Решение № 3818 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15156/2010 г.

Решение № 3818 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15156/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Стоянка Костадинова Христова от гр. Оряхово, подадено на 3.11.2010 г. за отмяна на решение № 8669 от 25.06.2010 г. по адм. д. № 512/2010 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 16 от 13.11.2009 г. по адм. д. № 208/2009 г. на Административен съд гр. Враца. С последното решение Административен съд гр. Враца е отхвърлил жалбата на Стоянка Костадинова Христова срещу решение № 17 от 09.04.2009 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № 4005191890 от 23.02.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт Враца, с което е изменена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.12.2008 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО в размер на 228, 71 лв. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната и по чл. 239, т. 2 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан акта, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. В случая като фактически основания на искането за отмяна на съдебното решение молителката заявява обстоятелствата, че в съдебно заседание от 13.10.2009 по адм. д. № 208/2009 г. на Административен съд гр. Враца, не е прието като писмено доказателство представеното с молба от 23.06.2009 г. разпореждане № 011079/95 г. на пенсионния орган, несъдържащо се в пенсионната преписка, за което узнала на 5.10.2010 г., когато се е снабдила с препис от от протокола на съдебното заседание. Посочва, че в съдебно заседание на 18.06.2009 г. по адм. д. № 208/2009 г. на Административен съд гр. Враца не са приети почти всички писмени доказателства, приложени към писмото й по делото от 05.06.2009 г., за което обстоятелство узнала на 5.10.2010 г., когато се е снабдила с препис от протокола на съдебното заседание. Като обстоятелство по чл. 239, т. 2 АПК молителката посочва, че вещото лице назначено по адм. д. № 208/2009 г. на Административен съд гр. Враца дало невярно заключение и от заверения протокол от 13.10.2009 г. по адм. д. № 208/2009 г. узнала, че има противоречие в становището на вещото лице изразено съдебно заседание на 13.10.2009 г. В съдебно заседание по адм. д. № 208/2009 г. оспорила устно докладваното от вещото лице становище. Счита, че в резултат на допуснатите нарушения са игнорирани ПМС № 27/94 г. и ПМС № 79/95 г., които са действали по време на осъвременяването на пенсията през 1997 г., отменени на 31.12.1999 г. с § 12 от ПЗР на КСО и имат значение за размера на пенсията й. Искането за отмяна е подадено в едногодишния срок от влизане в сила на решението, твърди се, че посочените обстоятелства са узнати на 5.10.2010 г. Разгледано по същество искането е неоснователно. В производството по отмяна на съдебно решение, уредено в чл. 237 и следващите от АПК, не се разглеждат и не са относими процесуални нарушения, каквито молителката твърди, които са могли до доведат до неправилност на съдебното решение. В това производство не се проверява правилността на съдебното решение, а само наличието на твърдени обстоятелства по чл. 239, т. 1- 6 АПК, които могат да дадат основание за отмяна на решението. В случая твърденията на молителката не обосновават обстоятелства по чл. 239, т. 1 и 2 АПК, даващи основание за отмяна на решението. Не е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решението. Посочените обстоятелства, че в съдебно заседание на 13.10.2009 г. Административен съд гр. Враца не е приел като писмено доказателство представеното с молба от 23.06.2009 г. разпореждане № 011079/95 г. на пенсионния орган и че в съдебно заседание на 18.06.2009 г. не са приети писмените доказателства, приложени към молба от 05.06.2009 г., не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото, като основание за отмяна на решението. Твърдят се процесуални нарушения, които са относими в касационното производство по обжалване на решението, а не и в производството по отмяна на решението. Твърди се, че молителката узнала за тези обстоятелства по протоколите от съдебните заседания на 5.10.2010 г., когато се снабдила със заверени преписи от протоколите, но тя е присъствала в съдебно заседание и е била редовно призована за съдебните заседания, поради което тези обстоятелства са могли да бъдат известни на страната. Неотносимо е твърдението, че на 5.10.2010 г. молителката е узнала за решение № 8669 от 25.06.2010 г. по адм. д. № 512/2010 г. на Върховния административен съд, решението на ВАС обявено на 25.06.2010 г., не подлежи на обжалване и е могло да бъде известно на страната. Молителката не заявява, че са налице нови писмени доказателства, не твърди, че посочените писмени доказателства не са могли да й бъдат известни при решаване на делото и не представя представя такива с молбата за отмяна. Не е налице и основание по чл. 239, т. 2 АПК за отмяна на съдебното решение. Не е установено по надлежен съдебен ред неистинност на заключението на вещото лице по делото, което се изисква от закона за да се допусне отмяна на решението. Твърдяното противоречие в устното обяснение на вещото лице по делото не е такова основание, както и твърдението на молителката, че е оспорила заключението на вещото лице, каквото изявление не се съдържа в протокола. Не е допустимо искането на молителката в настоящото производство по отмяна на съдебно решение, за назначаване на тройна съдебна експертиза, подобно искане е могло да се направи само при разглеждането на делото в първоинстанционното производство. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия