Решение № 13651 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2017 г.

Решение № 13651 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Общински съвет гр. Кюстендил против Решение № 1886/28.12.2016 г. по адм. дело 564/2016 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата се твърди че решението е недопустимо, евентуално необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Твърди се че неправилно първоинстанционния съд е приел сдружение на пострадалите от недобросъвестността на Община Кюстендил за активно процесуално легитимирано лице, имащо право да оспори решението на Общински съвет, предмет на първоинстанционното производство. Твърди, че неправилно съдът е определил оспореното решение като противоречащо на закона. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт или евентуално да го обезсили като недопустимо. Ответната по жалбата страна счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на Община Кюстендил" /СПИНОК/ срещу Решение № 201 по Протокол № 9 от заседание на Общински съвет Кюстендил, проведено на 02.06.2016 г. С оспореното пред настоящата решение състава на Административен съд Благоевград е отменил решението на Общинския съвет като е приел, че същото е взето в нарушение на приложимите правни норми, тъй като имотът, обявен с оспорения административен акт за частна общинска собственост не е загубил предназначението си по чл. 3, ал. 2 от ЗОС, поради което не са били налице основания за трансформирането му по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗОС от имот публична общинска собственост в имот частна общинска собственост. Жалбата е депозирана от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт и в сроковете, визирани в чл. 211 от АПК поради което е процесуална допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Настоящата съдебна инстанция споделя становището на първоинстанционния съд за наличието на допуснато съществено нарушение на приложимите материално правни норми при вземане на решението от страна на оправомощения за това административен орган – Общински съвет Кюстендил. В хода на производството и при издаване на акта, приключващ същото е следвало да се съобразя наложените от законодателя забрани за промяна на статута на конкретния имот във връзка с предназначението му. Въведените ограничения гарантират защитата на обществения интерес в специфичната сфера на образованието и задължават органите на местно самоуправление да съобразяват решенията си тях. В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че имотът, предмет на решението на общинския съвет е предназначен за дейности, имащи образователна, здравна, социална или хуманитарна дейност по смисъла на Закона за общинската собственост и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По силата на закона, а именно чл. 45, ал. 2 на действия към момента на вземане на решението от страна на административния орган ЗНП, този имот е публична общинска собственост и характера на тази собственост не се променя въпреки обстоятелството, че ситуираното в него основно оздравително училище за белодробни заболявания "Райна Цанева" е преустановило дейността си. Първоинстанционният съд е отчел нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗНП /отменен/, който е бил в сила към датата на вземане на процесното решение според който имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни или общ училища детски градини се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности по ЗОС и подзаконовите актове по прилагането му. При така формулираното от законодателя ограничение е изключена възможността за предприемане на немотивирани и необосновани действия на органите на местно самоуправление насочени към промяна на вида на собствеността върху такива имоти и предприемане на други разпоредителни действия с тях на по–късен етап. В конкретният случай липсват каквито и да е доказателства представени по административната преписка и в хода на административното производство по промяна на вида на собствеността на имота, които да обосновават промяна на неговото предназначение, което пък от своя страна е изрично изискване за трансформиране от общинска частна собственост на имота при условията на чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Поради описаното настоящата касационна инстанция счита че първоинстанционния съд е постановил обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден. Пред настоящата инстанция, ответната по касационната жалба страна е представила Договор за правна защита и съдействие, в който е описано, че СПИНОК е ангажирало адв. М. Георгиев за оказване на правна помощ по делото пред Административен съд Благоевград и дело № 1821, т. е. по настоящото производство пред Върховен административен съд. Договорено е възнаграждение в размер на 1000 лева, които според същия са изплатени изцяло. Няма данни по делото пред първоинстанционния съд да се е явявал в качеството си на представител на сдружението адвокат на име М. Георгиев, като липсват каквито и да е данни същия да е оказвал правна помощ или съдействие на сдружението във връзка с воденото пред Административен съд – Благоевград прозводство. Лице с такова име не се е явило и не е осъществило каквито и да е действия и в настоящото производство пред Върховен административен съд. И пред двете инстанции сдружението е представлявано лично и единствено от А. Ангелов. При така установеното настоящата инстанция счита, че не следва да се присъждат разноски, направени от страна на СПИНОК за правна защита и съдействие, тъй като действия в такава насока реално не са осъществявани от лице, упражняващо адвокатска професия. Разноски на страните в хода на производството се дължат ако такива действително и основателно са направени, а данни в тази насока в настоящия случай напълно липсват. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение