Решение № 13372 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6676/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Н. срещу Решение 3304 от 19.05.2023 г. по адм. дело 11060/2022 г. на Административен съд София град (АССГ).

С обжалваното решение е отхвърлената жалбата му срещу Заповед СОА-22-РД08-1003 от 26.07.2022 г., издадена от кмета на Столична община, с която е отказано издаването на карта за преференциално паркиране на пътни превозни средства (ППС), превозващи хора с увреждания, в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на определените и обозначени за целта места.

Касационният жалбоподател Г. Н., счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и сочи, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като според мотивите на съда, при липса на критерии в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за определяне на кръга на правоимащите лица, които могат да се възползват от режима на преференциално паркиране, този въпрос може да бъде разрешен от общинския съвет, чрез създаването на регламент с наредба, като счита тези изводи на съда за неправилни и необосновани.

Твърди, че правото на преференциално паркиране е уредено в разпоредбата на чл. 99а ЗДвП в полза на лицата с трайни увреждания, както и в §6, т. 64 от Допълнителните разпоредби на закона. С оглед представеното по делото решение на ТЕЛК, касаторът твърди, че е доказал, че попада поради заболяването си в тази група лица, която има право да получи карта за преференциално паркиране.

Посочва, че с Наредбата за организация на движението на територията на Столична Община, не могат да се установяват различни от установените със закона критерии за издаване на карта за преференциално паркиране или още повече да се стеснява приложното поле на закона.

Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, не е изяснен и обсъден въпросът за връзката на издръжливостта със заболяването на касатора, заради което е издадено решението на ТЕЛК, като сочи, че в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд, не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи подробни мотиви към съдебния акт.

Въз основа на изложеното, обосновава, че отхвърляйки искането му вещото лице да отговори на конкретен въпрос и преформулирайки задачите, поставени към експерта, съдът е изключил от предмета на експертизата въпроса за намаляването издръжливостта вследствие на заболяването, който е неразривно свързан и с възможността за свободно придвижване, предвид което е постановен един съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка.

Прави искане решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, респективно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът кметът на Столична община, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Изложени са доводи, че с Решение 6975 от 06.06.2024 г. по адм. дело 1820/2024 г. на ВАС, VII отд. е обявена за нищожна разпоредбата на чл. 91, т. 1-5 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното:

На 08.07.2022 г. от Г. Ц. Н. е подадено Заявление за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни увреждания, и за ползване на улеснения при паркиране с вх. ССД22-ГР94-5745/11.07.2022 г., с което е заявено желание на осн. чл. 99а ЗДвП и съгласно изискванията на стандартизирания модел на Общността от Приложението към Препоръка 98 /376/ ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г., да му бъде издадена Карта за паркиране за хора с трайни увреждания . Към заявлението са приложени и изискуемите документи, в това число и експертно решение на ТЕЛК 1522-090 от 19.05.2022 г.

На 14.07.2022 г. с Протокол 950, обективиращ работата от заседание на Комисията, назначена със Заповед на кмета на СО, за разглеждане на постъпили заявления за издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, е дадено предложение за отказ за издаване на карта за преференциално паркиране на заявителя Г. Н., тъй като е прието, че лицето не отговаря на изискванията, посочени в чл. 91 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО).

На 26.07.2022 г. със Заповед СОА22-РД08-1003, издадена от кмета на Столична Община, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 91 НОДТСО, е отказано издаването на карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на определените и обозначени за целта места.

Административният орган е мотивирал отказа си с това, че лицето не отговаря на критериите от чл. 91 НОДТСО, тъй като заболяванията, посочени в решението на ТЕЛК, не водят до трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Посочил е, че лицето не ползва инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, както и че на заявителя не е определена над 90 % (деветдесет процента) трайно намалена работоспособност поради сърдечни, белодробни или зрителни заболявания.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и приобщено към доказателствения материал по делото. Вещото лице е изложило подробен анализ на заболяването, болничната и извънболничната грижа и е посочило в заключението си, че заболяването на лицето не ограничава възможността му за свободно придвижване.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е приел, че доколкото в Закона за движението по пътищата и по конкретно в чл. 99а от с.з., не са посочени критериите за определяне на групата хора, които могат да се възползват от преференциално паркиране, то този въпрос несъмнено попада в дискрецията на общинския съвет, който със своя наредба може да определи категориите правоимащи лица.

Според съда именно в чл. 91, т. 1-5 НОДТСО, са посочени критериите, на които следва да отговаря дадено лице, за да може да му бъде издадена карта за преференциално паркиране.

Съдът е обосновал подробни изводи и е приел, че от представените доказателства, не се установява, че жалбоподателят не може да се придвижва самостоятелно без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ или че не е в състояние сам да заема изправено положение на тялото без използването на сочените медицински изделия предвид приетата по делото медицинска експертиза.

Посочил е, че с разпоредбата на чл. 91 НОДТСО се дават преференции на тази категория лица с трайни увреждания, които имат затруднения в придвижването и за които паркирането, като елемент на придвижването, е от жизнено важно значение с оглед осъществяване на целите, посочени в Закона за хора с увреждания (ЗХУ), като е приел, че за част от хората с трайни увреждания придвижването на собствен ход не създава затруднения, поради което те се нуждаят в по-малка степен от преференции при паркирането, отколкото лицата със затруднения в придвижването.

Според първата инстанция лицето не попада в категорията на лица, посочени в чл. 91 НОДТСО, макар да е с повече от 50 % трайно намалена работоспособност, която се дължи на заболяване, различно от нормативно изброените и е приел, че поставените изисквания в Наредбата не нарушават чл. 2 ЗХУ, тъй като не накърняват пълноценното и равноправно упражняване на правата, социалното приобщаване и достойнството на хора с по-леки затруднения в придвижването.

Въз основа на изложеното, съдът е стигнал до извод, че издадената заповед е законосъобразен административен акт и е отхвърлил жалбата.

Решението е неправилно.

От страна на касатора са наведени доводи, които фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на жалбоподателя, а тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието или липсата на предпоставките за издаване на карта за преференциално паркиране, на места, определени за преводни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.

Административният орган е отказал издаване на карта за преференциално паркиране, като е приел, че лицето не отговаря на критериите, посочени в чл. 91 НОДТСО и че същото не ползва инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 99а ЗДвП, карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна.

В параграф § 6, т. 64 ДР на ЗДвП е посочено, че "Човек с трайно увреждане" е лице по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания, където е дефинирано, че "Хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

Видно от Наредбата за организация на движението на територията на Столична Община, в чл. 91, т. 1 - т. 5, действаща към момента на подаване на заявлението, изчерпателно са посочени категорията лица с трайни увреждания, които имат затруднения в придвижването и за които паркирането като елемент на придвижването е от жизнено важно значение с оглед осъществяване на целите, посочени в чл. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, и това са:

1. Лица, които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т.е. лица, които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Определеният процент на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ТЕЛК и НЕЛК следва да е над 50 % /петдесет процента/.

1. Лица с III-ти и по-висок функционален клас на сърдечна недостатъчност и с определени над 90 % /деветдесет процента/ трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ТЕЛК и НЕЛК.

1. Лица с белодробни заболявания с втора и по-висока степен на хронична дихателна недостатъчност и определена над 90 % /деветдесет процента/ трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ТЕЛК и НЕЛК.

1. Лица с пълна двустранна слепота или с определена над 90 % /деветдесет процента/ трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, поради зрителни заболявания, определени от ТЕЛК и НЕЛК.

1. Деца до 16 годишна възраст с други заболявания и с определени от ТЕЛК или НЕЛК вид и степен на увреждане над 90 % /деветдесет процента/.

От изложеното следва, че правилно съдът е приел, че картата за преференциално паркиране се издава със заповед на кмета на съответната община и в конкретния случай това е кмета на Столична община.

Неправилни са обаче изводите на съда, че доколкото в Закона за движение по пътищата - чл. 99а, не са посочени критерии за определяне на групата хора, които могат да се възползват от преференциално паркиране, то следва да се прилагат текстовете на общинската Наредба за организацията на движението на територията на Столична община, които видно от съдържанието им доуреждат стеснително въпроси, които са уредени от законодателя в други закони, а именно Закона за хора с увреждания.

С Решение 6975 от 06.06.2024 г. по адм. дело 1820/2024 г. на ВАС, VII отд., Наредба за организацията на движението на територията на Столична община, в частта й относно чл. 91, т. 1-5, е обявена за нищожна. Решаващият съд е приел, че Общинския съвет е превишил своята компетентност, тъй като компетентността на общинския съвет е ограничена до регламентацията на правоотношенията, които не са уредени от закона и са от местно значение. Позоваването от страна на административния орган на разпоредба, която е обявена от съда за нищожна, води до извод за материална незаконосъобразност на издадения административен акт.

От друга страна, противно на приетото от съда, лицето отговаря на изискванията за издаване на процесната карта за преференциално паркиране, предвидени в закона, тъй като от представения по делото ЕР на ТЕЛК 1522-090 от 19.05.2022 г. е видно, че е с 91 % трайно намалена работоспособност и несъмнено попада в категорията - хора с трайни увреждания, на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто - на § 1, т. 2 ДР на ЗХСУ.

Необосновани и неправилни са и изводите на съда, че доколкото лицето не използва медицински изделия и не ползва чужда помощ при придвижването си, не попада в категорията лица, които според закона могат да получат карта за преференциално паркиране.

Изложеното установява основателността на доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Като е стигнал до извод, различен от горния, Административен съд София-град е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен друг - по съществото на спора, с който се отмени оспорения административен акт.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. На основание чл. 143 АПК Столична община, юридическото лице, в което се намира органът-ответник, следва да бъде осъдена да заплати на Г. Ц. Н. разноски в общ размер 480,00 лв., от които 10,00 лв. внесена държавна такса пред първоинстанционния съд, 70,00 лв. внесена държавна такса пред касационната инстанция и 400,00 лв. внесен депозит за вещо лице.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд,