Решение № 11781 от 19.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение 7735 от 20.12.2021 г., постановено по адм. дело 1445/2021 г. по описа на Административeн съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221419003409-091-001/14.07.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП София, в частта относно ревизираните периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., потвърден в оспорената част с Решение 1961 от 23.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, и административният орган е осъден за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът посочва, че получените през 2015 г. заеми не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Счита, че представените договори за заем и разписки представляват частни документи, чиято доказателствена сила следва да се преценява по правилата на чл. 180 и чл. 181 от ГПК. Твърди, че липсват доказателства лицата да са разполагали със свободни суми в размера на предоставените в заем. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което ревизионният акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът В. Видинов в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага, че първоинстанционното решение е съобразено с изводите на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза и със свидетелските показания на разпитаните свидетели. Моли решението на Административен съд София-град да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и да му се присъдят разноски за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на РА Р-22221419003409-091-001/14.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта относно ревизираните периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., потвърден в оспорената част с Решение 1961 от 23.12.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установено, че В. Видинов е получавал доходи от трудови правоотношения от Шус експерт ЕООД както следва: за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. - по 3 563,28 лв. и за 2017 г. 3 847,44 лв. Същите са декларирани в подавани от лицето годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, като освен тези доходи в ГДД са декларирани предоставени парични заеми на трети лица и остатъци по тях към края на всяка една година. Установено е, че на Видинов са изплатени печалби от участие в хазартни игри от Еврофутбол ООД и Евробет ООД, както следва: през 2014 г. - в размер на 22 239,43 лв.; през 2015 г. - в размер на 7 314,24 лв.; през 2016 г. - в размер на 42 615,96 лв. и през 2017 г. - в размер на 47 449,05 лв. Сумите са декларирани пред органите на НАП в хода на извършената му проверка. Установено е също, че през 2014 г. Видинов е предоставил под формата на заем на Шус експерт ЕООД, в което той притежава 100% от капитала, общо 74 270 лв., като сумите са внесени на каса по банкова сметка на дружеството. Същевременно през 2015 г. на ревизираното лице е върната с РКО 0108/01.08.2015 г. сумата от 9 000 лв. от предишен заем. През 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Видинов е направил допълнителни парични вноски в капитала на Шус експерт ЕООД. В хода на извършената проверка са представени протоколи за прието решение за внасяне на допълнителни парични вноски в капитала на дружеството. Представени са също извлечения от банкови сметки и приходни касови ордери. Сумите са осчетоводени от Шус експерт ЕООД по сметка 102 - Основен капитал, неизискващ регистрация. След проверка в информационната система на НАП е установено също, че в периода от 2014 г. до 2017 г. доставчици на стоки и услуги са отразили в дневниците си за продажби по Закона за данък върху добавената стойност фактури с получател В. Видинов. През 2014 г. тези фактури са за предоставени стоки на стойност 55,60 лв.; през 2015 г. - за предоставени стоки и услуги на стойност 1 567,55 лв. и през 2017 г. - за предоставени хотелски услуги на стойност 64,22 лв. В предходно производство е изискана информация за получени заеми и кредити през периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., като Видинов е отговорил, че за проверявания период не е получавал заеми и кредити. В ревизионното производство, завършило с обжалвания ревизионен акт той е декларирал, че при извършената му проверка е пропуснал да даде информация за заеми, които е получил от приятели, както следва: сума от 9 900 лв. по договор за паричен заем, сключен на 03.02.2014 г. със заемодател А. Мичкова; сума от 9 900 лв. по договор за паричен заем, сключен на 06.01.2015 г. със заемодател И. Димитров; сума от 9 900 лв. по договор за паричен заем, сключен на 16.01.2015 г. със заемодател А. Мичкова, и сума от 9 900 лв. по договор за паричен заем, сключен на 08.03.2015 г. със заемодател М. Димитров. Към обяснението са приложени договорите за заем. Пояснил е, че през 2016 г. е пропуснал да отрази получените заеми в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2015 г. С възражението срещу ревизионния доклад е приложил писмени декларации от А. Мичкова, И. Димитров и М. Димитров, в които те потвърждават, че са му предоставили заеми през 2014 г. и 2015 г., както и документи за произход на средствата при Мичкова и при М. Димитров. В ревизионното производство Видинов е декларирал писмено, че към 01.01.2014 г. е разполагал с налични парични средства в брой в размер на 55 000 лв. с произход, както следва: 40 000 лв. от печалби от Еврофутбол и 15 0000 лв. дарени от родителите му. Органите по приходите са анализирали предоставената информация и са приели, че към 01.01.2014 г. лицето е могло да разполага с тази сума, т. е. признали са като налични към тази дата в брой 55 000 лв. Същевременно, към 01.01. и към 31.12. за всяка от следващите години ревизираното лице не е посочило с какви наличности е разполагало. Ревизиращите органи са извършили съпоставка на движимото и недвижимо имущество, на доходите и разходите на ревизираното лице за всеки един от ревизираните периоди. За целта са изготвили справка за движението на паричните средства. За 2014 г. са установили превишение на приходите над разходите в размер на 6 477,11 лв., явяващо се начално салдо за следващата година, за 2015 г. са установили превишение на разходите над приходите /недостиг на парични средства/ в размер на 39 662,92 лв., за 2016 г. също са установили превишение на разходите над приходите в размер на 14 520,76 лв. и за 2017 г. са установили превишение на приходите над разходите в размер на 14 079,25 лв. При така констатираните обстоятелства са приели, че за покриване на разходите си през 2015 г. и 2016 г. лицето е реализирало доходи в посочените по-горе размери на недостиг на парични средства, представляващи укрити и недекларирани доходи от друг източник. В резултат са заключили, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предвид горното са формирали основата за облагане с данък по реда на чл. 122-124 от ДОПК, след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За 2015 г. определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа, представляваща сбор от декларираната от лицето данъчна основа в подадените ГДД и установения недостиг на парични средства, квалифициран като недеклариран облагаем доход, е в размер на 43 226,20 лв., за която е дължим данък 4 322,62 лв, от който авансово е удържан данък в размер на 356,33 лв. и е начислен допълнително 3 966,29 лв. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да преизчисли паричния поток на жалбоподателя за процесните данъчни периоди и да определи размера на данъчните задължения на жалбоподателя по ЗДДФЛ , като се вземат предвид всички доказателства за наличие на парични средства в брой към 01.01.2014 г., както и получените заемни средства от А. Мичкова, М. Димитров и И. Димитров. Вещото лице е установило, че за 2014 г. разходите не превишават приходите, каквито са и заключенията на ревизиращите органи, като са налице парични средства в края на данъчния период в размер на 16 377,11 лв., а за 2015 г. е установило превишение на разходите над приходите в размер на 62, 92 лв., вследствие на които се формира задължение за данък за внасяне 6,29 лв. и лихва за забава 2,69 лв. В съдебното производство са приети писмени доказателства и са разпитани свидетели. При така установените факти съдът приема ревизионния акт за незаконосъобразен. Административният съд счита, че актът е издаден от компетентни органи в предвидената в закона форма, но при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда не е доказано наличието на посоченото от приходната администрация основание за пристъпване към ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Според административния съд правният спор се отнася до това дали следва да бъдат признати на Видинов постъпилите суми от заеми през 2014 г. и 2015 г., предоставени от А. Мичкова, И. Димитров и М. Димитров. По този спор съдът приема, че по делото са представени договори за заем и декларации от заемодателите, че сумите са били предоставени от тях, представените писмени доказателства кореспондират със свидетелските показания, в които заемодателите потвърждават предоставянето на средствата като заем, необходим на Видинов във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. При това положение съдът достига до извода, че от доказателствата на делото следва, че органите по приходите неоснователно не са признали и са изключили от паричните потоци за 2014 г. и 2015 г. посочените заемни суми. Тъй като превишението на разходите над приходите за оспорения период 2015 г. е незначително (в размер на 62,92 лв.), то не може да се приеме, че несъответствието изпълнява хипотезата на чл. 122, ал. 1,т. 7 от ДОПК. По тези съображения отменя ревизионния акт. Настоящият касационен състав счита решението на административния съд за валидно, допустимо и правилно, като споделя изцяло изложените от него мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Както правилно е приел съдът, установяването на задълженията за 2015 г. е в резултат на прилагане на особения ред по чл. 122124 от ДОПК по съображения за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тежест на органите по приходите е да докажат, че е налице соченото обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. По делото са представени договори за заем и декларации от заемодателите, че сумите са били предоставени от тях на Видинов. Представените писмени доказателства изцяло кореспондират със свидетелските показания, в които А. Мичкова, И. Димитров и М. Димитров потвърждават предоставянето на средствата като заем. Показанията на свидетелите са логични и непротиворечиви и посочват произхода на средствата. Обстоятелството, че лицето не е декларирало тези суми в годишните си данъчни декларации, не изключва и не опровергава получаването на заемите, до какъвто и извод е достигнал административният съд. Оспореното първоинстанционно решение е постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни норми, не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението и то следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на В. Видинов сумата от 870 лева съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,