Решение № 5361 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2011 г.

Решение № 5361 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Мохамед Мехди Осман против Решение № 4271 от 03.10.2011 г. по адм. д. № 6818/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 375/05.07.2011 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р България. В жалбата и в хода на делото по същество се твърди, че решението е постановено при частично обсъждане на фактите, свързани с положението в Сирия, предполагащи необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, б. "в" от ЗУБ във вр. с чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на жалбата. Застъпено е, че компетентният административен орган, а впоследствие и решаващият съд са извършили индивидуална преценка за необходимостта от закрила, и правилно са приели, че липсват доказателства, сочещи на извода, че лицето, при връщането му в Сирия, ще се изложи на реална опасност от преследване. Неоснователно е възражението, че съдът не е изследвал актуалната политическа обстановка в Сирия и района, в който е живял жалбоподателят. Напротив, съдът е обсъдил най-актуалните документи, свидетелстващи за положението в Сирия и е преценил, че обстановката в страната, въпреки създалото се напрежение, не може да бъде преценено като въоръжен конфликт по смисъла на чл. 3 от четирите женевски конвенции, защото на територията на страната няма продължително военно насилие, а възникналите масови безредици и демонстрации, макар и с жертви от цивилното население, не могат да бъдат квалифицирани като въоръжен конфликт. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 4271/03.10.2011 г. по адм. д. № 6818/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на Мохамед Мехди Осман срещу Решение № 375/05.07.2011 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Основният довод на жалбоподателя против правилността на обжалваното съдебно решение, касае приложението на чл. 9 от ЗУБ и наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут поради реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящият касационен съдебен състав не споделя възраженията за частично обсъждане на фактите по делото и допуснат от първоинстанционния съд пропуск по пълноценно изследване на доказателствената съвкупност. Съгласно чл. 142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта (т. е. такива с обратно действие) се преценява към момента на приключване на устните състезания. Видно от делото, устните състезания пред административния съд са приключили на 21.09.2011 г. В тази връзка, позоваванията в писмените бележки на адв. Любенова на факти, настъпили след тази дата (съобщения в медиите, доклади на правозащитни организации и актове на Съвета за сигурност към ООН), са неотносими към предмета на доказване, с оглед възникването им във времето - 02.12.2011 - 13.03.2012 г. В тази връзка, правилно е становището в касационната жалба, че с оглед настъпилата промяна в обстановката в Сирия след постановяването на административното решение, "е необходимо административният оран да извърши повторна преценка относно налице ли са изискванията на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ". Неправилно и без основния е разбирането, че първоинстанционният съд следва да следи за спазването на материалния закон от страна на административния орган, при наличие на факти, които самият орган не е бил в обективна възможност да изследва с оглед по-късното им създаване или проявление. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение