитект на община Банско, ведно с одобрените инвестиционни проекти, съставни части на комплексен проект за инвестиционна инициатива. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на съдебния акт и се иска неговото обезсилване. Алтернативно се твърди неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Банско, чрез пълномощника си адв. Арсениев, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде обезсилено или отменено като неправилно. Прави искане за присъждане на разноски. Ответникът - П. Руснеов, чрез пълномощника си адв. Филипов, в писмено становище оспорва касационната жалба и претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради противоречие в мотивите на обжалваното решение, а в случай, че тази теза не бъде възприета - за неговата правилност. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) по чл. 150 ЗУТ. С оспорената заповед № 01-18-50/26.06.2018 г. на кмета на община Банско е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ Х-232, кв. 31 по плана на гр. Добринище и е издадено разрешение за строеж (РС) № 37/26.06.2018 г. от главния архитект на община Банско за обект: "Външен бар с подземен склад и дървен навес, ограда – каменен зид, дървен навес (допълващо застрояване за търговия) и архитектурно оформяне на дворно пространство" въз основа на одобрени на същата дата инвестиционни проекти. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Благоевград приема, че е сезиран с допустима жалба на П. Руснеов, за когото е налице правен интерес от оспорване на КПИИ, тъй като предназначението на имота, предмет на ПУП се променя, поради което като собственик на съседен имот той попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 150, ал. 2 ЗУТ. Излага съображения за немотивираност на оспорената заповед за одобряване изменението на ПУП – ПРЗ за УПИ Х съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което съставлява пречка да се извърши преценка относно спазването на материалноправните разпоредби на специалния закон. Приема, че строежът е напълно завършен, което е в противоречие със забраната по чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, съответно незаконосъобразно е и оспореното разрешение за строеж като издадено в нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, доколкото застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план. По тези съображения съдът отменя КПИИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за произнасяне на съда по недопустима жалба. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят в първата инстанция е собственик на УПИ III -222 (ПИ с идентификатор 351. 169), съседeн на имота, предмет на КПИИ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ допуска по мотивирано искане на възложителя кметът на общината, съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството, по компетентност да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива, който съдържа следните самостоятелни съставни части: 1. проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим и 2. инвестиционен проект. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 на лицата по чл. 131. Тази разпоредба очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу КПИИ, а именно тези по чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ. Законосъобразно съдът приема, че оспорващият в първоинстанционното производство има право да оспори процесния КПИИ като заинтересовано лице в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Другите предпоставки по чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ не са налице. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. В чл. 8 ЗУТ се определя конкретното предназначение на имотите в различните видове територии. Съобразно относимата в случая разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, като в урбанизирани територии, в каквато попада процесния УПИ, или в отделни поземлени имоти извън тях може да бъде - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. В чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии се посочва, че предназначението на териториите и поземлените имоти по ал. 5 и 6 може да бъде: 1. за жилищни нужди; 2. за производствени и складови дейности; 3. за рекреационни дейности; 4. за озеленени площи; 5. за спорт и атракции; 6. за културно-историческо наследство; 7. за обществено и делово обслужване; 8. за движение и транспорт; 9. за инженерно-техническа инфраструктура; 10. за комунално обслужване; 11. за земеделска дейност; 12. за горски насаждения; 13. за водни площи; 14. за природна защита; 15. за превантивна защита; 16. за възстановяване и рекултивация; 17. за специално предназначение; 18. за смесено предназначение; 19. за друго предназначение". В случая с оспорената заповед е одобрен ПУП - ПРЗ за промяна отреждането на УПИ Х-232 от "за жилищно строителство" в "за жилищно строителство и обществено обслужване" и изграждане на едноетажно застрояване на общата регулационна линия с УПИ ІХ-231, при следните параметри: Кота корниз до 10 м, Плътност на застрояване – 50%, Кинт – 1, 20 и минимална озеленена площ – 40% съгласно съпътстващите чертежи. Текстовата част на заповедта сочи на промяна на предназначението на поземления имот, предмет на КПИИ, по чл. 4, ал. 7, т. 1 от Наредба № 7/2003 г. - за жилищни нужди, каквото е по действащия план от 2015 г., в т. 18 - за смесено предназначение, тъй като се предвижда отреждането му и за обществено обслужване. При тези данни правилен е изводът на съда, че след като оспорващият попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, то има право на жалба срещу КПИИ. Това обаче не изисква неговото съгласие за одобряване на ПУП - ПРЗ, нито за издаване на разрешението за строеж, както правилно е прието в обжалваното решение, тъй като имотът му е съседен и не е предмет на разработката. В тази връзка е неоснователно възражението за противоречие в мотивите на съдебния акт. Законосъобразно и обосновано е заключението на съда за допуснато нарушение в изискванията за форма на оспорената заповед. Същата не съдържа фактически и правни основания за издаването й в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е посочена конкретна хипотеза по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, обосноваваща изменението на действащия подробен устройствен план - ПРЗ. Дори и да се приеме, че основанието е по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (посочено в заповедта за допускане на изменението по чл. 135, ал. 3 ЗУТ), то в случая не е налице. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. Имотите по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ са имотите - предмет на самия план. Разпоредбата има предвид случаите, в които изменението на плана е с обхват повече от един имот с различни собственици или имотът е в съсобственост между две или повече лица. Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, че процесното изменение на ПУП-ПРЗ е с предмет само УПИ Х-232, кв. 31 по плана на гр. Добринище и е инициирано от единствения собственик на този имот, което изключва приложението на цитираната норма. Отделно от това одобреното изменение на ПУП – ПРЗ е в противоречие с действащия Общ устройствен план на община Банско. Съгласно предвижданията му процесният УПИ попада в устройствена зона Жм – жилищна с нискоетажно застрояване, а не в такава със смесено предназначение, което нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. По делото е установено, че строежите, предмет на издаденото РС, са реализирани. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на одобреното изменение на плана и издаденото строително разрешение е правилен. В случая са налице императивните забрани на чл. 134, ал. 4, т. 1 и чл. 148, ал. 7 ЗУТ, поради което правилно оспорената заповед като част от комплексния проект за инвестиционна инициатива и РС ведно с одобрените инвестиционни проекти са отменени. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което същото като допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция на ответника П. Руснеов се дължат направените за настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020 г., които касаторката К. Маврикова следва да бъде осъдена да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,