Решение № 5853 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2016 г.

Решение № 5853 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Б. С., чрез процесуалния му представител - адвокат Х. Н. против решение № 551 от 31.05.2016 г. по адм. дело № 1084/2015 г. на Административен съд - С. област. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/4260 от 25.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С него са оторизирани суми за подпомагане по три мерки за кампания 2014 г. и същевременно са извършени намаления във връзка с констатирани наддекларирани площи. Прави се довод за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не взема отношение по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът правилно е определил предмета на спора, като е изследвал само причините, поради които са приети части от процесните парцели за недопустими и които са извън неразрешени застъпвания. Не е налице непълнота във фактическите установявания. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител не се е възползвал от правото си да поиска повторна или допълнителна експертиза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Е. Б. С. срещу уведомително писмо изх. № 02-230-6500/4260 от 25.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за извършена оторизация по три мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Макар в жалбата да не е конкретизирана частта от административния акт, която се оспорва, то жалбоподателят има правен интерес да обжалва само онази негова част, в която са извършени намаления в резултат на установените при проверките наддекларирани площи. В жалбата се въвеждат твърдения за неправилни изводи при установени застъпвания, които нямат нищо общо с установената фактическа обстановка и отразените в административния акт причини за намалението. Съдът е събрал административната преписка и по искане на представителя на административния орган е допуснал съдебно-техническа експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че установените, като недопустими площи от трите процесни парцела са в резултат на наддеклариране, установено при извършена проверка на място. Експертизата е потвърдила изцяло изводите на администрацията относно размера на недопустимите за подпомагане части от парцелите. Потвърдила е и извършените изчисления с оглед прилагане процедурата по чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. (чл. 16 от Регламент 65/2011 г.) и санкциониране на наддекларираната площ, водещо до намаляване на претендираната субсидия. След анализа на доказателствата, съдът е приел липсата на което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК, водещо до незаконосъобразност на оспорената част от уведомителното писмо, засягаща интересите на жалбоподателя. Приел е жалбата срещу него за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. На първо място в касационната жалба се прави довод за надлежно съставени три договора за аренда на земеделска земя, който е напълно неотносим към спора. Видно от таблиците в уведомителното писмо и поясненията към всяка една от съставящите ги колони, причината за приетите, като недопустими части от парцелите не се дължи на неразрешено застъпване. Причината е съществуващата разлика между декларираната за подпомагане площ - отразена в колона две на таблиците на стр. 2 и 3 и констатираната при извършена проверка на място площ, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ. Видно от данните по преписката, на бенефициента е извършена проверка на място на 11.09.2014 г. от експерт при Регионалния технически инспекторат по метода на дистанционното проучване. Резултатите от нея са обективирани в съставения контролен лист. В него е отразено, че за БЗС 137-1-1 - постоянно пасище, при декларирана площ 2.52 ха е установена допустима площ - 1.92 ха по СЕПП и НР1. По отношение на БЗС 130-3-3, също постоянно пасище - при декларирана площ от 7.94, установената допустима за подпомагане такава е 7.65. За третия БЗС - 20-1-1 - постоянно пасище при декларирана площ от 7.69 ха, допустима за подпомагане е площ от 6.77 ха. На стр. 4 от контролния лист са представени и обобщените резултати в табличен вид: схема, по която се кандидатства, заявена площ по парцели и допустима площ, също по парцели. Резултатите от проверката на място по аналогичен начин са отразени в таблицата на стр. 5 от административния акт. Контролният лист с пояснително уведомително писмо от 18.09.2014 г. е връчен на бенефициента за запознаване, като той не е възразил срещу направените в него констатации. Приложеното от жалбоподателя на л. 9 от делото заявление от 6.04.2015 г. явно касае парцел 130-3-3. В него се пояснява, че през 2014 г., не е било прибрано сеното, поради което през 2015 г. жалбоподателят го е засял с пшеница и са възникнали проблеми с друго лице. Съдържанието на заявлението показва, че то не е относимо към допустимостта на заявения парцел за подпомагане по директните мерки, като постоянно пасище, поради което не оборва по какъвто и да било начин констатациите на експертите от ДФЗ. На второ място в касационната жалба се твърди неяснота на понятието "площи в добро земеделско състояние" с уверение, че земеделският производител обработва заявените земи. Доводът е неоснователен и само показва неинформираност по основни за земеделското подпомагане въпроси, какъвто е въпросът с допустимостта на земеделските площи за подпомагане. Материята на законово ниво е уредена в ЗПЗП, като в § 1, т. 55 от ДР е легално дефинирано понятието "Площи, допустими за подпомагане". Отделно от това в чл. 40 е делегирано правомощие на министъра на земеделието и храните да определи с наредба критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Това е приетата наредба № 2 от 17.02.2015 г., където ясно, подробно и достъпно са описани всички критерии. Именно с оглед правилата в наредбата, вещото лице поотделно за всеки от трите парцела е направило констатации за причините, поради които приема за недопустими части от парцелите. За БЗС 20-1-1 е отбелязано в констативната част на заключението, че недопустими за подпомагане са участъци в западната част, които към момента на проверката не са били почистени от храсти. Непочистени участъци има и по източната и западната граница. Тези участъци нагледно са показани на снимката на приложение 1 към експертизата. По аналогичен начин са описани захрастяванията и в другите два парцела, съответно показани на приложения 2 и 3. Съдържанието на експертизата показва неоснователността и на последния довод в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с приемането й от съда. В съдебното заседание на 12.05.2016 г., вещото лице е изслушано в присъствие на процесуални представители на старите. Упълномощеният от жалбоподателя адвокат е заявил, че няма въпроси към вещото лице, но да не се приема заключението, защото то повтаря данните, залегнали в уведомителното писмо. Това изявление не съставлява оспорване на експеризата и съответно искане за допълнителна или повторна такава. По-същественото обаче е, че изявлението на адвокат Григоров се опровергава от самата експертиза. На първо място вещото лице е проучило всички документи, съдържащи информация за правилното решаване на спора. На второ място е извършило собствен анализ и дешифрация на изходните материали, въз основа на които е направена проверката на място и е съставен контролният лист с резултатите от нея. На трето място вещото лице за всеки парцел поотделно е определило в текстови и визуален вид допустимите и недопустимите части от декларираните парцели. Ето защо твърдението, че това заключение единствено преповтаря уведомителното писмо е изцяло голословно. В същото време е изцяло несъстоятелно твърдението в касационната жалба, че за изясняване на спора вещото лице е следвало да извърши оглед на място. Преценката на допустимите и недопустимите парцели е относима към стопанската година 2014. Поради това на изследване подлежи състоянието на блоковете към онзи момент, а не състоянието им към май на 2016 г., когато е изготвена съдебно-техническата експертиза. Още повече, че проверката на място е била извършена през септември на 2014 г. и само една седмица по-късно - на 18.09.2014 г. бенефициентът е бил уведомен за резултатите, срещу които не е възразил. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение