Решение № 10861 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9119/2016 г.

Решение № 10861 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9119/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от едноличния търговец М. Д. Г., упражняващ търговска дейност с наименование "Акация ДПЖМ - Марин Генов" със седалище в село Кортен, община Нова Загора против решение № 6575 от 2.06.2016 г. по адм-дело № 13513/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 759 от 19.10.2011 г. на Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Министерски съвет чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна - министър на енергетиката не взема отношение по жалбата. Заинтересованата страна "Биндер" АД чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя допълнителни доказателства относно имуществото, предмет на правоприемство. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че приватизиращото предприятие е имало правата по § 5а и 5б на ЗППДОП /отменен/, които е заявило на 17.09.2003 г. При предоставянето на концесията не са допуснати закононарушения. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав е образувано по жалба, подадена от едноличния търговец за обявяване нищожността на решение № 759 от 19.10.2011 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали доломити от находище "Дядово-Биндер", разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора, област Сливен. Правният си интерес от оспорване на акта е обосновал с факта, че в обхвата на концесионната площ притежава недвижими имоти. Направил е няколко групи възражения: Първата е, че "Биндер" не е притежавал правата по § 5а и 5б ЗППДОП, поради което не може да се ползва от привилегирования начин за получаване на концесия без търг или конкурс. Твърди, че такива права е притежавало друго предприятие, а именно - "Технологично-пътно строителен комбинат", впоследствие преобразуван в "Пътни строежи - Сливен" АД. Втората група възражения са за неспазване на крайния срок за заявяване искането за предоставяне на концесия, което е довело до погасяване на правото на дружеството. Третата група доводи са за неспазване на съгласувателната процедура за издаване на решението. От приложената административна преписка, съдът е установил, че производството е започнато въз основа на заявление от "Биндер" АД вх. № 91-00-50 от 17.09.2003 г. до Министерския съвет /МС/, с което на основание § 17а, ал. 1 ПЗР на ЗПСК е заявил повторно правата си за получаване на концесия по право върху описаните три находища на доломити. На първо място сред тях е находище "Дядово-Биндер" за трошен камък в землището на с. Дядово, община Нова Загора. Във връзка с искането през 2010 г. са изготвени: правна обосновка на находището, екологична обосновка и социална обосновка, а през 2011 - финансово-икономическа обосновка. Извършена е и съгласувателната процедура. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е внесъл доклад с проект на решение за предоставяне на концесия, което е разгледано на заседание на Министерския съвет на 13.10.2011 г., обективирано в протокол № 38. На 19.10.2011 г. е прието и оспореното решение № 759 за предоставяне на концесия без търг или конкурс на "Биндер" АД със седалище в град Сливен. Концесионната площ е 127625 кв. м. и е индивидуализирана с координати по 23 точки. Срокът на концесията е 35 години. При тези данни по делото, съдът е приел жалбата за процесуално допустима, като подадена от субект с правен интерес - доказано право на собственост върху имоти, попадащи върху концесионната площ. Разгледал е спора по същество и е приел за доказано наличието на условията на чл. 17а, ал. 1 ЗППДОП, предвид установеното правоприемство между "Пътно управление - Сливен" и "Биндер" ЕООД /към момента на създаването му през 1993 г./ относно правото да ползва обект, подлежащ на концесиониране. След приватизиране на акциите по реда на глава осма от отменения ЗППДОП, то е получило правата по § 5б от неговите ПЗР. Подало е заявление за предоставяне на концесия в срока по § 17а, ал. 1, предложение второ от ПЗР на ЗПСК, а именно 30.09.2003 г. и е спазен редът за вземане на решение от Министерския съвет, като компетентен орган. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че правото на ползване е принадлежало на различен стопански субект, правоприемник на "Пътни строежи - Сливен" АД. Въз основа на представените писмени доказателства за платена кариерна такса е отчел, като незаконосъобразно и възражението по жалбата за неплатени държавни такси, установяващи наличие на публични задължения. По тези съображения е счел, че оспореният административен акт не е нищожен и унищожаем и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е процесуално допустимо. Неоснователни са възраженията на ответните и заинтересованата страни за процесуална недопустимост на жалбата, като подадена от субект без законово защитен правен интерес. Жалбоподателят е обосновал правния си интерес с придобито право на собственост върху три имота, за което е представил и съответните писмени доказателства и които попадат върху определената между 23 точки концесионна площ. За доказване на твърденията си е приложил още към жалбата геодезическо заснемане на собствените му имоти, нанесено върху определената с решението на Министерския съвет концесионна площ от 127625 кв. м. Същата скица, но в цветен и черно-бял варианти е повторно приложена и на л. 150 и л. 151 от делото. Правото му на собственост се засяга от предоставената концесия и той има правен интерес да оспорва административния акт по предоставянето й. Доколкото претенцията е за нищожност, тя съгласно чл. 149, ал. 5 АПК не е обвързана със срок. При наличие на процесуалните предпоставки по чл. 159 АПК жалбата е допустима. В този смисъл е цялостната практика на Върховния административен съд - например решение № 16450 от 10.12.2013 г. по адм. дело № 9047/2012 г., IV отделение, оставено в сила с решение № 6366 от 13.05.2014 г. по адм. дело № 2818/2014 г. на петчленен състав, както и многобройните решения на съда, постановени по жалби, подадени от физически лица-собственици срещу решение № 516 от 30.05.2005 г. на Министерския съвет. Ето защо първоинстанционното решение е процесуално допустимо, а по същество правилно. За да се ползва от правото по § 17а, ал. 1 ПЗР на ЗПСК търговското дружество е следвало да докаже наличие на права по § 5а и 5б ПЗР на ЗППДОП /отменен/. Това означава да установи право на ползване върху обекти, подлежащи на концесиониране. То е представило доказателства, че още през 1974 г. е взето решение на Министерския съвет, Комисия за земята за предоставяне за нужди на Главно управление на пътищата 27 декара държавна необработваема земя, стопанисвана от АПК за изграждане на кариерно стопанство. Земята е в землището на с. Дядово. Същата година МС е изпратил на ГУП списък на кариерите за добиване на инертни и други строителни материали. На свой ред ГУП със заповед № 261 от 26.02.1976 г. е разрешил на ОПУ - Сливен да открие кариера "Чилиндера" край с. Дядово - 27 декара държавна необработваема земя, стопанисвана от АПК. Самото "Биндер" АД първоначално е създадено, като еднолично дружество с ограничена отговорност с разпореждане № 25 от 27.04.1993 г. на Министерския съвет с предмет на дейност, включващ и производство на всички строителни и инертни материали. Изрично е отразено правоприемството му на активите и пасивите на Окръжно пътно управление, съответни на предмета на дейност. От писмените доказателства, събрани в първоинстанционното производство и допълнени с представените такива пред касационната инстанция: договор от 1.07.1993 г. между Пътно управление Сливен и "Биндер" ЕООД; разделителен протокол и обща рекапитулация се установява, че в негова собственост по линията на правоприемство са преминали трошачно-сортировъчна инсталация /ТСИ/ с прилежащ терен от 23 декара и асфалтова база с прилежащ терен от 26 декара. След договора и разделителния протокол за тези обекти заедно със земята под тях са съставени актове за държавна собственост № 2784 от 1994 г. и № 2785 от 1994 г. Въз основа на тях е издаден и констативният нотариален акт за собственост № 113 от 2005 г. При тези данни по делото, са неоснователни възраженията в касационната жалба за недоказано правоприемство между Окръжно пътно управление и "Биндер" ЕООД върху обектите, единствено поради факта, че в АДС за асфалтовата база е пропуснато да се отрази, че е предоставен в оперативно управление на "Биндер" ЕООД. Касационното възражение, че се касае за 1487 кв. м. концесионна площ е неоснователно и превратно интерпретира данните по делото. На л. 68 от първоинстанционното дело е приложен Списък на находищата и кариерите за добиване на инертни материали, придружаващ писмо от 6.05.1974 г. от Министерския съвет до ГПУ. В него под № 4 е вписано находище Дядово-2 с доказани към 1974 г. запаси от 1487 куб. м От съдържанието му се установява, че е отразено количеството на запасите, а не големината на площта. В изготвената правна обосновка - т. 2.4 на л. 10 концесионната площ е определена на 127625 кв. м., като обхващаща: Площта на утвърдените запаси от 123577 кв. м. в находище Дядово-Биндер" и площите за осъществяване на дейността на концесията, свързани с пробивно-взривни, изкопно-товарачни, товаро-транспортни работи - всички необходими площи за обезпечаване на добив, преработка, складиране и транспортиране на добития материал. Нуждата от предоставянето на тези площи според авторите на обосновката е обусловено от извършваните дейности в хода на експлоатацията на находището и необходимостта за осигуряване на взаимовръзката между отделните елементи на инфраструктурата. Отразено е в правния анализ, че кариерата "Дядово-Биндер" съществува, като стопански субект повече от 30 години и първоначално е разработвана от ОПУ Сливен, а понастоящем от "Биндер" АД. Тя е действаща и е разположена на площ от 53 декара. Отделно са изградени ТСИ и асфалтовата база. Част от материалите, приложени към доклада на МИЕТ, с който е внесен проект на решение на заседание на МС е Акт № 961 от 30.10.2006 г. за изключителна държавна собственост, съставен на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 3, ал. 1 ЗПБ. Той има за обект находище "Дядово-Биндер" с площ от 123.6 декара. Данните от правната обосновка са залегнали и в оспореното решение на МС за предоставяне на концесия. В т. 2 от него е описано какво се включва в предоставената концесионна площ: на първо място това е площта на находището и на второ място - площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива. Следващото възражение в касационната жалба е, че по реда на § 17а ПЗР на ЗПСК може да се предостави право на концесия без търг или конкурс единствено на държавни предприятия, а "Биндер" ЕООД не е такова. Възражението е неоснователно и не отчита легалната дефиниция на § 1 ДР на ЗППДОП. Според нея "Държавно предприятие" по смисъла на закона е юридическо лице, което осъществява стопанска дейност и над 50 на сто от капитала му е държавна или общинска собственост. "Биндер" ЕООД е създадено с разпореждане на МС, като юридическо лице, осъществява стопанска дейност и целият му капитал е бил държавна собственост до приватизацията му по реда на Глава осма от закона. Като такова попада в приложното поле на § 5а, а след масовата приватизация и на § 5б ПЗР на ЗППДОП. На трето място се повтарят доводите от първоинстанционното производство за недоказаност изпълнението на особените изисквания на § 4, ал. 4 ПЗР на ЗК. Те са неоснователни. В правната обосновка, като част от документацията по административната преписка - Приложение № 13 са представени банковите бордера за внесена кариерна такса от "Биндер" АД за кариера Дядово. Същите повторно са представени от заинтересованата страна и пред съда. С това е доказано плащането на кариерна такса по Закона за местните данъци и такси, при което съгласно § 17а, ал. 2 ПЗР на ЗПСК не е необходимо заплащане на концесионно възнаграждение. Доказателства по административната преписка опровергават и възражението на едноличния търговец за неизпълнение на § 4, ал. 4, т. 2 ПЗР на ЗК. В тази връзка следва да се отбележи, че през 2002 г. е направена актуализация и преоценка на резултатите от проведените през 1970 и 1975 г. геологопроучвателни работи. Ресурсите за преизчислени, като протоколът на Специализираната експертна комисия съставлява Приложение № 2 от изготвената правна обосновка за нуждите на производството по предоставяне на концесия. А определянето на вида, размера и начина на плащане на концесионното възнаграждение е предмет на детайлен анализ в раздел IХ от Финансово-икономическата обосновка, като част от административната преписка. В т. 9.1 от нея е посочено, че концесионното възнаграждение се изчислява по Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение, представена в Приложение № 3 към чл. 10 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства. От така извършения анализ се установява, че касационната жалба е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направените искания от насрещните на касационния жалбоподател страни за присъждане на разноски, той следва да заплати на "Биндер" АД сумата 800 лева - адвокатско възнаграждение, а на Министерския съвет - 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия