Решение № 16691 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2019 г.

Решение № 16691 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Л. Джубрилов против решение № 7680 от 17.12.2018 г. по адм. дело № 10020/2018 г. на Административен съд – София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се представлява от адвокат Б. Кънева и претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – директорът на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и пледоария по същество поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на Л. Джубрилов срещу решение № 328605-381/29.08.2018 г. на директора на ГД "Национална полиция" в частта, с която е отказано заличаването на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, като заподозрян във връзка със ЗМ № 1412/2008 г. по описа на 05 РУ – Бургас. Решение № 328605-381/29.08.2018 г. на директора на ГД "Национална полиция" в частта, с която е разпоредено заличаване на личните данни на Л. Джубрилов по 13 бр. преписки е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление вх. № 328605-294/28.12.2017 г. Л. Джубрилов е поискал от директора на ГД "Национална полиция" да бъдат заличени от информационните фондове на МВР личните му данни, обработвани във връзка с посочени 11 бр. преписки. В заявлението е посочил, че изброените преписки са изцяло или частично прекратени по отношение на него и е приложил писмени документи от прокуратурата в подкрепа на твърденията си. В хода на административното производство е събрана информация за образувани срещу заявителя преписки и досъдебни производства. Въз основа на данните от проверката, началникът на сектор "Правно-нормативно обслужване и жалби" е изготвил становище рег. № 3286 р-40655/29.08.2018 г. относно подаденото заявление за заличаване на личните данни. За производството по ЗМ № 1412/2008 г. по описа на 05 РУ – Бургас в становището е посочено, че е за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК и заедно със ЗМ № 1408/2008 г. е присъединено към ЗМ № 315/2008 година. Обработването лични данни за жалбоподателя по заявителските материали е за "заподозрян". Впоследствие производството е разделено и след отделянето на ДП № 1412/2008 г. е прието по компетентност от РП – Бургас. С постановление от 28.05.2010 г. досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК – неразкриване на извършителя. В становището е прието, че в хипотезата на спряно досъдебно производство за издирване на неустановения извършител, по аргумент от чл. 26, ал. 2 ЗМВР и правилата на Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. не са налице основания за заличаване на личните данни на заявителя. Според изисканата информация от Окръжна прокуратура-Бургас относно ДП № 1412/2008 г., в хода на досъдебното производство спрямо Л. Джубрилов не са предприети процесуално-следствени действия. Същият няма процесуално качество в досъдебното производство. Становището на началника на сектор "Правно-нормативно обслужване и жалби" е възприето изцяло в мотивите на оспорената заповед, в т. ч. и по отношение на обсъжданото ДП № 1412/2008 г., поради което административният орган е отказал заличаването на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ № 1412/2008 г. на 05 РУ – Бургас. Съдът, с оглед изложените фактически установявания, е приел от правна страна, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Изложил е съображения за съответствието й с процесуалния и материалния закон. Посочил е, че съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията, в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целите за съхранението и обработката на личните данни са посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. - защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Данните се заличават, ако не съществува причина за тяхното запазване. В чл. 3 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. са регламентирани изчерпателно хипотезите, при които личните данни по чл. 2 се заличават. Съдът е приел, че хипотезата, в която се обработват личните данни на жалбоподателя, не попада в нито една от предвидените в инструкцията, при които могат да бъдат заличени личните данни. Намерил е, че личните данни на жалбоподателя се обработват законосъобразно, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. Аргументирал се е, че не са изтекли давностните срокове за провеждане на разследването, няма основание за прекратяване на наказателно производство, не е налице основание за налагане на административно наказание, предвид фактическия състав на престъплението за което се води ДП № 1412/2008 г. - чл. 330, ал. 2, т. 2, вр. чл. 330, ал. 1 НК. Наказателното производство не е приключило със съдебен акт, не е прекратено поради някоя от предвидените в закона причини, поради което необходимостта от обработване на личните данни на жалбоподателя не е отпаднала. Съдът подробно е обсъдил дали са изтекли давностните срокове за престъплението по чл. 330, ал. 2, т. 2, вр. чл. 330, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание от три до десет години и е достигнал до извод, че не е настъпил ефектът на абсолютната погасителна давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. В чл. 81, ал. 3 НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съдът е приел, че в конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 81, ал. 3 НК, тъй като през 2010 г. с постановление на прокурор, досъдебното производство е спряно и съответно е спряно изтичането на давността. По отношение на жалбоподателя не е изтекла абсолютната давност, т. к. следва да се изтекли 15 години от датата на образуване на ДП, което условие не е изпълнено. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че по действащия Наказателен кодекс не съществува фигурата на "заподозрян", поради което не съществува процесуално качество, в което правомерно да се обработват личните му данни. Приел е, че обработването е започнало при образуването на ДП № 1412/2008 г., доколкото са съществували данни за съпричастност на жалбоподателя към извършването на престъплението, за което се води производството, а именно такова по чл. 330, ал. 2, т. 2, вр. чл. 330, ал. 1 НК, което е достатъчно, за да се обработват правомерно личните данни на лицето. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че обработването на личните му данни противоречи на правото на общността, т. к. Директива ЕС 2016/680 на Европейския парламент и съвета от 27.04.2016 г. допуска възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неточно е интерпретирал фактическите обстоятелства и е достигнал до неправилни правни изводи. Излага доводи, че по отношение на него е изтекла погасителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК и поради това няма основание личните му данни да продължават да бъдат обработвани. Твърди, че съдът неправилно е обсъждал и приел за правомерно обработването на личните му данни в качеството му на "заподозрян", т. к. в Наказателно-процесуалния кодекс не съществува такова процесуално качество, както и че по делото изобщо липсват данни за някакво негово участие в престъпното деяние по чл. 330, ал. 2, т. 2 НК, предмет на досъдебно производство № 1412/2008 година. При тези съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че решението е правилно, при следните съображения: Решаващият съд е установил коректно релевантните факти и е достигнал до правно издържани изводи за законосъобразност на оспорения акт. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът правилно е приел, че при изпълнение на функциите по противодействие на престъпността, при разследване и разкриване и престъпните деяния органите на МВР обработват правомерно личните данни на лицата, по аргумент от чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗМВР. Обработването на личните данни на лицата, за които има данни за съпричастност към престъпно деяние отговаря на целите, заложени в чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 година. В обсъждания случай, личните данни на касатора са били обработвани във връзка с разследването по ДП № 1412/2008 година. Както вече се посочи, досъдебното производство е образувано на 18.09.2008 г. и е провеждано срещу неизвестен извършител за това, че на 18.09.2008 г. в 00, 45 ч. в гр. Бургас запалил лек автомобил, като пожара се разпространява и върху съседен лек автомобил и е имало опасност да се разпростре и върху други имоти, представляващо престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2, вр. чл. 330, ал. 1 НК. С постановление от 22.12.2008 г. разследването е спряно, поради неразкриване на извършителя. С постановление от 19.02.2009 г. е възобновено и с постановление от 28.05.2010 г. отново е спряно, поради неразкриване на извършителя. По аргумент от чл. 214 и чл. 215 НПК, разследването на престъпление, извършено от неизвестен извършител е насочено освен към разследване на деянието и към установяването и издирването на извършителя, но само при събрани достатъчно данни от процесуално-следствените действия, уличаващи определено лице, може да се пристъпи към привличането му като обвиняем в процеса, в резултат на което придобива процесуалното качество на страна в процеса. В този контекст, правомерното обработване на личните данни на лицето в хода на разследването не изисква същото да има процесуално качество на обвиняем, какъвто верен извод е извел решаващият съд. На този извод навежда и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-748 от 20.10.2014 г., която сочи, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лицата във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, т. е. правомерността на обработването на информацията не е обвързана с процесуалното качество на лицата в наказателния процес, за разлика от института на полицейската регистрация, по арг. чл. 68 ЗМВР. Поради това и доводите на касатора, че правната фигура "заподозрян" не съществува в Наказателно-процесуалния кодекс и следователно лицето не може да има такова процесуално качество в наказателния процес, не налага различен извод относно правомощието на органите на МВР да обработват правомерно лични данни на лицата с оглед разследване и разкриване на престъпления от общ характер. Законодателят е предвидил, че данните, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер се заличават при отпадане на причината за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защитя на личните данни - арг. в чл. 26, ал. 2 ЗМВР. Въведените от закона причини за запазване на тези данни са установени по отрицателен начин в Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г., приета на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР - посредством посочване на обстоятелствата, чието настъпване обуславя основание за заличаване на данните. В чл. 3 от инструкцията е посочено, че личните данни на лицата се заличават при настъпване на някое от изчерпателно изброените обстоятелства. Съдът правилно е приел, че не е налице нито една от предвидените в чл. 3, т. 1 - 8 от инструкцията хипотези за заличаване на личните данни на жалбоподателя. В случая, релевантна към спора е разпоредбата на чл. 3, т. 5 от инструкцията. Съгласно приложимата редакция на чл. 3, т. 5 от инструкцията, личните данни се заличават ако е изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Съдът правилно е приел, че срокът по чл. 81, ал. 3 във вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е петнадесет години и към момента на постановяване на оспореното решение не е изтекъл. Неоснователно е възражението на касатора, че не е приложим текстът на чл. 81, ал. 3 НК, т. к. няма качество на обвиняем по досъдебното производство и след като не е лице, срещу което е насочено преследването, спирането и прекъсването на давността не рефлектира спрямо него. Преценката дали е изтекъл давностният срок и възможността да се ангажира наказателната отговорност на касатора за престъпното деяние при приложение на общото правило по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е извън предмета на спора по делото относно срока за съхранение на личните му данни по ДП № 1412/2008 година. В чл. 3, т. 5 от инструкцията е регламентирано, че срокът на съхранение на личните данни на лицата е срокът до изтичане на абсолютната погасителна давност за съответното престъпно деяние и след като същият не е изтекъл, правилно административният орган е отказал да заличи личните данни на жалбоподателя. За яснота на изложението, трябва да се посочи, че към момента на оспорения отказ по отношение на касатора не е изтекла както абсолютната давност, така и давността по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател Л. Джубрилов следва да заплати сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,