Решение № 4885 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14665/2017 г.

Решение № 4885 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14665/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6636 от 14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10458/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. В. Г., чрез адв. Николова като процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РА-30-268 от 23.08.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на К. В. Г. да премахне незаконен строеж "Стопанска постройка", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.4388.511, УПИ II-311, кв. 29, м. "Ф." по плана на гр. С., попадащ в зона "ЖМ", предназначен за ниско строителство, като изпълнен без разрешение за строеж и в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Изложил е съображения за неправилност на извода за незаконност на строежа поради частичното му попадане в чужд имот към момента на построяването и без отстъпено право на строеж от собственика на съседния имот. Решението е неправилно. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не е изложил мотиви относно наличието на предпоставките за търпимост на строежа в хипотезата на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ предвид извършването му през 1983 г. Обстоятелствата, свързани с търпимостта задължително се установяват от административния орган. Ако това не е направено от него, съдът е длъжен да даде указания на страните и да събере доказателства, за да установи дали строежът отговаря на изискванията за търпимост в зависимост от времето на изпълнение на строителството. В случая са събрани доказателства, вкл. заключение на съдебно-техническата експертиза, за установяване на относимите за спора факти, но липсва отговор на този въпрос. И. му е от съществено значение за проверката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт. В обжалваното решение е посочено, че преценка относно търпимостта не следва да бъде извършвана, след като в заповедта няма фактически основания и органът не е изследвал дали строежът е допустим като изграден преди 7.04.1987 г. Липсата на фактически и правни изводи за изпълнението на условията, предвидени в § 16, ал. 1 ДР ЗУТ препятства проверката за съответствието на акта с материалния закон. Неизлагането на мотиви от съда по този преюдициален за спора въпрос представлява съществено процесуално нарушение, което обуславя неправилност на обжалваното решение. Предвид изложеното съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След обсъждане на всички относими за спора факти и обстоятелства съдът следва да изложи съображения относно търпимостта на строежа и въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на заповедта. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените събражения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение