Решение № 11066 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С Решение 101/17.01.2023 г., постановено по адм. дело 812/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отхвърлена жалбата на АУТО ТУР 777 ЕООД, против Ревизионен акт (РА) Р-16001618005232-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 95 от 24.02.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък, както следва: за 2012 г. в размер на 21 351,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15 145,66 лв.; за 2016 г. в размер на 8 123,61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 297,36 лв. и за 2017 г. в размер на 45 390,05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 8 233,91 лв. С решението, съдът е осъдил АУТО ТУР 777 ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 3 535,24 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от АУТО ТУР 777 ЕООД, чрез процесуален пълномощник. В същата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа възражение за нищожност на РА, поради липса на материална компетентност от единия от издателите на акта П. Пачева, която не е орган по приходите при компетентната териториална дирекция по отношение на ревизираното дружество - ТД на НАП Пловдив. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК по отношение на задълженията по ЗКПО за 2012 г., като излага доводи, че към момента на издаване на РА, 5 годишният давностен срок е изтекъл, доколкото за задължението за корпоративен данък за 2012 г. давността е започнала да тече на 01.01.2014г. и изтича на 01.01.2019г., а установеното спиране на давността е за периода от издаване на ЗВР Р-16001618005232-020-001/03.09.2018 г. за срок от 1 година до 03.09.2019 г. На следващо място, касаторът излага подробни доводи за неправилност на решението, в частта, в която е потвърден РА, в частта на извършено увеличение на финансовия резултат по чл. 16 от ЗКПО за 2012г. със сумата 94 520,50 лв. и за 2017г. със сумата 369 627,10 лв. за декларирани приходи от продажби на автомобили, както и в частта на извършено увеличение на финансовия резултат по чл. 16 от ЗКПО за 2012г. със сумата 107 680 лв., за 2016г. със сумата 66 836,71 лв., и за 2017 г. със сумата 73 190,07 лв. за декларирани приходи от наем на автомобили. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд кредитирал заключението на вещото лице по назначената в ревизионното производство експертиза, която е не е работила по нито един от методите за определяне на пазарна цена, а е определило пазарната цена на продадените и отдадените автомобили въз основа на покупната им цена като нови с приложен процент изхабяване. При тези твърдения счита, че експертизата от ревизията не е годна да докаже отклонение от данъчно облагане. Оспорва и изводите на съда в частите на непризнати разходи за амортизация на биологични активи и апартамент с доводи, че е доказано използването им в икономическата дейност на ревизираното дружество. По подробно изложени доводи, с касационната жалба се претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита, оспорва основателността й и моли да се остави в сила оспореното решение, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си, Административен съд (АС) Пловдив е отхвърлил жалбата на жалбата на АУТО ТУР 777 ЕООД, против Ревизионен акт Р-16001618005232-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 95 от 24.02.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък, както следва: за 2012 г. в размер на 21 351, 65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15 145, 66 лв.; за 2016 г. в размер на 8 123, 61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 297, 36 лв. и за 2017 г. в размер на 45 390, 05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 8 233, 91 лв. За да постанови този резултат, АС Пловдив на първо място е приел за неоснователни доводите за нищожност на издадения РА, поради липса на материална компетентност от единия от издателите на акта П. Пачева, която не е орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Приел е, че съгласно приложените по делото заповеди за командироване, служителите на ТД на НАП гр. София действително са командировани в гр. Пловдив за конкретни дати, общо 5 дни за периода от 06 до 09.11.2018 г. и 15.11.2019 г., в изпълнение на конкретни задачи по извършването на ревизия - преглед на първични счетоводни документи в офис на ревизираното дружество и подписване на ревизионния доклад. Служителката П. Пачева е командирована на дата 13.01.2020 г. за подписване на ревизионния акт, а служителката М. Стоянова на дата 27.02.2019 г. за преглед на първични счетоводни документи в офис на РЛ. Съобразно предоставените им от закона правомощия органите по приходите са извършили само процесуалните действия, за които изрично са били упълномощени, на датите, на които са били командировани, като действията са надлежно документирани със съставени протоколи, РД и РА. От цитираните писмени доказателства е обоснован извод, че към всички моменти на провеждането на ревизия от първата заповед за възлагане на ревизия, до издаването на оспорения ревизионен акт на 13.01.2020г., органите по приходите, които са определени да извършват ревизията, са надлежно командировани в съответствия с реда и условията, определени в Закона за държавния служител /ЗДС/, поради което е направен извода за наличие на териториална компетентност на органите по приходите да извършват посочените процесуални действия и в този смисъл служителите на съответните дирекция на НАП да са преминали в ТД на НАП Пловдив за извършване на определени действия по смисъла на чл.10,ал.8 ЗНАП. На второ място, АС Пловдив е приел за неоснователно възражение за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК по отношение на задълженията по ЗКПО за 2012 г. Изложил е мотиви, че срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задължението за 2012 г., е започнал да тече на 01.01.2014 г. и следвало да изтече на 01.01.2019г., но давността е спряла да тече към датата на започване на производството по установяване на публичното вземане чрез връчване на първата заповед за възлагане на ревизията, издадена на 03.09.2018 г., а именно на 10.09.2018 г. Считано от 10.09.2018 г. до 10.09.2019 г., когато е изтекъл едногодишният срок по чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността не е текла, което означава, че до изтичане на 5-годишния срок е налице времеви остатък от 3 месеца и 20 дни. Същевременно, в периода от 10.09.2018 г. до 10.09.2019 г. са били предприети действия по обезпечаване на задълженията, като е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. [рег. номер]-023-0003323 от 18.09.2018 г. С налагането на обезпечителните мерки давността отново е спряна, този път на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, т. е. не са изтекли оставащите 3 месеца и 20 дни от 5-годишния давностен срок. При преценка на съответствието на РА с материалноправните разпоредби, първоинстанционния съд най-напред е възпроизвел подробно констатациите на органите по приходите, в частите с които са определени задължения за корпоративен данък, в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 ЗКПО за продадени и отдадени под наем автомобили, корекция на декларираното намаление на СФР на основание чл.54, ал.1 ЗКПО от непризнати разходи за амортизации на биологичен актив и на апартамент. След това, съдът е възпроизвел заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза(СОЕ), изготвена от вещото лице Тороманов и заключенията по основаната и допълнителна съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвени от вещото лице Спиртова. Изложил е общи мотиви по отношение извършените с РА увеличения на финансовия резултат за 2012г. със сумата 202 200,50 лв., за 2016г. със сумата 66 836,71 лв., и за 2017 г. със сумата 442,817,17 лв., на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 от ЗКПО за декларирани приходи от продажба и наем на автомобили. Съдът е приел за спорен въпроса дали при продажбите и отдаването под наем на автомобили е налице отклонение от данъчно облагане. За изясняване на този въпрос, съдът е анализирал приетите по делото две експертизи за пазарна цена на продажбите и наемите на автомобили първата, изготвена от вещото лице Енчева в хода на ревизията и втората СОЕ, изготвена от вещото лице Тороманов. Приел е, че при безспорно потвърдения факт и в двете заключения, че е трудно намирането на информация за реални сделки по продажба и наем на автомобили във висок ценови клас с параметрите на процесните, заключение на вещото лице Тороманов не следва да се кредитира с доверие, поради използване на данни за офертни цени, публикувани в специализирани интернет сайтове, а при изготвяне на заключението в хода на ревизията вещото лице Енчева е използвало отчетната стойност на автомобилите и е извършило корекция с корекционни коефициенти, т.е. информация, която е декларирана от ревизираното дружество в инвентарна книга и справка за отдаване на автомобилите под наем, като тези данни са съобразени физическото изхабяване и икономическото обезценяване на автомобилите, поради което дадените пазарни цени в заключението от ревизионното производство са обективни и достоверни. По отношение на извършената с РА корекция на декларираното намаление на СФР за 2012 г., 2016 г. и 2017 г., на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, в хода на ревизията е установено, че за 2012 г., 2016 г. и 2017 г., АУТО ТУР 777 ЕООД отчита данъчни амортизации за биологични активи 3 броя състезателни коне, а за 2012 г. и 2016 г. отчита разходи за амортизация на апартамент. Ревизиращите органи са приели, че посочените активи не са използвани в осъществяваната дейност на АУТО ТУР 777 ЕООД, поради което начисляваните амортизации за тези активи не се признават за данъчни цели. За да потвърди РА, в частта на отчетените данъчни амортизации за биологичен актив 3 броя състезателни коне, съдът приел за безспорно установено, че между "Лавана" ООД, САЩ, в качеството на възложител и АУТО ТУР 777 ЕООД, в качеството на изпълнител е сключен договор за извършване на реклама на дейността на възложителя, чрез участие в състезания на трите броя състезателни коне, както и, че са издадени фактури за договореното възнаграждение в размер на по 80 000 лв. за 2012 г. и 2016 г. и в размер на 62 000 лв. за 2017 г. Съдът е приел за обоснован извода на ревизиращите органи, че след като не са представени каквито и да било доказателства за участие на конете в състезания и други събития, на които би било възможно извършването на реклама, както и не са установени извършени разплащания по издадените фактури, то биологичния актив не е използван в икономическата дейност на АУТО ТУР 777 ЕООД, поради което начислените амортизации за тези активи не се признават за данъчни цели. По отношение на отчетените разходи за амортизации на ДМА сграда (апартамент), съдът е приел, че твърденето на ревизираното дружество, че за 2012 г. и 2016 г. апартаментът се използвал за складово помещение за резервни части и аксесоари за притежаваните от него автомобили до момента на отдаването му под наем на ФЛ на 01.01.2017 г., не е доказано, доколкото при анализ на счетоводните записвания по материални сметки от гр. 30, по-конкретно аналитичен регистър на сметка 301 Материали не са констатирани наличности на стоки, които да подлежат на съхранение преди влагането им в съответния автомобил. По тези съображения, съдът е приел, че апартамента не се използва за икономическата дейност на ревизираното дружество и правилно за него не са признати отчетените разходи за амортизации. Решението е частично неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на РА, поради липса на материална компетентност от единия от издателите на акта П. Пачева, която не е орган по приходите при компетентната териториална дирекция - ТД на НАП Пловдив. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда, че П. Пачева е надлежно командирована при условията на чл.10, ал. 8 ЗНАП в компетентната ТД на НАП Пловдив за подписване на издадения РА, поради което същия е издаден от материално компетентни органите по приходите, поради което препраща към мотивите на първоинстанционния акт, предмет на касационна проверка, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Давностният срок за задълженията за корпоративен данък за 2012 г. започва да тече на 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г. Погасителната давност е спряна на 03.09.2018 г. с издаване на ЗВР Р-16001618005232-020-001/09.09.2018 г., с която е образувано процесното ревизионно производство. Спиране на давността е до издаването на акта, но за не повече от една година. В случая давността спира за една година до датата 03.09.2019 г., на посеченото основание. След изтичане на едногодишния срок на спиране, 5-годишната давност продължава да тече на 04.09.2019 г. и изтича на 01.01.2020 г. за задълженията по ЗКПО за 2012 г., но преди да изтече 5-годишния давностен срок, давността е спряна и на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК - с налагането на обезпечителни мерки, видно от постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. [рег. номер]-023-0003323 от 18.09.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. С оглед изложеното, правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Основателни са доводите в касационната жалба за частична неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради следните съображения: На първо място, с РА е увеличен финансовия резултат за 2012г. със сумата 202 200,50 лв., за 2016г. със сумата 66 836,71 лв., и за 2017 г. със сумата 442,817,17 лв., на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 от ЗКПО за декларирани приходи от продажба и наем на автомобили. По делото е безспорно установено, че основната дейност на АУТО ТУР 777 ЕООД е продажба и отдаване под наем на автомобили от висок клас. За ревизираните периоди, дружеството е отчело приходи от продажбите на автомобили по счетоводна сметка приходи от продажба на ДМА в размер на договорената продажна цена и в съответствие с издадените фактури. Също така е отчело приходи от наем на автомобили по договор за наем от 01.04.2012г. и анекс към него 1/10.08.2012 г. В хода на ревизията е възложена експертиза, която е определила пазарна цена на продадените и пазарна цена на наем на отдадените под наем автомобили. Експертизата от ревизионното производство е посочила, че е работила по метода на увеличената стойност или метода на амортизираната възстановителна стойност на активите. Пазарната стойност на автомобилите е получена като се изхожда от актуализираната пазарна цена на нов автомобил, коригирана с физическото, моралното и икономическото му обезценяване към датата на оценката. С допълнително заключение е посочено, че като изходни стойности на новозакупени автомобили са използвани данни от инвентарна книга на ревизираното лице. Въз основа на тази експертиза, органите по приходите приемат, че продажните цени на автомобилите се отклоняват от пазарните цени и преобразуват финансовия резултат за 2012г. със сумата 94 520,50 лв. и за 2017 г. със сумата 369 627,10 лв. на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 от ЗКПО. Също така приемат, че пазарната цена на наема на отдадените под наем автомобил се отклонява от пазарната цена на наема и преобразуват финансовия резултат за 2012г. със сумата 107 680 лв., за 2016г. със сумата 66 836,71 лв., и за 2017 г. със сумата 73 190,07 лв. на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 от ЗКПО. Експертиза от ревизионното производство е надлежно оспорена от жалбоподателя, като вместо нея е допусната съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), изготвена от вещото лице Тороманов. СОЕ прилага метода на сравнимите неконтролирани цени и определя пазарни цени на продадените автомобили и на наема към датите на продажбата и отдаването им под наем, като ползва информация от сайтове за продажба и наем на автомобили. Експертизата е оспорена от приходната администрация, но не са направени искания за назначаване на допълнителна или повторна СОЕ. За да приеме законосъобразност на извършените увеличения на финансовия резултат на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 от ЗКПО за продажба и наем на автомобили, неправилно първоинстанционния съд кредитира с доверие заключението на експертизата от ревизионното производство, тъй като за целите на ДОПК, пазарни цени се определят само по някой от изрично посочените в § 1, т.10 ДР ДОПК и чл.3 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. методи, а приложения метод на амортизираната възстановителна стойност на активите не е предвиден. Легалните дефиниции на понятието пазарна цена дадени в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО и § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС препращат към цената по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ДОПК. Според тази норма пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарните цени са дефинирани в разпоредбата на §1, т.10 от ДР на ДОПК: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно чл.14, ал.1 от посочената наредба, методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. Според § 1, т.2 от ДР на Наредба Н-9/14.08.2006 г., "неконтролирана сделка" е сделка, осъществена между независими (несвързани) лица. Експертизата, изготвена в ревизионното производство не се основава на данни за съпоставими неконтролирани сделки за продажба и наем на автомобили, а се основава на амортизираната заместителна стойност, която е получена като актуализираната пазарна цена на нов автомобил е коригирана с физическото, моралното и икономическото му обезценяване към датата на оценката. Освен това за определяне на пазарната цена на наема на автомобили липсва обосновка как същата се формира от обезценяването на актуализираната пазарна цена на нов автомобил, но при всички случаи този метод е неприложим, тъй като не е предвиден и не прави съпоставка с неконтролирани сделки. Отделно от това, прилагайки метод на амортизираната възстановителна стойност на активите, експертизата от ревизията сочи, че той се припокрива с метода на увеличената стойност. Съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба Н-9/14.08.2006 г., метода на увеличената стойност се прилага в случаите на производство и последваща продажба на продукти и в случаите на предоставяне на услуги, когато производителят или лицето, което предоставя услугите, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите или услугите в резултат на използването на нематериални блага или не използва високостойностни активи, каквито процесните случаи - не са. Наред с това, съгласно чл. 28, ал.1 от Наредба Н-9/14.08.2006 г., методът на увеличената стойност съпоставя нормата на надбавка, реализирана при продажбата на произведени продукти или при оказани услуги по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Очевидно такива съпоставки на нормата на надбавка, реализирана при продажбата на произведени продукти или при оказани услуги по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка, не са правени от експертизата от ревизията, затова и не се установява използване на метода на увеличената стойност, а използвания метод на амортизираната възстановителна стойност на активите не е сред предвидените методи в § 1, т.10 ДР ДОПК и в чл.3 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. По изложените съображения, заключението на експертизата от ревизионното производство неправилно е кредитирана с доверие, и въз основа на него не може да се приеме, че декларираните приходи от продажби и наем на автомобили се отклоняват от пазарните им цени. От друга страна, по делото е установено отклонение от данъчно облагане при декларираните продажби и наем на автомобили със заключение по назначена СОЕ, макар и не в размерите приети в хода на ревизията. Спорен е въпроса следва ли да се кредитира с доверие това заключение. Приложения от експерта метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци е приложим и изрично предвиден в § 1, т. 10, б. а от ДР на ДОПК в чл.3, т.1 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. Вярно е, че тази експертиза е оспорена само от приходната администрация, но доказателствената тежест за установяване на основанията за извършеното увеличение на финансовия резултат по ЗКПО е на органа по приходите, а по делото не е направено искане за назначаване на допълнителна или повторна СОЕ, поради което настоящата инстанция счита, че заключението по назначената СОЕ следва да се кредитира с доверие. При съобразяване заключението на съдебно-оценителната експертиза, РА следва да бъде отменен, в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2012г. със сумата 94 520,50 лв. и за 2017 г. със сумата 369 627,10 лв., надвишаващо пазарната стойност на продажбите на автомобили, определена в СОЕ, както и за 2012г. със сумата 107 680 лв., за 2016г. със сумата 66 836,71 лв., и за 2017 г. със сумата 73 190,07 лв. , надвишаващо пазарната стойност на наема на автомобили, определена в СОЕ. На следващо място, с РА не са признати разходи за амортизация на биологични активи на стойност 10 216,65 лв. за 2012г., 13 300 лв. за 2016 г. и 11 083,33 лв. за 2017 г. с доводи на органите по приходите, че състезателните коне не са използвани в дейността на АУТО ТУР 777 ЕООД и няма реализирани приходи от тях. Неправилно първоинстанционния съд е приел законосъобразност на РА, в тази му част. В случая е безспорно установено, че с договор от 20.01.2010 г., сключен между Ливана ООД, със седалище в САЩ, в качеството на възложител и АУТО ТУР 777 ЕООД, в качеството на изпълнител, РЛ поема задължение да рекламира дейността на възложителя срещу възнаграждение от 80 000 лв. на година, като рекламата ще се извършва по време на всички състезания по конна езда, на които участват описаните в договора състезателни коне. За извършените рекламни услуги, АУТО ТУР 777 ЕООД е издало фактури и е осчетоводило приходи от рекламни услуги по договора с Ливана ООД. Със заключение по назначена ССчЕ е установено, че състезателните коне съставляват биологични активи. Амортизациите за тях са начислени коректно. Предвид, че АУТО ТУР 777 ЕООД е отчитало приходи от биологични активи, настоящата инстанция счита, че отчетените разходи за амортизация на тези активи са свързани с икономическата му дейност и следва да бъдат признати. С РА не са признати разходи за амортизация на апартамент в размер на 1 099,44 лв. на година за 2012 г. и 2016 г., на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО. Нормата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Съгласно СС 4 "Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. Апартамента е заведен като ДМА и въведен в експлоатация на 01.02.2003г. Същия е използван като склад до 01.01.2017г., когато е отдаден под наем. Аргументите на органите по приходите за непризнаване на начислените амортизации, изцяло възприети от съда се свеждат до това, че към 31.12.2012 г. и 31.12.2016г. аналитичния регистър на сметка 301 материали е бил с нулево салдо и към тези дати нямало стокови наличности. Този извод е необоснован. Установено е в хода на ревизията, че дружеството е собственик на множество МПС, които имат резервни части и аксесоари, за съхранението на които е необходим склад. Последните не фигурират в аналитичния регистър на сметка 301, тъй като вече са вложени в МПС, но не се използват целогодишно, а само през съответния сезон. Предвид горното, при съобразяване спецификата на дейност на дружеството и факта, че притежава множество собствени МПС се налага извод, че то има нужда и ползва склад за съхранение на резервни части, аксесоари и др. на собствените МПС. За процесните години 2012 г. и 2016 г., АУТО ТУР 777 ЕООД е ползвало апартамента като склад и е начислило амортизации на стойност 1 099,44 лв. на година, като не са налице основания по чл.60, ал.6 ЗКПО за отписване на актива от данъчния амортизационен план и начислените от дружеството амортизации не следва да бъдат коригирани. При тези съображения, настоящата инстанция счита, че следва да кредитира, приетото без оспорване заключение на основната и допълнителната съдебно - счетоводната експертиза, с които вещото лице преизчислява данъчните финансови резултати и посочва какъв е размерът на корпоративния данък и лихвите за забава до датата на издаване на РА, като вместо възприетите с РА стойности на продажба и наем на автомобили, се съобрази пазарната цена на продадените автомобили и пазарният наем на автомобилите по заключението на СОЕ и се признаят отчетените амортизации на биологични активи и апартамент. Изчислено е от вещото лице, че за 2012 г. корпоративният данък е 3 904,50 лв., а лихвата за забава е на стойност 2 685,02 лв.; за 2016 г. корпоративният данък е 2 986,67 лв., а лихвата за забава е на стойност 779,69 лв.; За 2017 г. корпоративният данък е 9 687,25 лв., а лихвата за забава е на стойност 1 741,03 лв. Предвид изложеното, съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, в частта с която е отхвърлена жалбата на АУТО ТУР 777 ЕООД срещу РА Р-16001618005232-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 95 от 24.02.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив относно установени допълнителни задължения по ЗКПО, както следва: за 2012 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 3 904,50 лв. до размера на 21 351,65 лв. и лихва за забава за разликата над 2 685,02 лв. до размера на 15 145,66 лв., за 2016 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 2 986,67 лв. до размера на 8 123,61 лв. и лихва за забава за разликата над 779,69 лв. до размера на 2 297,36 лв.; за 2017 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 9 687,25 лв. до размера на 45 390,05 лв. и лихва за забава за разликата над 1 741,03 лв. до размера на 8 233,91 лв. С оглед изхода на спора, обжалваното решение е неправилно и в частта на разноските, поради което същото следва да се отмени и в тази му част, като се преизчислят дължимите разноски. И двете страни претендират разноски за двете инстанции. Разноски се дължат на страните за всяка инстанция до доказания им размер и съразмерно уважената част от жалбата 78 758,08 лв., респ. отхвърлената част от жалбата 21 784,16 лв. при материален интерес от делото в размер на 100 542,24 лв. За първоинстанционното производството по АД 812/2020г. по описа на АС Пловдив, касаторът АУТО ТУР 777 ЕООД, е доказал разноски в размер на 7 434,40 лв., от които държавна такса за съдебно обжалване - 50 лв., депозит за вещи лица по СОЕ 900 лв., по основна и допълнителна ССчЕ 650 лв., и възнаграждение за адвокат в размер на 5 834,40 лв. От действително направените разноски от 7 434,40 лв., съразмерно уважената част от жалбата, касаторът има право на разноски в размер на 5 823,61 лв. За касационното производството пред ВАС, касаторът АУТО ТУР 777 ЕООД, е доказал разноски в размер на 7 804,34 лв., от които държавна такса за касационно обжалване 804,34 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 7 000 лв., от които съразмерно уважената част от жалбата има право на 6 113,39 лв. Следователно за двете инстанции на касатора са дължими разноски в размер на 11 937 лв. За всяка от двете инстанции, ответника по касация има право на разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 8 671,68лв., изчислено по реда на чл.7, т.5 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От тях, съразмерно отхвърлената част от жалбата, ответника по касация има право на разноски в размер на 1 878,86 лв. за всяка инстанция или общо разноски в размер на 3 757,72 лв. След насрещна компенсация НАП следва да бъде осъдена да заплати на АУТО ТУР 777 ЕООД разноски в размер на 8 179,28 лв. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,