Решение № 4270 от 20.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Н. Неделчев от гр.Варна за отмяна на Определение 8240/28.09.2022 г., постановено по адм. дело 8829/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и потвърденото с него Определение 2384 от 12.08.2022 г. по адм. дело 1194/2022 г. на Административен съд- Варна. В искането се навеждат се доводи за наличие на основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Твърди се, че е било нарушено правото му на защита, тъй като не му е издадено съдебно удостоверение, респективно, не е изискана информация от ГДБОП и по този начин той не е участвал в производството нито пред първоинстанционния съд, нито пред Върховния административен съд. Молбата му е да се отменят цитираните определения и делото да се върнe на ВАС или Административен съд- Варна за даване право за участие в делото със съдействието и издаването на съдебно удостоверение и/или изискване служебно на информацията. По делото не е конституиран ответник, тъй като процедурата касае редовността на подадената от Неделчев искова молба с посочено правно основание чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/. В същата не е посочен ответник, не е конституиран такъв и не се е стигнало до размяна на книжа. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за неговото разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото по чл. 238 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на основанията, посочени от молителя, е неоснователно. Установено е от доказателствата по делото, че с Определение 2384 от 12.08.2022 г. по адм. дело 1194/ 2022 г., Административен съд- Варна, на основание чл.158, ал.3 от АПК, е оставил без разглеждане исковата молба на Н. Неделчев с вх. 8333/27.05.2022 г. и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че констатираните нередовности на исковата му молба, подробно посочени в Разпореждане 7092/31.05.2022 г., не са отстранени в законоустановения срок, за което му е давана нееднократно възможност. С Определение 8240 от 28.09.2022 г. по адм. дело 8829/2022 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, е приел изводите на първоинстанционния съд за законосъобразни и обосновани и е оставил в сила определението му. В прекратителното си определение ВАС е посочил, че съдът следва да има очертан предмет на спора с конкретни факти и петитум, за да може да се произнесе по същество. При положение, че това не е уточнено, то правилно производството по делото е прекратено. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина препятствие, което не е могла да отстрани. В настоящия случай фактите по делото сочат, че правото на участие на жалбоподателя в съдебното производство не е било нарушено. Исковата молба на Н. Неделчев с посочено правно основание чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, без посочен ответник, правилно е била оставена без движение, като в указания срок нередовностите не са били отстранени. В този случай първоинстанционният съд е бил задължен да прекрати производството по делото на посоченото основание. Същото е приел и Върховният административен съд в своя съдебен акт. Следва да се отбележи, че няма как Неделчев да е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, защото такова не се е развило въобще и то по негова вина- поради неотстраняване на нередовностите, указани за изпълнение с Разпореждане 7092/31.05.2022 г. на Административен съд- Варна. Обстоятелството, че ищецът не е надлежно представляван, също не би могло да бъде основание за включването му в предпоставките по чл.239, т.5 АПК, защото представителството предполага редовно съдебно производство, а такова не е налице. Страната не може да тълкува в своя полза собствената си процесуална пасивност, а съдът не би могъл и няма законовото право да измести процесуалната й активност. Действително, дело в административния съд е образувано, но то битува в хипотезиса на чл.158, ал.3 от АПК, поради което правните последици от неотстраняване на нередовностите на жалбата/исковата молба/ не гарантират нормално развитие на съдебния процес, постановяване на допустимо решение и защита на правата на страните. Единствено по редовна и допустима жалба/искова молба/ може да се развие съдебно производство, което след постановяване на съдебен акт и изчерпване на инстанционния контрол би могло да предпостави производство по Глава четиринадесета от АПК. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл.158, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена искова молба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на ищеца. В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.239, т.5 от АПК, поради което заявеното искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,