Решение № 11911 от 21.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директора на РИОСВ Велико Търново против Решение 2009 от 16.12.2021г. на Административен съд Бургас постановено по адм.д. 2368/2020г., в частта на отмяната на т.2 от предписание П-37/26.10.2020г., издадено от директора на РИОСВ и по касационна жалба на Кроношпан България ЕООД , в частта на отхвърляне на жалбата им по т.1 от предписание П-37/26.10.2020г., издадено от директора на РИОСВ. В касационните жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, се иска отмяната му, съответно от директора на РИОСВ Велико Търново, в частта на отмяна на т.2 от Предписанието и постановявано на ново решение по съществото на спора, с което да се потвърди предписанието. По касационната жалба на Кроношпан България ЕООД , се иска отмяна на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата им по т.1 от предписание П-37/26.10.2020г., издадено от директора на РИОСВ, като се постанови ново решение, с което цялостно се отмени оспореното предписание. Касаторът Кроношпан България ЕООД претендира заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по първата касационна жалба Кроношпан България ЕООД представя писмен отговор, в който оспорва жалбата на директора на РИОСВ Велико Търново. Ответникът по втората касационна жалба директорът на РИОСВ Велико Търново представя писмен отговор, с който изложеното в нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационните жалби са допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледани по същество се преценява, че касационната жалба на Кроношпан България ЕООД е неоснователна, а касационната жалба на директора на РИОСВ Велико Търново, за основателна. С обжалваното решение Административният съд Бургас е отменил Предписание П-37/26.10.2020 г., издадено от директора на РИОСВ Велико Търново в частта по т.2, с която на Кроношпан България ЕООД с [ЕИК] е предписано да бъдат предприети конкретно посочени мерки за недопускане на неорганизирани емисии на прахообразни материали при процесите по обработка на твърди прахообразни материали, товаро-разтоварни дейности и складиране на раздробен материал и отхвърлил жалбата на Кроношпан България ЕООД, против т.1 от Предписание П-37/26.10.2020 г., издадено от директора на РИОСВ Велико Търново, с която на Кроношпан България ЕООД е предписано да преустанови експлоатацията на изпускащо устройство общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не фигурира в Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително 570-Н0/2018 г. и в Приложение 16 към заявлението за издаване на КР. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е мотиви, че правилно органът е постановил своя акт по отношение на т.1 от предписанията, но по т.2 от предписанията, административният акт е приет за За резултатите от извършена проверка е съставен Констативен протокол КЧВ-ВД-46/09.10.2020 г., видно от който контролните органи са констатирали, че на място е налично и експлоатирано изпускащо устройство, общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не фигурира в Условия 9.2.2., 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително 570-Н0/2018 г., с което е нарушено Условие 9.2.1. от КР, а именно Не се допуска наличие или експлоатация на други организирани източници на емисии и изпускащи устройства в атмосферния въздух, освен описаните в Условия 9.2.2., 9.2.3., 9.2.4 и 9.2.5. и означени на Приложение 16 към Заявлението за издаване на КР. При извършения оглед на площадката е било констатирано също така, че източници на неорганизирани емисии на площадката са два броя мобилни дробилки, открити складове за съхранение на раздробен материал и товаро-разтоварни дейности на раздробен материал на площадката на цех за производство на плочи от дървесни частици. Двете мобилни дробилки са били снабдени с три броя водни оръдия, които оросяват при процесите на дробене и товарене на материала, като е констатирано, че те не работят постоянно. По време на проверката от страна на жалбоподателя не са представени документи, удостоверяващи прилагането на инструкция за периодична оценка на наличието на източници на неорганизирани емисии на площадката, установяване на причините за неорганизираните емисии от тези източници и предприемане на мерки за ограничаването им, съгласно условие 9.3.2 от КР и за прилагането на инструкция за извършване на периодична оценка на спазването на мерките за предотвратяване и ограничаване на неорганизираните емисии, установяване на причините за несъответствията и предприемане на коригиращи действия, съгласно условие 9.3.3 от КР. При тези данни контролните органи са направили извод, че на площадката се извършват дейности по обработка на твърди прахообразни материали, товаро-разтоварни дейности и съхранение на раздробен материал, за които няма доказателство дали и какви мерки е предприело дружеството за предотвратяване и ограничаване на неорганизираните емисии от гореописаните източници, установяване на причините за тях и какви коригиращи действия е предприело. Установените несъответствия са квалифицирани като нарушение на Условие 9.3.2 и Условие 9.3.3 от КР 570-Н0/2018. На 26.10.2020 г. е издадено оспореното Предписание П-37/26.10.2020 г. на директора на РИОСВ Велико Търново, с което в две точки /т.1 и т.2/ е предписано следното: т.1 - да бъде преустановена експлоатацията на изпускащо устройство общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не фигурира в Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително 570-Н0/2018 г. и в Приложение 16 към заявлението за издаване на КР, със срок за изпълнение от влизане в сила на предписанието до разрешаване на експлоатацията на изпускащото устройство, общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, с Условията на Комплексно разрешително /КР/ 570-Н0/2018 г., както и да бъдат предприети конкретно посочени в т.2 от предписанието мерки за недопускане на неорганизирани емисии на прахообразни материали при процесите по обработка на твърди прахообразни материали, товаро-разтоварни дейности и складиране на раздробен материал, със срок за изпълнение по т.2 от влизане в сила на предписанието. Резултатите от извършената проверка са описани подробно в констативния протокол от 09.10.2020 г., като е посочил, че целта на предписанието е преустановяване на описаните в акта административни нарушения, касаещи опазването на околната среда. Така постановеното решение е правилно по отношение констатациите за законосъобразност по т.1. от предписанията, но незаконосъобразно относно отмяната на т.2 от предписанията. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. От фактическа страна е установено, че по изпълнение условията на от Комплексно разрешително 570-Н0/2018 г. , на Кроношпан България ЕООД е извършена проверка от служители на РИОСВ Велико Търново, установила редица нарушения, по повод на които е издадено процесното предписание. Констатирано е на място и експлоатирано изпускащо устройство, общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не фигурира в Условия 9.2.2., 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително 570-Н0/2018 г. В потвърждение на този факт са показанията на св. Дикова. След като на място е установено изпускащо устройство, чиято експлоатация не е разрешена с комплексното разрешително, то правилни за изводите на първоинстанционния съд за необходимост от преустановяване на работата му, които са залегнали в предписанието на РИОСВ. По отношение констатациите от проверката, въз основа на което е издадено предписание по т.2. Според показанията на св. Дикова е извършена промяна на площадката, което не е била разрешена с условията на комплексното разрешително. Видно от констативен протокол от 09.10.2020г., констатирани са източници на неорганизирани емисии от два броя мобилни дробилки, раздробеният материал от които се съхранява на открито, както и на площадката се извършват товаро-разтоварни дейности на този раздробен материал. Според административния орган издал предписанията липсват доказателства за предприети от дружеството мерки за предотвратяване и ограничаване на неорганизираните емисии от посочените източници. Административният съд неоснователно приема липса на анализ на фактите към приложимите хипотези на чл.70 от Наредба 1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Видно от правните изводи за отмяна на предписанията в тази част, се акцентира на липсата на анализ на предприетите мерки от дружеството и тяхната степен на ефективност и кое налага предписването именно на процесните допълнителни мерки. Според съда е следвало да се изследва в хода на проверката защо водните оръдия, с които са снабдени мобилните дробилки не работят постоянно и доколко този процес е зависим от атмосферните условия. Тези правни изводи на съда не се споделят от настоящата съдебна инстанция.Видно от КР условие 9.3 визира неорганизираните емисии и задължението всички емисии на вредни вещества де се извеждат в атмосферния въздух организирано чрез изпускащите устройства описани в т.9.2 от КР. Видно от данните по делото Кроношпан България ЕООД не са представили доказателства за изпълнение на посочените условия от комплексното разрешително. Незаконосъобразно пръвоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност и в доказателствена тежест на проверяваното лице е доколко са изпълнени условията на комплексното разрешително. Приемайки доказателствена тежест на административния орган, съдът е допуснал процесуално нарушение. Липсата на инструкция за периодична оценка на наличието на източници на организирани емисии, както и инструкция за извършване на периодична оценка на спазването на мерките за предотвратяване и ограничаване на неорганизираните емисии, е достатъчно основание за издаване на предписанията. Отделно мобилните дробилки не става ясно по какъв ред са посочени като източници на неорганизирани емисии в КР. Изцяло неправилни са изводите на съда, че администратвиня орган е следвало да извърши анализ за причините поради които оръдията за разпръскване на вода към мобилните дробилки не работят постоянно. Тези факти следва да бъдат установени при представяне на посочените в условия 9.3.2 и условие 9.3.3 инструкции от проверяваното дружество. Липсата им, следва да се приеме на неизпълнение на тези условия, както правилно е констатирано в оспорените предписания по т.2. Изводите на административния съд за липса на мотивираността на оспореното предписание по т.2 не са в съответствие с критериите на тълкувателно решение 16 от 31.03.19/75 г. на ОСГК на ВС, съобразно което мотивите за издаването на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. Предписанието е издадено въз основа на факти, установени при извършена проверка, за което е съставен констативен протокол, официален документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, който не е бил оспорен в срок и по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по отношение на т.1 от оспорените предписания и не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна в тази част по жалбата на Кроношпан България ЕООД, поради което следва да бъде оставено в сила. Незаконосъобразно е решението на съда по т.2 от същия административен акт и в тази част то следва да бъде отменено по жалба на Директора на РИОСВ Велико Търново. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение