Решение № 10986 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2010 г.

Решение № 10986 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Варненска област, подадена от процесуалния ме представител срещу решение № 1898 от 11.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2548 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменена негова заповед, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти за селищно образувание в местността "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", за имоти № 9922 и 4085. В касационната жалба се съдържа твърдение за недопустимост на постановеното решение в частта му, с която е отменен плана на новообразуваните имоти за имот № 9922, поради това, че оспорването за него е направено след като заповедта на областния управител в тази й част е влязла в законна сила. На следващо място се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон, без да е отчетена възможността електрическият стълб да бъде преместен, както и обстоятелството, че разширяването на пътя би накърнило правото на собственост на собственика на имот № 4085. По изложените съображения в касационната жалба се моли решението в обжалваната част да се отмени. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от Кирил Станев Минчев от гр. Варна, но в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта на областния управител в частта й за имот № 851 по плана на новообразуваните имоти. В нея се съдържат доводи за допуснати нарушения, съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и в писмените бележки се моли, решението да се отмени изцяло, поради връзката на трите имота, а делото реши по същество. Направено е и алтернативно искане за отмяна и връщане за ново разглеждане на спора от друг състав. По реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор от заинтересованата страна - Атанас Георгиев Илиев, подаден чрез пълномощника му. В него се съдържа становище за основателност на касационната жалба, подадена от областния управител и неоснователност на касационната жалба на Кирил Минчев. По подробно изложените съображения в нея и в представените писмени бележки се моли, да се уважи касационната жалба, като решението в частта, с която заповедта се отменя за двата имота се отмени, а вместо него постанови друго, с което първоначално подадената жалба се отхвърли изцяло. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с установените факти. Възражението за недопустимостта му относно имот № 9922 намира за неоснователно, с оглед упражняване на служебния контрол за законосъобразност от съда върху акта, предмет на спора. Твърдението за възможност за преместване на стълба, носещ електрическата мрежа намира за неоснователно, с оглед постановеното решение, с което делото е върнато на административния орган. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество и за неоснователни, по следните съображения: Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба, подадена от Кирил Станев Минчев срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която той на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание в местността "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата". След направеното уточнение и допълнение на жалбата съдът е приел, че тя е насочена срещу частта от заповедта на областния управител относно имоти № 851, № 4085 и 9922. В жалбата се е твърдяло, че отреденият му имот № 851 не е този, който той ползва и е облагородил, а е с друг номер. За собственик на неговия имот е записано друго лице, както и че границите на имота не съответстват на изискванията на чл. 19 ЗУТ. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че Кирил Станев Минчев е ползвател на застроен имот, който е заплатил и е вписан в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ за собственик на имот № 851 с площ от 600 кв. м. Последният е заплатил стойността на 600 кв. м изцяло. Имот № 4085 от 1020 кв. м е записан в регистъра на имотите като собственост на наследниците на Еленка Жекова Фанкова. Според представеното решение № 236 от 8.07.1994 г. на бившата Поземлена комисия - Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Фанкова, при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху нива от 18. 795 дка в местността "Лафаоолу", състояща се от две части, подробно индивидуализирани по граници и съдържащи включените в тях имоти, представляваща поземлен имот № 7924 по кадастралния план от 1956 г. и удостоверението за наследници, съдът е конституирал като заинтересована страна Атанас Георгиев Илиев. Поземлен имот № 9922, представляващ общински път е бил записан за собствен на общината, поради което й тя е конституирана като заинтересована страна. От първоначалното и двете допълнителни заключения на вещото лице, приети без оспорване от страните, съдът е приел за установено, че имот № 851 по кадастралния план от 1987 г., попълнен през 1999 г., е с площ от 1200 кв. м. Имот № 4085 е с площ от 1020 кв. м (съдът вероятно е допуснал техническа грешка за размера на площта, той като в регистъра на имотите и в заключението на вещото лице площта е 1020 кв. м). Той е новообразуван имот и съществува единствено в ПНИ, тъй като е отреден спрямо признатото право на собственост на бившия собственик на имота, възстановен с описаното решение на бившата поземлена комисия. Имот № 9922 е отделен за път, по който може да се достига до имот № 851 с широчина от 3.5 м, като в него попада дворна чешма, водопроводна шахта с водомер и стоманобетонен стълб за преминаващия 20 КW електропровод. Прието е за установено, че местността "Лафаоолу" е съставна местност на "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата". Стълбът, носещ електропровода се намира на 1.40 м от западната граница на имот № 851 и пречи за фактическия достъп до имота с лек автомобил. Имот № 851 няма лице откъм улица, защото е вътрешен и до него е прокаран вътрешен път, представляващ имот № 9922. На следващо място е прието, че няма възможност за достъп до друг път за имот № 851, защото той е образуван от два съседни имота с различни собственици, съответно държавата и наследниците на Еленка Фанкова, поради което единствената възможност за достъп до имота е откъм вътрешния път - имот № 9922. Достъпът до имота с лека кола фактически е невъзможен, поради наличието на стълба. Само чрез разширяване на пътя в основата му, която стига до имот № 851 е възможен достъпът до него с лека кола. Границите на имот № 851 се намират на необходимото по закон разстояние от основната сграда в имота. В последния има и друга стопанска постройка. При така възприетата фактическа обстановка съдът е приел, че жалбата срещу заповедта на областния управител в частта й за имот № 851 е неоснователна, защото на Кирил Станев Минчев е отреден имот с площ от 600 кв. м според заплатените от него по оценителния протокол и придобитото право на собственост върху имота. Границите на имота са определени на необходимото разстояние от съществуващата сграда. ПНИ в тази част съответства на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По тези съображения е отхвърлил жалбата в частта й за този имот. За другите два имота № 9922 и 4085 съдът е приел жалбата за основателна. С прокарания път до имота фактически не се осигурява достъп до него, защото стълбът с електропровода пречи за свободния достъп до имота, поради което е отменил заповедта в частта й за двата имота, като е върнал делото като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По жалбата на областния управител на Варненска област: Първият довод в нея, че съдът е постановил недопустимо решение в частта, с която е отменил заповедта на областния управител за имот № 9922 е неоснователен. Още в първоначалната си жалба, оставена без движение от съда, като нередовна, са оспорени границите на имот № 851. Една от границите на имота е тази и с имот № 9922. Вярно е, че жалбоподателят не е насочил жалбата си конкретно към този имот, нещо което е направил много по-късно, след приемане заключението на вещото лице, но това не може да обоснове недопустимост на оспорването, след като във всички допълвания на жалбата се съдържат твърдения за неправилно определяне на границата на имота. Неоснователен е и следващият довод, за възможността да се премести стълба, носещ електропровода. В задължение на административния орган е да издаде заповед, която да е съобразена с чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Всъщност формално изискването на законодателя е спазено, защото е осигурен път до имота, но фактически достъпът до него с лек автомобил е възпрепятстван, поради което правилно съдът е отменил заповедта за двата имота, като я е върнал на административния орган. Съобразяването на плана със съществуващите съоръжения не трябва да препятства свободния достъп до имота. По касационната жалба на Кирил Станев Минчев: Всички твърдения в нея за допуснати пороци, съставляващи и трите касационни основания за отмяна по т. 3 на чл. 209 АПК се свеждат до това, че неправилно е приложена нормата на чл. 19 ЗУТ, относно границите на имот № 851, широчината на лицето на имота с достъп до улица, която трябва да е 16 м, както и оставащите извън имота подобрения, като дворна чешма, шахта и стълба, носещ електропровода. Касаторът твърди, че заключенията на вещото лице са нееднозначни и противоречиви, а съдът като не ги е обсъдил е постановил и необосновано решение. Съдът не е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила защото е уважил всички искания на страните и за изясняването на фактите по спора е приел общо три заключения. Те не са оспорени от страните, поради което са приети и са станали част от доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно не само заключенията на вещото лице, но и останалите писмени доказателства, които е съпоставил с приложимото материално право - чл. 28, ал. 4 - 9 ППЗСПЗЗ, въз основа на което е направил и правните си изводи, поради което твърдението за необоснованост на решението е също неоснователно. Неоснователно и твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. От данните по делото безспорно е установено, че на ползвателя Кирил Станев Минчев е отреден имот от 600 кв. м, според заплатените с оценителния протокол. Той е ползвал по-голяма площ от отредният с плана имот, но вещото лице е посочило, че няма друга техническа възможност да му се отреди имот на друго место, като се съблюдават и правата на заинтересованата страна - възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници. От разликата над 600 кв. м от имот № 851 и разликите от съседните имоти е образуван имот № 4085. Той е новообразуван имот, съществуващ за първи път в ПНИ, но е идентичен със стария имот на наследодателката Еленка Фанкова. Или разпоредбите на чл. 28, ал. 4, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ са спазени. С ПНИ съобразно материалното право на собственост са отредени два отделни имота № 851 за жалбоподателя и № 4085 - за наследника на бившия собственик. Неоснователно е твърдението, че след като в границите на имот № 851 не са включени подобренията - дворната чешма, шахтата и стълба с електропровода е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. От заключението е установено, че границите на имот № 851 са съобразени със съществуващите в него сгради, а за да бъдат включени в имота и тези съоръжения, е невъзможно площта му да остане от 600 кв. м, каквито са правата на ползвателя. Изграждането на съоръжения не следва да се преценява като възможност за придобиване на повече права отколкото се притежават и това да става за сметка на правото на собственост на другите собственици. Неоснователно е твърдението, че при изработването на ПНИ следва да намерят приложение нормите на чл. 19 ЗУТ. Според чл. 28, ал. 5, изречение второ ППЗСПЗЗ е допустимо прокарването на задънена улица или път, какъвто е конкретният случай. Прокаран е път - имот № 9922, с широчина от 3. 5 м, с което формално е спазено законовото изискване, но фактически свободен достъп до имота няма, поради което и съдът е отменил заповедта на областния управител в обжалваната й част за двата имота. В съответствие с прокараният задънен път до имота лицето му няма излаз на улица, а на път, поради което лицето му е с размер не по-малък от широчината на пътя, с което не е нарушено изискването на чл. 28, ал. 9, изречение второ. Касае се за създаване на ПНИ, който трябва да е съобразен с нормативните изисквания, предвидени в ЗУТ, но същевременно е дадена и възможност за отклонение от тези правила, според съществуващото фактическо положение. В този смисъл са правилни изводите на съда, че нормите на чл. 28 ППЗСПЗЗ са специални по отношение на ЗУТ, поради което те следва да намерят приложение. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушенията, твърдяни в касационната жалба и съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция с оглед изхода на спора не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,