Решение № 2012 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Болид ООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], чрез адв. Д. Димитров като процесуален представител, против решение 281 от 25.07.2023 г., постановено по адм. дело 535/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Общински съвет Стара Загора, чрез пълномощника си юрк. С. Николова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба като счита оспореното решение за неправилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора Болид ООД срещу решение 1779/30.06.2022 г. на Общински съвет - Стара Загора за одобряване на окончателен проект за общ устройствен план (ОУП) на община Стара Загора в частта му относно територия за озеленяване 23/Оз, в която попада поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68850.152.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Стара Загора, местност [местност] . За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение на общински съвет-Стара Загора е взето от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане. Приема, че имотът на жалбоподателя и съседните му имоти образуват територия, отредена за озеленяване с публично ползване, с което е променено земеделското му предназначение. Сочи се, че органът е съобразил правилото на чл.103, ал.2 от ЗУТ, а възприетото устройствено решение е допустимо съгласно разпоредбите на чл.62, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.4, ал.5 и чл.6, ал.2 от Наредба 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на чл.21, ал.1 от Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е заключението на съда, че решението за одобряване на ОУП на община Стара Загора в оспорената му част е прието от компетентен орган по чл.127, ал.6 от ЗУТ, при спазване на регламентираната в ЗУТ процедура и в надлежната писмена форма. По отношение мотивите на органа, както се сочи в обжалвания съдебен акт, е допустимо установяването им от документите по административната преписка, съпътстващи или предхождащи оспореното решение на общинския съвет. Относими в случая са данните в заданието по чл.125, ал.1 от ЗУТ за изработване на ОУП и в предложението на кмета на общината, които съдържат фактически установявания за наличие на предходен ОУП на община Стара Загора, за влязло в сила изменение на ОУП за територията на парк Бедечка , както и за настъпили съществени промени в икономическата и социална среда, както и на изискванията към функционирането и качеството на живот в урбанизираната среда, обосноваващи приложимостта на правното основание по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ. Последното не е посочено в административния акт, но предвид горните констатации за установимостта му от изложените факти, пропускът на органа не е съществен порок по см. на чл.146, т.2 от АПК и не води до незаконосъобразност на оспореното решение. Доводите в обратен смисъл в касационната жалба са неоснователни. В аспекта на процедурните правила, също неоснователно касаторът твърди, че липсва доклад на кмета на общината за одобряване на ОУП, каквото е изискването на чл.127, ал.6 от ЗУТ. Към преписката е приложено предложение с рег. 10-61-355/15.06.2022г. на кмета на община Стара Загора, с което е сезиран компетентният общински съвет за приемане на окончателния проект на устройствения план. Анализирайки съдържанието на същото, правилно съдът е приел, че има характеристиките и значението на доклад по см. на чл.127, ал.6 от ЗУТ. Законосъобразен и обоснован е изводът, че оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на изискванията на Наредба 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. По делото е установено, че касаторът се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68850.152.19 по КККР на гр. Стара Загора, местност [местност] , който попада в земеделска територия и е с НТП нива, съгласно данните в АГКК. Според предходните ОУП, одобрени с решения 552/29.12.2005г. и 1158/26.05.2011г., двете на ОбС-Стара Загора, ПИ попада в земеделска територия обработваеми земеделски земи ниви. С одобрения ОУП с оспореното пред съда решение на общинския съвет, за имота на жалбоподателя е отредена устройствена зона за озеленени територии с публично ползване градски паркове, градини, улично озеленяване - Оз, от което следва, че същият попада в територия с начин на трайно ползване урбанизирана и че се предвижда изграждане на обекти - публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Видно от касационната жалба, възраженията на оспорващото дружество са срещу допуснатото с оспорения ОУП отреждане на процесния ПИ в устройствена зона за озеленени територии с публично ползване, свързано с промяна на предназначението и начина на трайно ползване на същия. Преценени с оглед приложимия закон спрямо събраните по делото доказателства, наведените оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, са неоснователни. Както обосновано е приел административният съд, съгласно разпоредбата на чл.103, ал.2 от ЗУТ, общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Идентични са правилата за предмета на регулация с ОУП, установени в чл.106, т.1 и т.2 от ЗУТ и на подзаконово ниво с чл.21, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба 8/2001г. Предназначението на територията, в която попада имота урбанизирана, е от вида, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗУТ, а отреждането му в устройствена зона за озеленени територии е в съответствие с изискванията на чл.62, ал.1 от ЗУТ и чл.4, ал.7 вр. с ал.3 и ал.5 от Наредба 7/2003г. в относимата й редакция / обн. ДВ бр. 3/2004г./. Приложимите нормативни разпоредби не съдържат забрана, с предвижданията на ОУП само един или група имоти, както е в случая, да бъдат включени в територия със собствен устройствен режим, както неоснователно възразява жалбоподателят. Фактът, че предвидените озеленени площи, в които попада процесният имот се пресичат от съществуващ път, е без значение за законосъобразността на оспорения административен акт. Определянето на зоните и разположението им върху територията в обхвата на ОУП е изцяло в компетентността на административния орган, поради което преценката му за изграждане на обекти - публична общинска собственост, вкл. на територии за озеленяване за широко обществено ползване, не подлежи на съдебен контрол. Следва да се посочи също, че в конкретния случай не намира приложение ограничението, въведено с разпоредбата на чл.103а, ал.1, изр.2 от ЗУТ, тъй като по делото е безспорно, че за имота на жалбоподателя не е наличен заварен ПУП. От друга страна, фактическото ползване на имота за земеделски дейности не е основание да се приеме, че неправилно е определена зоната, в която попада същия според одобрения ОУП, нито, че са нарушени основни принципи и права, установени с Конституцията на Република България в защита на собствеността и конкретно на земеделските земи. Действително преотреждането на имота от земеделска територия в урбанизирана такава и в устройствена зона за озеленяване, е свързана с ограничения за собственика, които обаче са последица от упражняването на нормативно регламентирано правомощие и установена в закона възможност, както и при отчитане на обществения интерес. Превесът на обществения интерес във връзка с реализирането на предвидени по ОУП устройствени мероприятия и в частност да се осигури изграждане на озеленени територии с публично ползване градски паркове, градини, улично озеленяване, е определен от законодателя като легитимна причина да се засегне правната сфера на отделни физически и юридически лица. Съгласно чл.61, ал.1 от ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. С оглед на горното, наведените от жалбоподателя аргументи за незаконосъобразна промяна на предназначението на ПИ се явяват неоснователни. Следват изводи за правилно приложение на материалния закон при одобряване на проекта за ОУП в оспорената му част. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,