Решение № 4852 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 196/2009 г.

Решение № 4852 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 196/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД ("ТИР" АД) срещу Решение № 87/7.11.2008 г. по адм. д. 183/2008 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № У-44-05-0083/15.05.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция - Русе, с което е потвърдено Решение № 32/21.04.2008 г. на Началника на Митница - Видин, с което е отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 773/2007 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и възстановяване на претендираните митни сборове. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Началник на Митница - Видин оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова и по съображения в писмено становище. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 87/7.11.2008 г. по адм. д. 183/08 г. по описа на Административен съд - Видин е отхвърлена жалбата на "ТИР" АД. Съдът е посочил, че жалбата е против Решение № У-44-05-0083/15.05.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция - Русе, с което е потвърдено Решение № 32/21.04.2008 г. на Началника на Митница - Видин, с което е отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВВ № 773/2007 г., с което не е съобразил, че предмет на съдебен контрол е Решение № 32/21.04.2008 г. на Началника на Митница - Видин. Това нарушение не се е отразило на допустимостта на съдебното решение, както и на правилното определяне на местно компетентния административен съд, но следва да бъде констатирано с оглед прецизното приложение на АПК при определяне на административните актове, които подлежат на съдебно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Административният съд - Видин е приел, че при издаване на оспорения административен акт на митническата администрация не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че ППСПДВ № 7743/2007 г. е влязло в сила, като с него са определени митни сборове в резултат от неприключване на режим транзит по ЕАД № 4109 (Т-5960/26.03.06 г. Приключването на режима транзит е извършено след определения срок от митническата администрация, при което са заплатени митни сборове от получателят на стоката ЕТ "Силвер - Стефан Стефанов" на 20.02.2007 г. Извършено е плащане на сумите по ППСПДВ и от "ТИР"АД на 06.12.2007 г. Според АС - Видин жалбоподателят няма право да му бъде възстановена сумата, която е платил на 6.12.2007 г., защото е плащането е извършено на неотпаднало правно основание и действията, които са послужили за основание за плащането или вземането на отчет на недължими митни сборове, произтичат от неговото недобросъвестно поведение. Така постановеното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. С ППСПДВ № 7743/07 г. е установен размер на вносно митническо задължение за мито 1141 лв., ДДС - 2229 лв., продуктова такса - 80 лв. и лихви, произтичащи от неприключена в срок ЕАД № 4109/Т-5960/26.03.06 г. за транзит на стока лек автомобил "Фолксваген" модел "Голф". В мотивите на Решение № 32/21.04.2008 г. на Началник на Митница Видин е посочено, че е подадена ЕАД № 07BG005000Н003669/20.02.2007 г. за допускане за свободно обръщение и крайно потребление, която е приета и оформена от Митница - София, при което внесена сумата 412, 47 лв. за мито (128,90 лв.) и ДДС (283,57 лв.) от получателят на стоката ЕТ "Силвер - Стефан Стефанов". Тези суми са посочени в декларацията, с която е оформен режима внос, респективно приключен режима транзит. Сумата 412, 47 лв. е заплатена на 20.02.2007 г. след издаване на ППСПДВ, с което са определени митни сборове за същата стока, но по делото не е установена причината, поради която режимът е приключен при заплащане на определени различни стойности на митните сборове от тези по ЕАД за транзит. В административната преписка (л. 82) се съдържат данни за обсъждан произход на стоката, посочен също така и в декларацията от 20.02.2007 г., но тези обстоятелства са останали недоказани по делото. Административният съд не е обсъдил доказателствата за извършено плащане на 20.02.2007 г. от получателя на стоката, с което част от задълженията, установени с ППСПДВ са били платени към 6.12.07 г. - датата, на която е извършено плащането от "ТИР" АД. Следователно към датата, на която са изпълнени задълженията по влязлото в сила ППСПДВ от жалбоподателя тези задължения не са били изискуеми в същия размер, защото част от тях е погасена чрез плащане от получателя на стоката. В този смисъл основанието за плащане на част от задължението е отпаднало, независимо, че ППСПДВ не е отменено. Съдът е бил длъжен да съобрази това обстоятелство при проверка законосъобразността на актовете на митническата администрация, с които се отказва възстановяване на недължимо платени митни сборове. Касационната инстанция намира, че е налице противоречие между мотивите на решението на началника на митница Видин, в който е констатирано двойно плащане на едни и същи задължения и диспозитива, в който е отхвърлено искането за връщането им на "ТИР" АД. Неправилно е тълкуването, че двойно заплатената сума е от получателят на стоката в митница София, а не от искателя "ТИР" АД. С плащането на едно от солидарно задължените лица се погасява задължението, респективно повторното плащане от другото лице е недължимо, като без правно значение е срещу кое от двете лица е издадено акт за установяване на задължението в предходен момент спрямо двете плащания. В конкретния случай с оглед обстоятелството, че не е установено по делото на какво основание режимът е приключен с плащане на изчислени от митническата администрация митни сборове в по-малък размер от тези по ЕАД за транзит, не е възможно постановяване на решение по същество на спора от касационната инстанция. Тези факти, ако бъдат установени, е възможно да бъдат преценявани като допълнителни основания за недължимост на изпълнените задължения за заплащане на митни сборове. При повторното разглеждане на спора от АС - Видин следва да бъде приложен материалния закон, съгласно тълкуването в настоящото решение. Касационната инстанция изцяло споделя и становището на представителя на Върховната административна прокуратура, че недобросъвестността не може да се санкционира с двойно плащане на едно и също задължение. Неизпълнението на задължението за приключване на режима "транзит" е основание за начисляване на лихви за забава, но не и обосноваване приложението на чл. 216, ал. 1 от ЗМ при установено двойно плащане на едно и също задължение, възникнало от недобросъвестно поведение на участниците в процедурата. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъбиране на доказателствата от съществено значение за спора. Съдът е допуснал и неправилно тълкуване на материалния закон. Следователно при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението трябва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС - Видин. Направените от страните разноски трябва да бъдат преценени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение