Решение № 14282 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2012 г.

Решение № 14282 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 212 от 16.12.2011 г., постановено по адм. дело № 164/2011 г. от Административен съд Кюстендил. В жалбата се развиват съображения за неправилност, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Росен Атанасов Евтимов, чрез пълномощника си адв. Сл. Лазарова от АК Кюстендил, оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23146 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция (РА) като издаден в нарушение на правилата за материална компетентност. Развива правни съображения, че делегирането на правомощие за издаване на актове по чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, е извън хипотезата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник (УП) на ДФЗ, приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г. и чл. 11, ал. 2 (нова) от същия. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спазването на правилата за компетентност на административния орган - издател на индивидуалния административен акт е изискване за неговата законосъобразност, предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Компетентността се придобива по няколко начина: 1. конкретно, директно и изчерпателно определяне на материална компетентност - чрез конкретна нормативна разпоредба, с която се създава административния орган (или в друг нормативен акт) или с устройствения акт на ведомството, в което се намира и действа органа; 2. следва от функциите на административния орган, които са му възложени с нормативен акт, очертаващ рамката, в която органът има право да извършва определена административна дейност; 3. чрез делегиране от друг административен орган; 4. чрез посочване на по-горестоящ административен орган, който да определи компетентен долустоящ или 5. при преобразуване. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ и ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № № 01-6500/23146 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", към който момент действа Устройствен Правилник на Държавен фонд "Земеделие", редакция, ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и УП са посочени два органа на управление на фонда: Управителен съвет и Изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП, Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно, извън правомощията му, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган, без да е овластен за това с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет. Със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана, само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо Росен Атанасов Евтимов, на 12.04.2011 г., не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт, са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение