Решение № 2817 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14311/2012 г.

Решение № 2817 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14311/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Орлица трейд" ЕООД чрез процесуалния му представител срещу решение № 4677/13.08.2012 г. по адм. д. № 6870/2011 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на СО не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-09-09-07/27.01.2011 г. на главния архитект на Столична община в частта, с която е одобрена схема № 1 за разполагане на преместваеми обекти на територията на район "Изгрев" на Столична община. Установено е по делото, че жалбоподателят въз основа на предходна схема за разполагане на премествани обекти в район "Изгрев" и решение № 1085/18.12.2006 г. на Столичния общински съвет има сключен договор за наем до 2014 г. на петна- терени първа и трета група по одобрена от главния архитект на София схема съгласно споразумение от 8.01.2007 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Характеристиките на схемата са изцяло в рамките на преценката за целесъобразност на административния орган. Според съда, ако е налице разрешение за поставяне на съществуващите павилиони въз основа на наемното правоотношение, то запазва действието си за неговия срок, независимо от одобряването на нова схема. Наемните правоотношения, според мотивите на обжалвания съдебен акт, пък следва да се уредят съобразно наемния договор между страните. Така постановеното решение е процесуално незаконосъобразно: В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като не е изяснил и релевантните за спора факти. На първо място, съдът не е установил реда за поставяне на преместваеми обекти, установен с наредбата на общинския съвет. Не е установен и срокът на действие на одобрената схема, нито срокът на действие на предходната, одобрена от главния архитект на София схема, въз основа на която са поставени преместваемите обекти върху наетите от касатора площи. В този смисъл настоящата инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон, тъй като не е взета предвид подзаконовата регламентация на реда и условията за издаване на разрешение за поставяне съобразно делегацията на законовата норма на чл. 56, ал. 2 ЗУТ. По същество съдът няма произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства по претендирана нищожност на оспорения общ административен акт, нито по неговата унищожаемост. Евентуалните последици на съобразяване на евентуално налични разрешения за поставяне не представляват фактически и юридически доводи за валидност и законосъобразност на обжалвания административен акт. На тази плоскост по същество липсва извършен съдебен контрол върху административния акт, както с оглед наведените от жалбоподателя твърдения, така и оглед относимите подзаконови норми. За крайния резултат релевантни са обстоятелствата досежно срока на действие на одобрените схеми за поставяне на преместваеми обекти, наличието /или не/ на подзаконова регламентация за наемни правоотношения, изисквания за съобразяване с налични такива като срок на действие и местонахождение. Конкретно за настоящия казус относимо е и обстоятелството включени ли са в новоодобрената схема наетите терени и за какви преместваеми обекти. Тъй като касационният съд може да се произнася с решение по съществото на спора при приети за установени в мотивите на обжалваното решение факти и обстоятелства, то обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение