Решение № 10315 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2017 г.

Решение № 10315 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Главният директор на Г. Д. "Охрана" към Министерството на правосъдието и Министерството на правосъдието оспорват Решение № 59/07.07.2017 г. по адм. дело № 77/2017 г. на Административен съд - Ш. (и присъединеното към него за общо разглеждане адм. дело № 87/2017 г.), отменящо по жалбата на Висшия съдебен съвет Заповед № 18-1190/21.02.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Ш., с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Ш., изразяващо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 52009.501.1134.1, както следва: самостоятелен обект с идентификатор № 52009.501.1134.1.1, собственост на държавата - Висш съдебен съвет; № 52009.501.1134.1.2, собственост на държавата - Министерство на правосъдието и № 52009.501.1134.1.3, собственост на държавата - Министерство на правосъдието.

К. М. на правосъдието претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - началникът на СГКК - гр. Ш., не изразява становище по оспорването.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

1. Съгласно § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 28 от 2016 г.) "В тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация". В настоящия случай предаването е извършено с приемо-предавателен протокол от 22.06.2016 г. Според ал. 3 на разпоредбата "В срока по ал. 1 областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост за всички имоти на съдебната власт или съставят актове за държавна собственост за такива имоти". Това е сторено със забележка към графа 13 на АДС № 2616 от 16.10.2012 г. В ал. 2 на § 83 е предвидено едно изключение относно предаването на недвижими и движими вещи от МП към ВСС, а именно "Предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието". Предпоставките, за да се приеме приложимост на тази разпоредба са: да има предоставени на МП сгради или части от сгради до влизане в сила на изменението; тези сгради или части от сгради да са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства (така както са очертани в ПМС № 155 от 25.06.2015 г., чл. единствен). При наличието на двете предпоставки тези сгради или части от сгради ex lege продължават да се ползват за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства и остават в собственост на МП. В настоящия случай не са налице предпоставките по § 83, ал. 2 ПЗРЗИДЗСВ, тъй като от представения АДС № 2616 не се установява да са били предоставени части от сградата на Съдебната палата в гр. Н. П. за нуждите на някои от второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП, в частност - на ГД "Охрана", т. е. не е осъществена първата предпоставка за прилагане на разпоредбата. Освен това, не се установява да са били предоставени тези части от сградата, за които се иска нанасяне на промени в КК и КР. В тази връзка правилно е интерпретирана и представената по делото заповед на министъра на правосъдието за разпределение на ползването на помещения в Съдебната палата на гр. Н. пазар като непораждаща права на собственост или ограничени вещни права.

1. Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗКИР "Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община". Кръгът на заинтересованите лица е очертан в § 1, т. 13 ДРЗКИР - това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От събраните доказателства не се установява МП или ГД "Охрана" (ако се приеме, че съобразно представените заповеди за оправомощаване изменението е заявено от името на министъра на правосъдието) да е собственик или носител на други права на управление върху сградите, за които е проектирано изменението - помещенията, за които е поискано обособяване като самостоятелни обекти в сградата и нанасянето им в КК и КР. Липсата на право на собственост или на друго вещно право, в случая - предоставени права на управление върху сградата или части от нея, обуславя и отсъствието на положителната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК за допустимост на искането за изменение на одобрените КККР, както правилно е приел и АС - Ш., преценявайки, че само ВСС има такива права.

1. Следва да се посочи и че помещенията, предмет на заявлението за нанасяне в кадастралната карта, не са обект на кадастъра. Съгласно чл. 23, т. 3 ЗКИР обект на кадастъра може да бъде самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Неправилно съдът е приел, че трите помещения, чието нанасяне е поискано, имат функционална самостоятелност и са годни обекти за нанасяне в кадастъра. Предназначението на помещенията е функционално свързано с отреждането на сградата за съдебна палата и с осъществяването на правомощията на органите на съдебната власт, поради което те нямат качеството на самостоятелни обекти по смисъла на § 1, т. 1 ДРЗКИР. Според цитираната разпоредба "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В настоящия случай помещенията нямат самостоятелно функционално предназначение извън това на сградата, предоставена за нуждите на органи на съдебната власт, а обособяването им е съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от действащата към този момент Наредба 4/10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт. Затова тези помещения не могат да бъдат отделни обекти на собственост, а след като не се ползват със самостоятелност не могат да бъдат и обект на кадастъра, следователно и нанесени в кадастралната карта. Този извод, макар и в противоречие с изложените от първоинстанционния съд мотиви, потвърждава като краен резултат заключението на АС - Ш. за незаконосъобразността на оспорената пред него заповед, както и наличието на предпоставките за отмяната й.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационните жалби е основание за присъждане на заявените в срок разноски от ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение