Решение № 13418 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2011 г.

Решение № 13418 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Новкиришки в качеството му на областен управител на област с административен център Плевен, срещу решение № 206 от 21.04.2011 г., постановено по адм. дело № 164 от 2011 г. по описа на Административния съд - Плевен. В жалбата са излагат съображения за незаконосъобразност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Общинският съвет - Плевен, чрез процесуалния си представител - адв. Т. Георгиева, прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд в производство по чл. 145 от АПК във връзка с чл. 45, ал. 8 ЗМСМА и чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) е отхвърлил оспорването на областния управител на област Плевен, с което е било оспорено решение № 879, взето с протокол № 41 от 26.01.2011 г. на заседание на Общинския съвет - Плевен, с което е било потвърдено решение № 814 от 27.10.2010 г. на ОбС - Плевен, за поемане на дългосрочен инвестиционен кредит от община Червен бряг по чл. 13 и 14 от Закона за общинския дълг (ЗОД). Съображенията за това са били, че решението е било взето при съобразяване с разпоредбата на чл. 17а ЗОД. Направен е извод, че решението е взето от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Съдът е посочил, че одобреният кредит е с обществено предназначение в областта на здравеопазването, предназначен за финансиране на започнала реконструкция на общинска болница. Решението е процесуално недопустимо. При постановяването на решението си Административният съд - Плевен, не е преценил какъв е характерът на оспореното от областния управител решение на Общинския съвет - гр. Плевен. Това е било необходимо с оглед допустимостта на оспорването в зависимост от това дали това решение има характера на административен акт или е от категорията актове, които не попадат под хипотезата на чл. 21 АПК. Необоснован е изводът на съда, че решението на общинския съвет, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА и чл. 3 от ЗОД, има характер на властнически акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. В тази връзка не е преценил дали е било налице правомощието на областния управител, предвидено в чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, и дали то може да се упражни при наличие на основанията за допустимост на оспорването по реда на чл. 145 АПК - наличие на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Тази предпоставка в случая не е налице, поради което незаконосъобразно съдът е преценил наличието на допустимост на оспорването. Приемането на решение като акт на общинския съвет не е достатъчно основание, за да се приеме, че това решение е индивидуален административен акт съобразно дефиницията на чл. 21 от АПК. За да е постановен индивидуален административен акт, е необходимо този акт да е издаден от изпълнително-разпоредителен орган или от друг овластен със закон орган, с който се засягат права, свободи или законни интереси на трети лица, независимо от тяхната воля. Затова именно ИАА е властническо волеизявление, насочено спрямо определени адресати, и предвижда настъпване на конкретни правни последици. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че областният управител в съответствие със своите правомощия има право да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, но не и върху тези, които по своя характер не са административни актове. Налице е и друго основание за недопустимост на оспорването, тъй като в приложимия материален закон - Закона за общинския дълг, е предвидено друго по смисъла на изричната разпоредба на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА - "освен ако със закон не е предвидено друго". Съгласно чл. 10 от Закона за общинския дълг Сметната палата осъществява одит върху възникването и управлението на общинския и гарантирания от общината дълг и използването на дълговите инструменти. Следователно този специален закон урежда други орган и форма на контрол, които изключват общия съдебен контрол по реда на АПК. Според тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. по тълк. дело № 20 от 2007 г. на Върховния административен съд областният управител може да упражни контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети, когато спорните хипотези попадат в приложното поле на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА. Конкретният случай обаче не попада в тяхното приложно поле. Член 10 и 18 от ЗОД предвиждат особен ред за контрол на решенията по чл. 17 от същия закон. В качеството си на специални правни норми те дерогират правилата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА и чл. 21 АПК. По тази причина юриспруденцията както преди, така и след приемането на посоченото тълкувателно решение, поддържа тезата, че решенията по чл. 17 от ЗОД са изключени от общата клауза на съдебното оспорване и са поставени изцяло под контрола на Сметната палата (определение № 7217 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 4978 от 2011 г. на Върховния административен съд; определение № 7653 от 1.06.2011 г. по адм. дело № 4976 от 2011 г. на Върховния административен съд; определение № 8646 от 17.06.2011 г. по адм. дело № 7636 от 2011 г. на Върховния административен съд). По изложените съображения оспореното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено. Воден от това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,