Решение № 4310 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2016 г.

Решение № 4310 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при Централното управление на НАП против Решение № 33/7.01.2016 г., постановено по административно дело № 429/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт № Р-02-4711961-091-01/1.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 53/11.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е възприел фактите, установени от приходната администрация и залегнали в ревизионния акт, но спрямо тях неправилно е приложил материалния закон. Оспорват се правните изводи на съда относно приложението на чл. 19 от СК (отм.), относно покриване недостига на ревизираното лице със средства на съпруга, както и относно характера на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да се потвърди ревизионния акт. В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд - Бургас да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на Наталия Николаевна Илиева след проведена ревизия по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК, са определени данъчни задължения в общ размер на 7 677,46 лева и лихви за просрочие в общ размер на 6 330,61 лева, от които данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 1 839,98 лева и лихва в размер на 1 074,41 лева; вноски за ДОО за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 3 544,18 лева и лихва в размер на 3 481,91 лева; вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 1 042,41 лева и лихва в размер на 1 024,08 лева и здравно-осигурителни вноски за същия период в размер на 1 250,89 лева и лихва в размер на 750,21 лева. Ревизията е проведена по особения ред, поради констатирано от органите по приходите несъответствие между доходите на лицето за ревизирания период и извършените от него разходи, което е квалифицирано като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В хода на съдебното производство по оспорване на ревизионния акт не са били спорни релевантните факти относно: наличните парични средства, с които ревизираното лице е разполагало в началото на периода; реализираните от него приходи и извършените разходи, в това число суми, внесени от лице по банкови сметки в общ размер над 40 000 лева през 2008 г.; налични средства при съпруга на ревизираното лице в размер на 39 302,73 лева към 1.01.2009 г. Установено е също така, че през ревизирания период лицето Наталия Николаевна Илиева се е намирала в граждански брак с лицето Жечко Василев Илиев, като съпрузите са декларирали, че наличните семейни средства са покривали разходите на семейството, независимо от който от двамата съпрузи са направени. Въз основа на тези факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. На първо място съдът е установил, че недостигът на парични средства основно произтича от внесени средства по банкови сметки на Наталия Илиева. По отношение на тези суми е приложил законовата презумпция, разписана в разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.) и действала към онзи момент, съгласно която паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съгласно чл. 19, ал. 3 от СК съвместният принос се предполага до доказване на противното, от което и предвид обстоятелството, че от страна на приходната администрация не е оборена тази презумпция е прието, че внесените от Илиева парични суми по банкови сметки, всъщност представляват парични влогове, придобити в режим на съпружеска имуществена общност от двамата съпрузи. На следващо място, съдът се е позовал на заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което съпругът на ревизираното лице Жечко Илиев през 2008 г. е реализирал приходи в общ размер на 140 622,41 лева, от която сума след приспадане на установените разходи, същият е разполагал с налични средства в размер на 39 302,73 лева към края на периода, която сума е била напълно достатъчна да компенсира недостига в паричния поток на неговата съпруга. По делото е установено, че формирайки паричните потоци за 2008 г. на ревизираното лице и съпруга й, при съвпадение на периодите, даден недостиг на парични средства при единия съпруг е покриван с налични парични средства от другия съпруг. Този подход неоснователно не е приложен от приходната администрация и по отношение на недостига от средства в края на годината, поради което обосновано съдът е приел, че наличните средства на съпруга покриват недостига при ревизираното лице, следователно е оборена презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и не е налице основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ. Като допълнителен мотив за недължимост на задължителните осигурителни и здравни вноски за 2008 г., съдът правилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./, според която правилата на чл. 122-124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е материално-правна, поради което е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от страна на ответника не е направено искане за разноски в хода на настоящото производство. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение