Решение № 3252 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2018 г.

Решение № 3252 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадено от А. Михайлов искане за отмяна на влязлото в сила решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд - София-град, оставено в сила с решение № 8531 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 8734/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. В искането се поддържа, че е налице основанието за отмяна на съдебните актове по чл. 239, т. 1 АПК - нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-град, представя писмен отговор, в който поддържа, че същото е неоснователно и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК, в приложимата редакция и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото му, приема следното: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на А. Михайлов против решение № 1040-21-338/30.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя и е потвърдено разпореждане № 213-00-429-5/07.09.2016 г., издадено от надлежно оправомощен служител за ръководител на осигуряването за безработица. С разпореждане № 213-00-429-5/07.09.2016 г. е разпоредено на А. Михайлов да възстанови на ТП на НОИ - София-град недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 7, 20 лв. главница и 0, 29 лв. лихви, считано от датата на неоснователно полученото обезщетение за период 12.03.2016 г. до 13.03.2016 година. Административният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства: На основание заявление от А. Михайлов, с разпореждане № 213-00-429-1/26.01.2016 г. на ръководителя на осигуряване за безработица в ТП на НОИ - София-град, му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 05.01.2016 г. до 04.05.2016 г., в размер на 7, 20 лв. дневно. По повод подадена от жалбоподателя декларация за промяна в обстоятелствата, с разпореждане № 213-00-429-2/21.03.2016 г. на ръководителя на осигуряване за безработица в ТП на НОИ - София-град, на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на А. Михайлов, считано от 14.03.2016 г. поради започване на трудова дейност в "Зепир" ЕООД. Въз основа на представените доказателства по делото - заверено копие от трудова книжка на жалбоподателя, извлечения от фишове за получени заплати, извадка от регистъра на осигурените лица за А. Михайлов, констативен протокол № КП-5-21-0016/17.08.2016 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София-град за извършена проверка, съдът е приел за установено, че на А. Михайлов за месец март е изплатено трудово възнаграждение за 15 отработени дни с дневно работно време от 4 часа, т. е. считано от 12.03.2016 година. С оглед тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспореното разпореждане е правилно. Посочил е, че жалбоподателят е започнал трудова дейност по смисъла на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО на 12.03.2016 г., на която дата е сключил трудов договор със "Зепир" ЕООД, а не както е посочено в съдържанието на трудовия договор - на 14.03.2016 година. Изтъкнал е, че релевантното фактическо обстоятелство е реалното започване на трудовата дейност, за което е без значение датата на сключване на договора. С решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на А. Михайлов против решение № 1040-21-338/30.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя и е потвърдено разпореждане № 213-00-429-5/07.09.2016 г., подписано от оправомощен служител за ръководител на осигуряването за безработица. А. Михайлов е оспорил с касационна жалба решението на административния съд пред Върховния административен съд. Към касационната жалба е приложил покана по чл. 103 от ДОПК № 02-53-06-2902/25.04.2017 г. от орган по приходите на НАП до А. Ангелов, като представляващ "Зепир" ЕООД, във връзка с извършвана проверка, при която са установени несъответствия в подадените декларация обр. 1 и обр. 6 от Наредба № Н-8 от 29.12.2015 г. на министъра на финансите за лицето А. Михайлов, писмо изх. № 20-00-36856/06.06.2017 г. на ТД на НАП до А. Михайлов, във връзка с извършена проверка по сигнала му относно подадени за него данни за осигурителен стаж и доход, копие от коригирана трудова книжка, платежни за довнасяне на осигуровки и заявление с вх. № 02-53-06-1134/08.06.2017 г. на ТД на НАП - София, офис Красно село. С решение № 8531 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 8734/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставено в сила решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. Административен съд - София-град. Касационната инстанция е счела за правилен извода на съда, че с оглед на събраните по делото доказателства трудовата дейност на касатора е започнала на 12.03.2016 г. и от този момент е възникнало основанието за прекратяване на отпуснатото обезщетение за безработица, а не както твърди жалбоподателя - от 14.03.2016 година. Изтъкнал е, че съгласно приложеното заверено копие на трудова книжка на А. Михайлов, същият е постъпил на работа в "ЗЕПИР" ЕООД на 12.03.2016 г., на 4 часов работен ден и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лева. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В тази насока са и останалите цитирани в решението на касационния съд писмени доказателства по делото. При тези съображения, касационният състав е приел за неоснователни наведените от касатора оплаквания за неправилност на решението. По отношение на представените в касационното производство писмени доказателства, е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. А съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Поради това ги е приел за неотносими в касационното производство и не е обсъдил основаните на тях доводи от жалбоподателя за последващото приемане на друга дата от ТП на НОИ за начало на трудовата дейност от А. Михайлов - 14.03.2016 г., вместо 12.03.2016 година. В искането за отмяна А. Михайлов сочи, че новооткритите и новосъздадени документи съдържат релевантни факти към спорния въпрос - към кой момент е започнал да упражнява трудова дейност в "Зепир" ЕООД и същите са от съществено значение за правилното решение на спора по същество. Поради това и на основание чл. 239, т. 1 АПК иска да се отмени влязлото в сила решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд - София-град и решение № 8531 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 8734/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е потвърдено същото. Представя покана по чл. 103 от ДОПК № 02-53-06-2902/25.04.2017 г. от орган по приходите на НАП до А. Ангелов, като представляващ "Зепир" ЕООД, писмо изх. № 20-00-36856/06.06.2017 г. на ТД на НАП, копие от коригирана трудова книжка, заявление с вх. № 02-53-06-1134/08.06.2017 г. на ТД на НАП - София, офис Красно село, справка данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за А. Михайлов и протокол изх. № 222271700432494/14.04.2017 г. за подадени декларации обр. 1 и обр. 6 за извършени корекции. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира, че искането за отмяна е основателно, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая, представените с искането за отмяна писмени доказателства отговарят на критериите по чл. 239, т. 1 АПК. Видно от съдържанието им е, че са относими към спорния по делото въпрос - началният момент, в който молителят А. Михайлов е започнал трудовата си дейност в "Зепир" ЕООД. Документите са новосъздадени, т. е. до момента на устните състезания пред административния съд, проведени в съдебно заседание на 25.04.2017 г., с изключение на протокол изх. № 222271700432494/14.04.2017 г. за подадени декларации обр. 1 и обр. 6 за извършени корекции, не е било възможно приобщаването им към доказателствения материл по делото. Същите обаче съдържат факти, които са относно обстоятелствата, твърдени от заявителя при решаване на спора по същество, но не е могъл да ги докаже. Както вече се посочи, с оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания, касационният съд не ги е ценил при решаване на въпроса за правилността на фактическите и правни констатации в обжалваното решение на административния съд. Ето защо, искането за отмяна на заявителя А. Михайлов следва да се уважи, като се отмени влязлото в сила решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд - София-град и решение № 8531 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 8734/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е потвърдено същото и делото се върне на Административен съд - София-град за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът следва да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, в т. ч. представените с искането за отмяна писмени доказателства. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът в редовно съдебно административно производство ще разреши със съответния съдебен акт, с който следва да се произнесе и по разноските, направени от страните в производството по отмяна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,