Решение № 13278 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен, против решение 987/23.05.2024г., постановено по адм. дело 429/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е било отменено като незаконосъобразно Решение РР-01-67/18.10.2022г. Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен, с което е отказано преиздаване на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект . В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като изложените в него мотиви са противоречиви. От една страна се твърди, че неправилно е била установена фактическата обстановка, а от друга се сочи, че въз основа на нея са направени неправилни правни изводи. Пледира се за отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна "Антарес резорт" ООД, чрез адвокат Вътев, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседания процесуалният представител оспорва касационната жалба по аргументите изложени в писменото становище и представя списък в подкрепа на искането за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според становището му, първоинстанционният съд не е направил обосновани правни изводи на база на събраните по делото доказателства, пропускайки да вземе предвид липсата на съгласие от страна на собственика на съоръжението в полза на ответното дружество. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на "Антарес резорт" ООД против Решение РР-01-67/18.10.2022г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по подадено от Асет мениджмънт България ЕООД пред Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен заявление за продължаване на разрешително за водовземане на повърхностен воден обект, а именно Разрешително 11110061/01.09.2014г., издадено от същия орган. След промяна на собственика на обекта, за обслужването на който било издадено разрешителното от 2014г., както и прекратяване на правомощията по управление на същия туристически обект, учредени в полза на Асет мениджмънт България ЕООД, било депозирано заявление от новия собственик на туристическия комплекс Антарес резорт ООД, вх. РР-01-67920 от 25.09.2020г. Като правно основание за заявлението и поисканата услуга били посочени същите нормативни разпоредби на чл.72, ал.1, т.2/чл.78/ и чл.79, ал.2 и ал.3 от Закона за водите и чл.44, чл.45 от Наредбата за ползването на повърхностните води. От фактическа страна било конкретизирано желание да бъде продължено действието на разрешителното на предходния титуляр 11110061/01.09.2014г. Представени на по-късен етап били доказателства за извършената трансформация в правото на собственост на хотелски комплекс Чифлика Палас Резорт и Релакс , разположен върху площта на общо осем бр. недвижими имоти, която трансформация била надлежно отразена в нотариален акт 51, т.III, дело 377/2020г. на Нотариус при РС Троян. След дълго бездействие, ответният орган постановил оспореното Решение РР-01-67/18.10.2022г. Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен, с което отказал преиздаване на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. Видно от обстоятелствената част на оспорения отказ, органът е възприел и разгледал искането като такова с правно основание чл.79, ал.3, вр. чл.60, ал.2, т.3 от Закона за Водите, като след преглед на постъпилите със заявлението документи бил уведомен наред с необходимостта да заплати дължими в производството такси и за необходимостта от представяне на актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията на водоснабдителната система, включваща речно водохващане алпийски тип, гравитачен стоманен водопровод с дължина 2450м. и резервоар с обем 25 куб.м., в съответствие с изискванията на чл.60, ал.2, т.3 от Закона за Водите и чл.43, т.8 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Прието е в оспорения административен акт, че от страна на заявителя не е бил представен и след дадените му указания относно титулярите на съоръжението, актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръжението от Водоснабдителната система - Външно водоснабдяване на база за отдих и туризъм , то да бъде ползвано от страна на заявителя. По изложените съображения органът издал оспорения акт РР-01-67/18.10.2022г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен., като по този начин е отказал преиздаване на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. Административният съд е отменил обжалваното решение и върнал делото като преписка на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен за ново произнасяне. За да постанови решението си, съдът е приел, че органът е постановил необоснован и неправилен административен акт, тъй като е смесил производството по първоначално издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект с това по преиздаване на разрешителното, заявено от страна на жалбоподателя, като е заключил че изискванията на чл.60, ал.2, т.3 от Закона за водите са валидни единствено в първото производство, поради което липсата им не може да бъде основание за отказ от преиздаване. Коментирал е обстоятелството, че е налично съгласие на всички сочени за собственици лица при издаване на първоначалното разрешително. Изложил е съображения, че при промяната на собствеността на хотелския комплекс, който се цели да бъде водоснабдяван, е продължило производството заявено от Асет Мениджмънт България ЕООД по продължаване на срока на първоначално издаденото разрешително. Обосновал е извод за това, че съгласието се изисква за конкретен обект и цел, а не се издава в полза на лице и доколкото целта и обектът оставали същите не било обосновано повторното изискване на спорното съгласие, тъй като можело да влияе негативно например при смяна на собствеността, поради което е счел, че изискуемото по чл.60, ал.2, т.3 ЗВ съгласие, дори да се приеме, че е необходимо в спорното производство, е и налично. На последно място органът е изложил и доводи за това, че оспореното решение противоречи на целта на Закона за водите, която е правилна и целесъобразна експлоатация на водния ресурс с оглед опазване на природата и задоволяване на потребностите от водоснабдяване на населението. Касационната жалба е неоснователна, като основната част от съображенията на първостепенния съд се възприемат от касационната инстанция. Оспореното Решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Съображенията на съдебния състав за това са следните: Законът за водите въвежда разрешителен режим за водовземане и за ползване на водните обекти. Съгласно нормата на чл.50, ал.3 Закона за водите Разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект се издава на юридически лица и на еднолични търговци, а на физически лица само в строгоограничени случаи. От тук следва изводът, че разрешението се издава в полза на конкретен адресат. Това обстоятелство е съществено, както при първоначалното издаване на разрешителното по реда на чл.60 и сл. от Закона за водите, така и при производните процедури за изменение, продължаване на срока или преиздаване. Процедурата по оспореното решение е инициирана като такава по продължаване срока на първоначално разрешително за водовземане на повърхностен воден обект 11110061/01.09.2014г. с Титуляр Асет Мениджмънт България ЕООД по чл.78, ал.1 от Закона за водите. В последствие с промяна на титуляря на имота е прието паралелно провеждане и на производство по преиздаване на разрешителното по чл.79, ал.3 от Закона за водите. Процедурата по продължаване на разрешителното е уредена в раздел III на Закона за водите, а тази по преиздаването му се намира в раздел IV на същия закон, именуван Прекратяване на действието на разрешителното. Видно от съдържанието на нормата на чл. 78, ал.1 ЗВ е това, че продължаване срока на разрешителното е възможно единствено при условие, че съществува съвпадение в титуляра на същото, доколкото както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.3 ЗВ разрешителното се издава в полза на конкретно лице. По тази причина няма как производство за продължаване срока на разрешително да бъде автоматично реализирано в полза на друго лице, това би противоречало на разпоредбата на чл.50, ал.3, т.1 ЗВ. От друга страна производството по чл.79, ал.3 ЗВ бива провеждано и в хипотези на правна промяна, представляваща прекратяване на правото на водоползвателя върху собствеността или ползването върху недвижимия имот, където се осъществява дейността. В конкретния случай се касае именно за такава хипотеза. Прекратено е правото на ползване на туристическия обект на Асет мениджмънт България ЕООД от новия собственик на комплекса Антарес Резорт ЕООД, който е встъпил в правата по управлението и стопанисването му. В този случай административният орган е следвало да провери единствено спазен ли е срокът по чл.79, ал.2 ЗВ и отговаря ли новият титуляр на условията на чл.50, ал.3, т.1 или т.2 ЗВ, като при положителен отговор нормата на ал.3 на чл.79 ЗВ урежда 20-дневен срок за прекратяване на разрешителното ( в случая на Асет мениджмънт България ЕООД) и преиздаване на разрешително на името на новия титуляр Антарес Резорт ЕООД. Едва след приключване на производството по чл.79, ал.3 ЗВ органът е следвало да премине в случай на искане, отправено от страна на заявителя, към провеждане на производството по чл.78 ЗВ, като доколкото срокът посочен в разпоредбата на ал.1 ЗВ е бил спазен от предходния титуляр на разрешителното, то това обстоятелство е следвало да бъде признато и за новия титуляр. В този последен случай действително, както правилно сочи това и първоинстанционния съд, липсва изискване за повторно представяне на съгласие от титуляря на съоръжението за водовземане и водоползване, доколкото липсват данни то да е било оттеглено. Приемане на обратното становище би било равнозначно на установяване на възможност за непропорционална намеса и въздействие върху употребата на национално богатство, каквото са водите от страна на частноправен субект. Подобно изискване действително пряко противоречи на целта на Закона за водите, установена в нормата на чл.2, ал.1 от същия закон, според която основна негова цел е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. Текстът, на който се е позовал органът за да поиска повторно съгласие на собствениците на водовземното съоръжение - чл. 60, ал. 2, т. 3 ЗВ е приложим в различна процедура, тази по издаване на разрешително, когато кандидатите подават заявления до компетентния административен орган, към което следва да приложат изчерпателно изброените от законодателя документи, включително документа по т. 3, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията. В подкрепа на това е обстоятелството, че като собственик на съоръженията той не е страна, нито заинтересована такава, по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК, в процедурите по преиздаване и продължаване на срока на разрешителното. Като е смесил двете производства по чл.78, ал.1 и чл.79, ал.3 от Закона за водите в едно и е приложил към същото изисквания за наличие на предпоставки, каквито законът установява за трето различно производство това по чл.60 от Закона за водите, органът е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на оспорения административен акт. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че при повторното разглеждане на заявлението ясно следва да бъдат разграничени отделните производства, като задължеение на органа е да изследва наличието единствено не предпоставките уредени от закона за съответното производство. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания, сочени от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които възлизат на 1200,00 лева, адвокатско възнаграждение,платени по банков път. Като доказателство към делото е приложена фактура и извлечение от банкови операции, удостоверяващо получаването на сумата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,