Решение № 6471 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2010 г.

Решение № 6471 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Автотрейд 99" ООД - гр. София, представлявано от управителя Росен Кирилов Радков, чрез адв. Митка Йорданова Томова, против Решение от 2.03.2010 г., постановено по адм. дело № 4 от 2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 27/24.02.2003 г., издаден от Емилия Борисова Миланова - главен данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД гр. Перник, мълчаливо потвърден от директора на РДД София, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения за периода 1.06.2002 г. - 30.09.2002 г. по ЗДДС (отм.) и ППЗДДС (отм.) за основната дейност на дружеството - внос и търговия с леки автомобили втора употреба. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде провъзгласен за нищожен обжалваният ДРА, алтернативно - отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, с представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия си състав, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - основателна. Производството по делото е повторно, след като с Решение № 12750 от 19.12.2006 г. ВАС, Първо отделение по адм. д. № 3004/2006 г. е отменено Решение от 18.01.2006 г. по адм. д. № 2927/2003 г. на СГС и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното Решение съставът на СГС е отменил ДРА № 27/24.02.2003 г., издаден от Емилия Борисова Миланова - главен данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД гр. Перник, мълчаливо потвърден от директора на РДД София, за 6535 лв. от задължението на "Автотрейд 99" ООД от определените му данъчни задължения за периода 1.06.2002 г. - 30.09.2002 г. по ЗДДС (отм.) и ППЗДДС (отм.) за основната дейност на дружеството - внос и търговия с леки автомобили втора употреба, като е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови това Решение, Съдът е разгледал спора по същество, като е приел, че ДРА е законосъобразен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила при издаването му и при спазване на законовите изисквания на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която при прехвърляне на собственост върху МПС, данъчната основа е по-високата между определената от страните и пълната застрахователна стойност на транспортното средство, освен когато този закон е предвидил друго, а именно - наличието на обективни пазарни предпоставки по смисъла на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.). Отменената част касае допусната грешка. Съдът е изложил мотиви за валидност на атакувания ДРА, като издаден в съответствие с процедурните правила при издаването му. По настоящето дело не се оспорва фактическата обстановка, която е свързана с извършените продажби на автомобили втора употреба. Не се оспорват и издадените актове, приложени към делото по извършването на данъчната ревизия. Касаторът твърди, че Данъчен ревизионен акт № 27/24.02.2003 г. е незаконосъобразен, защото не е издаден по определения от ДПК ред. Настоящата инстанция споделя този довод на касатора. Счита, че касационната жалба е основателна, СГС е следвало да прогласи нищожността на атакувания ДРА и като не е сторил това, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което прави Решението, предмет на разглеждане в това производство - незаконосъобразно. Хронологически ТДД - гр. Перник издава първоначално Данъчен ревизионен акт № 27/18.02.2003 г. На 24.02.2003 г. отново издава ДРА под същия № 27 и със същото съдържание като предходния, но на различна дата. Не е била извършвана нова ревизия, не е издаден нов акт за възлагане на данъчна ревизия а направо, след Решение № 906/17.05.2003 г. на Директора на РДД гр. София е издаден отново данъчен ревизионен акт - това е ДРА № 27/24.02.2003 г. Този втори данъчен ревизионен акт - вече № 27/24.02.2003 г. е предмет на настоящето дело, срещу него е подадена и първоначалната жалба от данъчнозадълженото лице. Той не е издаден след извършването на нова данъчна ревизия, която да е започнала с нов акт за възлагане на данъчна ревизия и да е извършена нова данъчна ревизия, след съобразяване с дадените указания от Директора на РДД гр. София с Решение № 906/17.05.2003 г. Налице е един издаден данъчен ревизионен акт без да е извършвана нова данъчна ревизия. Това го прави изцяло незаконосъобразен. В производството пред съда са представени два ДРА с № 27/2003 г. като първият е с дата 18.02.2003 г. и е бил подготвен за връчване на касатора на 21.02.2003 г., а вторият е с дата 24.02.2003 г. и е бил връчен на касатора на 26.05.2003 г. Пред настоящата инстанция е приложено Решение № 906/17.05.2003 г. на РДД гр. София, с което ДРА № 27/18.02.2003 г. е бил върнат на ТДД гр. Перник за ново връчване с приложенията. Съдът е бил сезиран с жалбата за незаконосъобразност на обжалвания акт и предвид обема на служебната проверка по чл. 129, ал. 3 от ДПК е следвало да се произнесе по валидността на обжалвания ДРА. В решението си по адм. д. № 4/2010 г., СГС само е проследил всички актове за възлагане на данъчната ревизия, кога са били издадени и връчени, от кого и е направил заключението, че няма нарушения на процедурата по издаването на обжалваните данъчни актове, което да води до нищожност на същите, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Този извод е необоснован. Съдът не се е съобразил с дадените указания преди това от ВАС и не е събрал като доказателство по делото Решение № 906/17.05.2003 г. на Директора на РДД гр. София. Не е изследвал наличието на ДРА № 27/18.02.2003 г. Незаконосъобразно е издаване на два акта под един и същи номер, на две дати, без спазване на процедурата по издаването им. Тези обстоятелства правят втория издаден ДРА № 27/24.02.2003 г. на ТДД - гр. Перник - нищожен, издаден без основание и при неспазване на процесуалните правила на издаване. Така постановеното решение е неправилно поради това, че е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон - чл. 188 ГПК, чл. 129, ал. 3 ДПК (отм.) и чл. 64 и сл. ЗДДС. В нарушение на задължението си по чл. 129, ал. 3 ДПК съдът не е обсъдил дали обжалваният пред него ДРА е издаден от компетентен орган. По силата на тази правна норма, Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Неправилното приложение на чл. 68 ДПК (отм.) освен до материална незаконосъобразност на обжалваното решение е довело и до съществено съдопроизводствено нарушение - СГС не е обсъдил по същество фактическите и правни основания за издаване на ДРА съобразно чл. 129, ал. 3 и чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.). Предвид изложеното решението е неправилно и следва да бъде отменено. Като е приел друго - че ДРА е издаден от компетентно лице, и че издаденият ДРА е действителен, градският съд е допуснал нарушение на закона. Като неправилно решението му следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което бъде прогласена нищожността на ДРА. А след като последният е нищожен, то се явява безпредметно обсъждането на направените в жалбата оплаквания за нарушение на материалния закон. При този изход на процеса, ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за всички инстанции в размер на 5405 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,