Решение № 128 от 29.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 440/2017 г.

Решение № 128 от 29.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 440/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Касационното производството по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия Р. Й. А. чрез защитника му адв. С. Г. против въззивно решение № 35/30.01.2017 г., постановено по внохд № 1346/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата е наведено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Посочено е, че определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не съответства както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени обжалваното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода до минималния предвиден в закона размер и след редукцията му съобразно чл. 58а ал. 1 от НК същото да бъде отложено за изпълнение при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание подсъдимият поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Частните обвинители В. и В. Ц. редовно призовани не се явяват, като от същите са постъпили писмени бележки. Повереникът им адв. Р. П. счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: В производство по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК с присъда № 33/19.10.2016 г., постановена от Окръжен съд - Враца по нохд № 318/2016 г., подсъдимият Р. Й. А. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 12.12.2015 г., около 23,45 ч., на главен път Е-79, между [населено място] и [населено място], при управление на МПС - л. а. "А. Р." в нарушение на знак В 26 - със скорост от 130 км./ч, при разрешена от 60 км./ч, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1,41 на хиляда, е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 от ЗДП и чл. 47, ал. 3 от ППДП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. В. Ц. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. 1 б. "Б" пр. 1 вр. с ал. 1 б. "В" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 вр. с чл. 58а ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 61, т. 3 вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е постановено де се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е зачетено времето, през което А. е бил лишен от това право по административен ред. С първоинстанционния акт съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото на досъдебното производство разноски в размер на 491,54 лв., които е постановено да се заплатят по сметка на ОД на МВР - В. По жалба на частните обвинители и на подсъдимия единствено съответно за увеличаване и за намаляване на наложеното наказание е образувано внохд № 1346/2016 г. по описа на Апелативен съд - София. С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда като е увеличен размера на наложеното на А. наказание лишаване от свобода от две на три години и четири месеца. В пределите на установените и доказани фактически положения в производство по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК първоинстанционният, а и въззивният състав законосъобразно са приели, че поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 пр. 1 б. "Б" пр. 1 вр. с ал. 1 б. "В" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. При индивидуализацията на наказанието предходните инстанции са направили подробен анализ на обуславящите отговорността обстоятелства, но според настоящия състав те не са получили съответната им адекватна оценка - окръжният съд е надценил, а апелативният е подценил значението на смекчаващите отговорността обстоятелства. От една страна, наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода неправилно е определено в минималния предвиден в закона размер, а от друга - осъщественото с въззивното решение увеличение се явява прекомерно тежко и не съответства на обществената опасност на дееца, а и на визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието. Отчетените от предходните инстанции смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, обусловени от упражняването на обществено полезен труд, както и от обстоятелството, че А. е студент - "стопанска логистика" трети курс, макар и задочник, а и изразеното критично отношение и искрено съжаление към извършеното, а като отегчаващи - управляването на автомобила със скорост повече от два пъти над разрешената, при това с концентрация на алкохол в кръвта значително над установения в правната доктрина критерий - от 0,5 промила за наличието на "пияно състояние", наред с предходните му четири административни наказания, макар и за незначителни нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени в близо двегодишния период, през който подсъдимият е придобил право да управлява МПС, дават основание на ВКС да направи извод за необходимост от корекция на атакуваното въззивно решение, в частта в относно определеното наказание. В случая няма основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, а още по-малко минималното предвидено в закона наказание от три години да е несъразмерно тежко. Визираното несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и на дееца, при дължимата коректна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, би могло да бъде преодоляно според настоящия състав с определянето на наказание, при условията на чл. 54 от НК, от четири години лишаване от свобода, като след редукцията му по чл. 58а ал. 1 от НК наложената от апелативния съд санкция следва да бъде намалена от три години и четири месеца на две години и осем месеца, в който смисъл следва да бъде изменено въззивното решение. Така намаленият размер на наложеното наказание лишаване от свобода според касационната инстанция не обуславя извод за успешното постигане на визираните в чл. 36 от НК цели с приложението на института на условното осъждане, въпреки наличието на първите две формални предпоставки за това. С оглед тежкия общественоопасен резултат - смъртта на двадесет и две годишната млада жена, настоящият състав, както и двете предходни инстанции, счита, че търсеният баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, а същевременно с това и общо превантивната функция на наказанието, би се постигнал единствено с изолирането на А. от обществото, макар и с по-малка продължителност от определената такава от апелативния съд. Намаленият размер на наложеното наказание лишаване от свобода не води и до промяна на правилно определения първоначален общ режим на неговото изтърпяване, който е в съответствие с действащата към момента разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 пр. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение