Решение № 1482 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2019 г.

ВАСПетчленен състав29.01.2020 г.докладчик Румяна Монова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 239, т. 5 от АПК от С. Златев Колев от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Рафаилов за отмяна на влязло в сила решение № 13906 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело № 9236 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1482 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е образувано по искане по чл. 239, ал. 1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е молба от С. Златев Колев от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Рафаилов за отмяна на влязло в сила решение № 13906 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело № 9236 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд /ВАС/. Развиват се съображения за допуснати нарушения на съответните правила от съда, поради което молителя е била лишена от възможността да се яви лично или повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Развива подробни съображения в молбата и представя данни за отсъствието си, както и други писмени доказателства. Иска да се постанови решение, с което да се отмени описаното решение на ВАС и да се върне делото за разглеждане на друг състав. Претендира разноски по представен списък и доказателства за направени такива. По делото е постъпил отговор от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", представляван от юрисконсулта Д. Петрова, в който се взема подробно становище за недопустимост, евентуално неоснователност на подаденото искане за отмяна с посочено основание, каквото становище поддържа и в представена молба по същество от 14.01.2020 г. и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Върховен административен съд, І петчленен състав на Върховен административен съд като взе предвид данните по делото и представените към молбата доказателства, преценява следното: Молбата е подадена в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна. По същество искането е неоснователно. Молителят се е позовал на правото си да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, постановен в касационно производство по адм. дело № 9236 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение. Съдебното производство пред ВАС е било образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 срещу решение № 104 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 97 по описа за 2017 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което се отменя заповед № 03-РД/347 от 6.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано финансиране по заявлението му за подпомагане по р. ІІ т. 1 и т. 5 по жалба на С. Златев Колев. Делото е било образувано на 29.08.2017 г. и насрочено за 9.10.2018 г. С разпореждане на административния съдия от 20.07.2017 г. препис от жалбата е била връчена на лицето за писмен отговор, който е връчен редовно на 31.07.2017 г. Писмен отговор не подаден. За съдебното заседание на 9.10.2018 г. ответника по касационната жалба е бил редовно призован на 17.9.2017 г. видно от данните по делото, по имейл е била изпратено писмено становище на 8.10.2018 г. от адвокат Илиева по същество на спора. В него изрично е посочено, че няма възможност да присъства на съдебното заседание, няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото и е оспорена по същество касационната жалба в подробно изложение. В съдебното заседание не са се явили нито страните, нито техни представители. С атакуваното съдебно решение на върховната инстанция е отменено решението на първата инстанция и жалбата на С. Колев срещу посоченото заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е била отхвърлена. В настоящето си искане за отмяна лицето твърди, че са били налице обективни причини за неявяването му лично в съдебно заседание поради спиране на движението по автомагистрала Тракия поради силно намалена видимост и пристигнал с голямо закъснение, тъй като не разбрал, че имало обходен маршрут за придвижване към София. Твърди, че ако не бил възпрепятстван да се яви лично в заседанието, щял да представи писмени доказателства, които да бъдат приобщени към делото и които били от значение за правилното му решаване. Искането е неоснователно. От представените писмени доказателства към искането не може да се установи, че действително лицето С. Колев е било тръгнало за София, за да се яви лично в съдебното заседание на 9.10.2018 г. по посоченото дело. От първата част от тези доказателства се установява само, че действително на 8. 10. и 9.10.2018 г. имало намалена видимост в частта на района на Ихтиман по регистрирано обаждане за такава пътна обстановка. Представеното писмо от АПИ - Областно пътно управление София е въз основа на искане на информация от лицето от 25.9.2019 г., почти една година след постановяване на атакуваното съдебно решение. Поради което, твърдението на молителя за наличие на препятствие, което той не е могъл да отстрани, както изисква разпоредбата на чл. 239, т. 5, пр. 2 от АПК и което е попречило да се яви в съдебно заседание, остава недоказано и в двете му предпоставки - нито, че той е искал да се яви лично, нито, че е налице препятствие, което му е попречило. Представените данни за ангажираност на адвоката не се оспорват, но нямат отношение към твърденията на молителя, тъй като самата адвокат Илиева в писменото становище от 8.10.2018 г., което тя е дала по делото, е посочено, че е служебно ангажирана, но не възразява по даване ход на касационното дело пред ВАС и е предоставила подробно становище по същество на спора. Твърдението, че е притежавал и носил допълнителни доказателства във връзка със спора по същество, също остава недоказано, тъй като такива не са били приложени - не се е възползвал от възможността за прилагането им към отговора, нито са приложени към писменото становище на адвоката, още повече, че те са съществували по време на периода от образуване на касационното дело до датата на съдебното заседание - период повече от една година. При тези факти правната преценка е, че не е налице основанието по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, тъй като не са налице посочените предпоставки. Отмяната е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове само и въз основа на изрично и конкретно посочени основания по закон, предвид необходимостта от стабилитет на съдебния акт. В настоящия случай няма основание за допускане на такава отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 244 от АПК, Върховен административен съд, І петчленен състав на Първа колегия

Цитирани разпоредби

1