Решение № 7972 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Г. К. Д. [населено място] общ. Сандански за отмяна на влязло в сила решение 1934/17.11.2022 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 1157/2021 г. Искателят излага твърдения, че решението на съда е основано на лъжи. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът Община Сандански, чрез процесуален представител юрк. Акшарова оспорва молбата за отмяна и моли да се остави без уважение като неоснователна. Счита, че искателят не сочи конкретни мотивирани основания, водещи до отмяна на влязло в сила решение. Претендира разноски по делото. Ответникът Областна дирекция Земеделие гр.Благоевград не взема становище по молбата. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 237, ал.1 АПК, подадено е от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в тримесечен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения: С решение 1934/17.11.2022 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 1157/2021 г., е отхвърлена исковата молба на Г. К. Д. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Община Сандански и Областна дирекция Земеделие гр. Благоевград с която са предявени обективно съединени искове, като ищецът претендира да бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят сумата в общ размер на 4000.00 лева, представляваща, както следва: 3800 лева - обезщетение за имуществени вреди и 200.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, състоящи се в непредприемане на предписани от закона дейности по окомплектоване на водени преписки за възстановяване собствеността върху два броя недвижими имоти. В съдебния акт е прието, че не се установява бездействие от страна на ответниците, поради което не са налице предпоставките за реализиране на отговорността им по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдебният акт е влязъл в сила на 18.05.2023г., след като с определение на ВАС е оставено в сила определението, с което касационната жалба на лицето е върната. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В конкретния случай, видно от възражение-искане с вх. 1969 от 19.09.2023 г., поправено искане от дата 15.11.2023 подадени от искателя по съществото си аргументират касационни отменителни основания. Настоящата инстанция намира, че не се сочат конкретни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. С така формулираното искане се цели преразглеждане на делото по същество, което е недопустимо в производството по чл. 237 и сл. от АПК. Дори да се приеме, че искателят навежда основания по т.1 от 239 от АПК, тъй като от съдържанието на искането по никакъв начин не може да си извлече някое от другите основания посочени в цитирания член на закона, то в т.1 е уредена хипотезата за отмяна на влязло в сила съдебно решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. В настоящия случай не се установяват такива нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Видно от представената преписка по адм. дело 1157 от 2021 г. на АдмС-Благоевград, писмените документи, които Д. е представил към настоящото искане, са били представени и разгледани по цитираното административно дело и в Решение 1934/17.11.2022 г. са обсъдени от съда. От изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239 от АПК, поради което искането на Г. К. Д. следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,