Решение № 10407 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2010 г.

Решение № 10407 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Евро строй 2003" ООД против решение № 666/09.06.2010 г., постановено от Административния съд в гр. Бургас по адм. д. № 1530/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2788/22.03.07 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-239/28.05.2007 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Бургас в частта относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2004 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и са определени задължение за корпоративен данък в размер на 16 431,26 лева главница и 4 122,47 лева лихви. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на дирекцията разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1830 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Като касационни основания се навеждат всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното оплакване на касатора е, че съдът не е обсъдил и взел предвиди приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Бургас не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Обжалваното решение на Бургаския административен съд е постановено след връщане на делото от ВАС в тази част за ново разглеждане. Това се е наложило след като ВАС е отменил първоначално постановеното решение по тази част от спора, с което РА в същата част е бил прогласен за нищожен. Спорът между страните се е свеждал до това налице ли са били разходи в размер на 69503,54 лева, които са се отразили на финансовия резултат на ревизираното лице за 2005 г., но които то не е могло да докаже документално. За да достигне до този извод, органът по приходите е констатирал, че през 2004 г. ревизираното лице е извършвало СМР на обект, чието строителство му е възложено от "М В Ю КОМПАНИЯ" ООД, за който обект са осчетоводени фактури за вложени материали. Сравнявайки данните ( вид на материала и количеството) от фактурите с тези, описани в актовете обр. 19, органът по приходите е установил разлика. Установено е, че са осчетоводени по фактурите количества материали (тухли четворки, тухли единични, бетон, желязо и фолио) които не са вложени в строителството на обекта, но не са и налични. За 2004 г. е установена разлика в размер на 69 503,54 лева. с която сума е увеличен на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат на дружеството. Тезата на дружеството е била, че тази разлика не е налице, а всички осчетоводени материали са вложени в строителството, които доводи се подкрепят и от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието при първоначалното гледане на делото. Съдът е отхвърлил жалбата приемайки, че с актовете обр. 19 се отчита действителното количество на вложените материали, както и че с подписването на тези документи се остойностяват разходите по строителството на определен етап или окончателното му приключване, като с подписването им възложителят признава извършените разходи на строителя по вид и размер. Прието е, че като счетоводен разход следва да се отчитат материалите по акт обр. 19. Настоящата съдебна инстанция преценява като правилно обжалваното решение. Правилно първоинстанционния съд е изградил решаващия си извод въз основа на данните от актовете обр. 19. Това е средството чрез което строителят доказва пред възложителя, респективно последният приема и одобрява размера (обема) на вложените материали в строителния обект, респективно това е доказателственото средство за установяването на тези данни при наличие на съдебен спор. Неправилно е само за целите на данъчното облагане да се твърдят данни, различни от установените с тези актове. От друга страна, основателно съдът не е кредитирал приета съдебно-техническа експертиза при първоначалното гледане на делото. Вещото лице е дало заключение какво количество материали са необходими за извършените СМР, без обаче да обоснове тези свои изводи, поради което заключението не може да се прецени като обективно и точно. Жалбоподателят не е опровергал констатациите на органа по приходите, които почиват на данни от документи, подписани от самия ревизиран субект. При това положение, правилно съдът е възприел жалбата за недоказана, а от там и за неоснователна. Установената фактическа обстановка правилно е подведена под хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), т. е., материалният закон е приложен правилно, както основателно е приел и първоинстанционния съд. Решението ката правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,